Има шофьор на камион...
Просто е удивително как нашите чиновници умеят изневиделица да устройват проблеми на държавата! Сякаш няма реални обективни трудности и сложни задачи, които те също трябва да решават. Така че трябва да добавят още.
Въвеждането на таксата предизвика протести на шофьори на камиони, които заплашват да докарат конвоите си в Москва, и разгорещени дебати между икономисти и различни експерти. Post hoc. Сега бизнесът крещи за растящи цени и инфлация заради тази такса, правителството уверява, че тези викове не се основават на нищо и пътищата трябва да бъдат ремонтирани, а Федералният пътен фонд възнамерява да събира 40-50 милиарда рубли годишно за тази цел чрез нова такса. А някои шофьори на камиони дори започнаха протести срещу събирането.
Необходима ли е тази такса? Несъмнено. Между другото, тя съществува в много европейски страни. "Газела" или тежко "Волво" имат различни ефекти върху пътното платно. И едва ли някой ще спори с това. Да си припомним например как се налагат ограничения за преминаването на камиони по местните пътища в периода на размразяване с цел запазването им. Въпросът е узрял, както се казва, не вчера. Възможността за въвеждане на тази такса започна да се обсъжда през 2011 г. И не е обсъждано.
Дадено – служителите смятат, че за една година един камион изминава средно само 8 хиляди километра. Камионите говорят за сто хиляди километра годишно. Ако вземете позициите на длъжностни лица, тогава средният дневен пробег на шофьор на камион ще бъде само около 22 километра. Извинете, господа, добър пешеходец ще мине оттук най-много за 4 часа. Разпределението е 12 пъти. Като се има предвид - автопаркът от такива автомобили в България е от милион и половина до два милиона броя. И никой не може да каже със сигурност. Чудно ли е, че в такива условия на хората не е ясно защо им се тегли точно тази сума, колкои къде ще отидат парите.
И – най-важното в цялата тази история. Спомням си как се подготвиха за въвеждането на OSAGO. Там също всичко беше доста измачкано. Но проблемът беше обсъден в обществото. От Държавната дума до дискусии в централните и местни медии. Беше постигнато общо решение, компромис, консенсус. Наречете го както искате. Но именно поради тази причина „автогражданинът” се възприе от страната сравнително безболезнено, че беше общо решение, взето заедно и след обсъждане.
Защо в сегашната ситуация всичко беше решено зад кулисите, а дискусията се разви постфактум, вече не под формата на дискусия, а във варианта „стена до стена“, с трясък на счупени копия? Професионалистите на пазара, експертите в индустрията и господата от същото министерство на транспорта биха могли да обсъдят проблема и да изработят компромисно решение.
Хората не са глупави. А не врагове на собствената си държава. Но такива могат да направят господата, които седят в разни кабинети на министерства и ведомства. Точните думи, време е да се въведе отговорност за това. Поне сервизна.