ИнтервюФалит
Пленумът на Върховния арбитражен съд на България даде отговори и разяснения на тези въпроси, ръководейки се от член 13 от Федералния конституционен закон „За арбитражните съдилища в България“ под формата на решение „Относно текущи плащания на парични задължения по дело за несъстоятелност“.
Като начало бих искал да разбера какво все още е текущо плащане?
Като се има предвид параграф 1 от член 5 от Закона за несъстоятелността, паричните задължения, ако са възникнали след датата, на която е приета молбата за обявяване на длъжника в несъстоятелност, т.е. когато е взето решението за това, се отнасят до текущи плащания. Трябва също така да се отбележи, че съдилищата, в случай на прилагане на това правило, трябва да вземат предвид, че съгласно член 2 от Закона за несъстоятелността, парично задължение за целите на този закон е задължението на длъжника да плати определена сума пари на кредитора по гражданскоправна сделка и други основания, които са предвидени в Гражданския кодекс на Руската федерация. По този начин само тези задължения, които предполагат използването на пари като средство за плащане или средство за погасяване на паричен дълг, могат да бъдат квалифицирани като текущо плащане.
Като се има предвид параграф 2 от параграф 1 от член 5 от Закона за несъстоятелността, може ли да се каже, че вземанията на кредиторите за извършените услуги, плащането на доставените стоки, както и извършената работа, възникнали след образуването на производството, се считат за текущи?
Като цяло, да. Съгласно смисъла на тази разпоредба за текущи могат да се считат всички вземания за заплащане на работи, стоки, услуги, които са доставени, извършени или предоставени след откриване на производство по несъстоятелност, както и вземания за изпълнение на договори.които са сключени преди датата на приемане на молбата за обявяване на длъжника в несъстоятелност.
От какво следва да се ръководят съдилищата в случаите на прилагане на член 5, първа алинея от Закона за несъстоятелността?
В този случай съдилищата трябва да вземат предвид факта, че задължението за връщане на паричната сума, предоставена по договора за заем, както и договора за заем, възниква от момента, в който средствата са предоставени на кредитополучателя, а задължението за плащане на паричната сума, предоставена на длъжника като търговски заем под формата на вноски, отсрочване на плащането за работи, стоки, услуги, възниква в момента, в който кредиторът изпълни това задължение по отношение на прехвърлянето на извършена работа, прехвърлени стоки или извършени услуги.
Какво трябва да вземат предвид съдилищата при решаването на въпроса за квалифицирането на текущи плащания като изисквания за плащане на лихви за използване на средства, предоставени по договор за заем, под формата на търговски заем или по договор за заем на длъжника?
В този случай съдилищата трябва да имат предвид, че лихвата, която е посочена заедно със сумата на заема, който се връща (кредит), върху който се начислява тази лихва, създава размера на дълга по това задължение на длъжника. В този случай, когато това задължение е възникнало преди подаване на заявлението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, размерът и съставът на този дълг се разкриват съгласно правилата, посочени в първата алинея на 4-ти член от Закона за несъстоятелността. В тази ситуация исковете за плащане на тези лихви не могат да се считат за текущи плащания. Значението на тази разпоредба на закона, включително, че лихвата, която се дължи върху сумата на заема (заема) към датата, на която е подадена в съдазаявление за обявяване на длъжника в несъстоятелност се включват в общата сума на кредита. В общия регистър на вземанията на кредиторите подлежи вземането за изплащане на паричната сума, която е получена в резултат и няма да се промени впоследствие. А в случай, че вземане за парично задължение, възникнало преди образуването на делото по несъстоятелност, е заявено от кредитора по време на процедурата по наблюдение, тогава неговият размер, който включва и лихвата, се определя към датата, на която е въведено наблюдението, както и в случаите, в които срокът за изпълнение на това задължение по всички данни е трябвало да настъпи след въвеждането на наблюдението.
Какво трябва да вземат предвид съдилищата при решаването на въпроса за квалифициране като текущи плащания по записи на заповед?
