Имах желание да придобия трудов стаж в чужбина още от следването си в Англия - –
— Защо решихте да влезете в магистърската програма на ICEF? Как разбрахте за програмата?
— Започнах да мисля да продължа обучението си през четвъртата си година от бакалавърското обучение. Учих в Икономическия факултет на Новосибирския държавен университет и разглеждах различни варианти за продължаване на обучението си в магистърска програма както в България, така и в чужбина, в Европа. Европейските програми, които отговаряха на моите желания, бяха доста скъпи и почти не се покриваха от програми за безвъзмездна помощ, но не исках да тегля заем за образование. На свой ред магистърската програма на ICEF отговаряше на всичките ми изисквания. В резултат на това получих отстъпка, която частично покрива разходите за обучение. Консултирахме се с родителите и решихме, че за такава програма нивото на заплащане е повече от приемливо.
Получих първата си представа за магистърската програма, като изучавах уебсайта на HSE. Всичко ми хареса, но в началото изглеждаше, че ще е много трудно да вляза в програмата. Преди Нова година обаче Саша Лемза, възпитаник на Новосибирския държавен университет, който по това време вече беше втора година на магистърско обучение, пристигна в Новосибирск като част от деня на отворените врати на магистърската програма на ICEF. Тя разказа за самата програма и за възможностите за прием. След разговор с нея приемът започна да изглежда труден, но вече реална задача. Всъщност срещата със Саша беше решаващият фактор, който повлия на решението ми да вляза в ICEF, за което бих искал да й благодаря.
— Какво ви беше най-трудно в процеса на подготовка за прием?
Може би най-трудно беше интервюто. Информацията за това какво може да очаквате на интервюто беше доста обща, така че трябваше да сте подготвен за всичко, в резултатвъпрос на приоритизиране. В подготовката си акцентирах върху математиката, опреснявайки знанията по съответните дисциплини.
По принцип подготовката за TOEFL (аз го взех, не IELTS) също е доста трудоемка, но тук задачата като цяло вече е механична и просто изисква необходимото време, усилия и запознаване със структурата и формата на изпита.
Какви въпроси бяха зададени на интервюто?
- На интервюто те зададоха основни въпроси по математика: основни дефиниции и разбиране как се използва при решаването на задачи (нямаше самите задачи). Зададоха ми и въпроси за всички дисциплини, по които имах Б в дипломата си, а те бяха доста. Имаше няколко въпроса относно икономическата интерпретация на текущите събития. По-специално те попитаха за причините за кризата в Гърция, която се развиваше активно в този момент, както и за някои особености на българската икономика.
Какво включихте в портфолиото си?
— Трудно ли беше да уча след НГУ?
— Не беше лесно. Но като цяло, ако говорим за сложност, тогава много тук зависи не толкова от способностите на човек и неговата основна подготовка, а от това какъв резултат иска да постигне в крайна сметка. Много исках да отида на лятното училище в London School of Economics, така че за мен беше важно да показвам постоянно високи академични резултати. Не беше лесно, но е изключително полезно от гледна точка на самодисциплината. Основните трудности бяха през първия семестър с математиката, когато минахме през вариационното смятане и оптималния контрол. Изискваха се доста задълбочени познания по математически анализ и диференциални уравнения, с което аз лично не можех да се похваля. Модулът за стохастичен анализ, напротив, беше даден доста лесно,тъй като се основава на знанията по теория на вероятностите, която се преподава много добре в Стопанския факултет на НСУ.
— Много магистърски студенти на ICEF преподават в бакалавърски семинари като асистенти. Имали ли сте такъв опит?
— Не съм преподавал, но съм проверявал домашните на първокурсниците по статистика. Преживяването беше изключително интересно, защото започваш да разбираш как учителят вижда и оценява работата на учениците. Веднага става ясно кой от кого е копирал, някои грешки и други моменти са поразителни до дълбините на душата. След тази работа започнах да се отнасям по-съпричастно към работата на учителите (усмихва се).
— През втората си година получихте възможност да учите в Essex Business School за магистърска степен. Каква е основната разлика между обучението във Великобритания и в България?
