Идването на пролетта - Б
Идването на пролетта от Василий Жуковски
Зеленината на полетата, горичките бръмчат, В небето трепти чучулигата, Топъл дъжд, пенливи води, - Като те нарекох, какво да добавя? Какво друго може да те прослави, Животът на душата, пристигането на пролетта?
Анализ на стихотворението на Жуковски "Идването на пролетта"
Кратката поема „Идването на пролетта“ е написана от Жуковски през 1831 г. Първата му публикация се състоя много по-късно, около четиридесет години по-късно. Миниатюрата е отпечатана от историко-литературното списание "Български архив". Произведението е свободен превод на поемата „Lob des Fr?hlings“, написана от немския поет, виден представител на „швабската школа“ на романтизма Лудвиг Уланд. В България е най-популярен през деветнадесети век. Не само Жуковски, но и други видни поети от епохата, по-специално Тютчев и Фет, се занимават с преводи на неговите текстове. Освен това Василий Андреевич се обръща към работата на Уланд повече от веднъж. Първите значителни преводи на стиховете на немския романтик датират от 1816 г. - това са "Сън", "Песен на бедняка", "Щастие в сън".
"Идването на пролетта" може да се раздели на две части. В първите три реда Жуковски описва основните знаци на пролетта. Само с помощта на няколко детайла поетът успява да създаде цялостна и ярка картина. Не е необходимо да имате богато въображение, за да си представите ясно пейзажа, описан от Василий Андреевич. Жуковски съзнателно отказва да използва сложни средства за художествено изразяване, поставяйки на преден план простотата и яснотата на мисълта. Втората част на произведението е своеобразно обяснение на неговата сбитост. Според поета изброените от него подробности са достатъчни за пълно описание на пролетта. Тук има още един важен момент. Идването на пролеттаЖуковски нарича живота на душата. Подобно съпоставяне е характерно за българската пейзажна лирика от ХIХ век. Пролетта се смяташе за време на пробуждане не само на природата, но и на човешката душа. Началото на топлите дни стана символ на духовно прераждане.
Жуковски се смята за основоположник на българския романтизъм. Според литературния и театрален критик Висарион Белински той е дал на нашата поезия „сърце и душа“. И наистина, появата на българоезична психологическа лирика е до голяма степен заслуга на Василий Андреевич. „Душа и сърце“ със сигурност имаше място в стиховете на Жуковски, посветени на описания на природата. Най-точно основната черта на творчеството на поета е определена в творбата му „Неизразимото”. Там се казва, че основната задача на Василий Андреевич е да изрази мимолетни преживявания, причинени от видими явления.