При решаването на този въпрос съдилищата следва да имат предвид следното: от момента на издаване на сметката за чекмеджето възниква задължение за плащане на паричната сума, която е удостоверена от сметката. От момента на приемането задължението на акцептанта е да плати менителницата. При липса на дата в акцепта е необходимо да се продължи от датата на издаване на сметката, докато се докаже друга дата на акцепта.
Въпросът за квалифицирането като текущи плащания на тези искове, които произтичат от споразумения за поръчителство. От какво трябва да изхождат съдилищата в тази ситуация?
Преди всичко от факта, че задължението, което е прието от поръчителя да отговаря пред кредитора на друго лице за изпълнението на горните задължения, се формира от момента на сключване на договора за поръчителство. И те също трябва да вземат предвид, че като се има предвид втората алинея на член 64 от закона за несъстоятелността, само със съгласието, изразено вписмена форма на временен управител, при условията на процедурата за наблюдение управителните органи, работещи за длъжника, имат право да извършват сделки, които са свързани с издаване на гаранции.
И какво трябва да вземат предвид съдилищата в ситуация, в която гаранцията на банката обезпечава изпълнението на задължение, възникнало преди датата, на която е образувано делото за несъстоятелност на длъжника-наредител, а поръчителят е платил сумата на бенефициента, за която е издадена гаранцията, след датата, посочена по-горе?
В този случай трябва да се разбере, че текущите плащания не се прилагат и трябва да бъдат включени в регистъра на вземанията на кредиторите на претенциите на поръчителя към длъжника-основател, че той възстановява определената сума.
Да приемем, че при прекратяване на договора, чието изпълнение от страна на кредитора е представено още преди образуването на самото дело по несъстоятелност, както и когато такова прекратяване настъпва поради нарушения, извършени от длъжника по инициатива на кредитора. Как в този случай, за целите на Закона за несъстоятелността, се квалифицират всички парични претенции на кредитора към длъжника?
При това положение всички вземания следва да се квалифицират като вземания, които са предмет на регистъра на вземанията на кредиторите.
От кой момент, за да се квалифицира като текущо плащане, струва ли си да се зачете задължението на длъжника в парично изражение да върне или възстанови разходите за неоснователно обогатяване?
От момента, в който имуществото е действително придобито или е започнало да се спасява от длъжника за сметка на кредитора.
Коя дата следва да се счита за датата на причиняване на вредата на кредитора, за да се квалифицира като текущо плащане?
Датата, на която е възникнала отговорността за щети.
Какво трябва да вземат предвид съдилищата, когато решават въпроси относноквалификации като текущи плащания, изисквания относно необходимостта от прилагане на мерки за отговорност за нарушени задължения?
Следва да се има предвид следното: тези искове за необходимостта от прилагане на мерки за отговорност за нарушени парични задължения, които подлежат на включване в общия регистър на вземанията на кредитори (кредитори), не могат да се считат за текущи плащания, тъй като не са.
Променя ли се статусът на вземането, прехвърлянето на правото на вземане на друго лице чрез цесия или въз основа на закона, по отношение на неговата квалификация?
Не, не се променя в съответствие с член пети от Закона за несъстоятелността.
Коя дата следва да се приеме, когато задължението се прекратява с новация?
В съответствие с член пети от Закона за несъстоятелността трябва да се вземе датата, на която е възникнало първоначалното задължение.
От коя дата трябва да се вземе, когато начинът на изпълнение на принудителен съдебен акт, че имуществото на ответника е прехвърлено на ищеца, е променен под формата на събиране на парична сума, за целите на квалифицирането на иска като текущ?
То следва да се основава на датата, на която е възникнало задължението за прехвърляне на имота.
На коя дата трябва да се приемат, за да се квалифицират като текущи плащания, тези искове, които се основават на мирно споразумение, одобрено от съда, което предвижда процедурата, методите, сроковете за изпълнение на задължение, възникнало по-рано?
Датата, на която е възникнало задължението.
От кой момент, за квалифициране като текущо плащане, възниква задължението за възстановяване на съдебните разноски, направени от страната, в чиято полза е постановен съдебният акт?
От момента на влизане в сила на съдебния акт за възстановяване на посочените разноски.