— Бих казал, че има две основни разлики. Първо, от моя гледна точка в британската традиция се набляга много повече на смислената интерпретация на изучаваното, докато в българската традиция на преден план са техническите умения (извеждане на формули, правене на изчисления). Второ, във Великобритания не е обичайно студентите да се натоварват много (говорим за натоварването в класната стая - лекции и семинари). Ученето там се счита за много по-индивидуален процес от нашия, докато субективният компонент при контрола на знанията се опитва да бъде сведен до минимум.
– Кой и какви курсове Ви е преподавал?
Кой е учил с теб?
- Повечето ми съученици бяха от Китай, но това вече е доста стандартна ситуация и в Англия, и в САЩ. Но като цяло имаше хора от цял свят (Бразилия, Нигерия, Мексико, Гърция), докато самите британски граждани бяха доста. От гледна точка на фона те също бяха напълноразлични студенти: някои отидоха веднага след бакалавърска степен, някой след като получиха трудов стаж, за някои това беше първото образование по икономика, някой продължи след бакалавърска степен в Стопанския факултет. Обстановката беше много разнообразна, което правеше обучението още по-интересно.
За какво беше магистърската ти теза?
- В много отношения темата беше продиктувана от избора на преподавател в Essex Business School. Наистина исках да пиша на нашия професор по емпирични изследователски методи, професор Нийл Келард. И той от своя страна се занимаваше с изучаване на стоковите пазари (стоки). В резултат на това избрах тема от тази област. По-конкретно, проучих характеристиките на пазара на метали (както ценни, така и индустриални) преди и след финансовата криза от 2007-2008 г. Предварителните резултати бяха доста интересни, но за потвърждаването им беше необходимо проучването да продължи и да се използват по-сложни методи за анализ на данни.
— Искахте ли да останете в чужбина след като завършите магистърската програма или смятахте да се върнете в България?
- След завръщането си в България работихте в Мегафон. какво правеше там
— В MegaFon работих по проекти в областта на стратегията. Задачите обикновено се свеждат до координиране на дейностите на други отдели и осигуряване на аналитична подкрепа за вземане на решения. По-конкретно, имах голям проект за анализ на бизнес процесите на една от областите на работа на компанията, който по-късно прерасна в трансформация на нейната организационна структура.
Разбира се, това далеч не е единственото нещо, което трябваше да се направи. Доста задачи бяха свързани с анализа на пазарите и оценката на перспективите за нови продукти, както и подготовката на различни аналитични материали заборд на директорите и висше ръководство. През първите шест месеца основно се занимавах със стратегическо планиране - участвах в разработването на целите на клонове в различни области. Тогава непрекъснато изграждах финансови модели в Excel. По-късно Power Point и Outlook станаха моите основни работни инструменти.
От една страна, не се припокриваше много с това, което съм учил в магистърската програма. Като цяло всички решения бяха взети въз основа на здравия разум и подкрепени от изчисления, които обикновено не изискваха дори най-простите познания в областта на математическия анализ (въпреки че понякога те все още трябваше да бъдат използвани). От друга страна, по принцип виждам основния смисъл на всяко обучение не в конкретните знания, а в това какъв начин на мислене се формира в процеса на обучение и способността да анализирам информацията, която се формира в ICEF, ми помага много сега. Когато разглеждате всяко решение не само от гледна точка на разходите и ползите, но също така и действие-отговор, това допринася за значително подобряване на резултатите.
– Как стана така, че решихте да продължите кариерата си в чужбина?
— По време на работата си в стратегията имах чувството, че ми липсва, така да се каже, опитът да работя „на първа линия“. Под „преди” имам предвид тези области на дейност, които пряко създават финансовия резултат на компанията, тоест отделите, отговорни за продажбите, разработването на продукти и осигуряването на инфраструктурата за функциониране на бизнеса. Затова започнах да търся позиции от подобен план и желанието за промяна на вида дейност беше от първостепенно значение тук. Целенасочено търсих в IT и телекомуникационния сектор, тъй като го смятам за най-интересен и перспективен за мен.
Не ограничих търсенето си до български свободни позиции, а умишлено търсих в чужбинапозиции, изискващи владеене на български език, тъй като на такива позиции се намира по-лесно работа в Европа (очевидно е, че кандидатите от България имат сериозно конкурентно предимство пред гражданите на ЕС). Още от следването ми в Англия имах желание да придобия трудов стаж в чужбина, но в случая това не беше ключов фактор при вземането на решение.
Никита Крилников, специално за ICEF HSE