Ислямско движение - салафитство - екстремизъм или мода
Религиозната организация "Салафи" е под внимателното внимание на властите в Централна Азия и Европа. Какви идеи застъпват салафитите и колко опасни са те за държавата?
"Салафи" е религиозно движение, което е в антагонистични отношения с т.нар. традиционен ислям, както и с държавните структури в редица страни. При различни условия този антагонизъм може да приеме различни форми, включително въоръжена борба и терористични атаки.
Отхвърляне на ханафитския ислям и петродолари
„Салафия“ е движение на мюсюлмански религиозни лидери, които призоваха да се съсредоточат върху начина на живот и изповядването на вярата на ранните мюсюлмани – „праведните предци“ (ал-салаф). Това тълкуване е дадено от един от речниците. В по-широк смисъл ислямските учени определят "салафите" като фундаменталистко течение, чиито привърженици призовават за изоставяне на "чуждите", неистинни мюсюлмански ритуали - включително ханафитския ислям, който се практикува в страните от Централна Азия, в Турция, редица други страни и връщане към начина на живот на праведните предци, който се определя пряко от нормите на Корана и Сура.
Всъщност салафизмът в тази интерпретация не се различава много от уахабизма, превърнал се в символ на войнствения ислям на Запад и в Централна Азия. Както отбелязва германският коментатор Юлия Герлах, този подход е много приблизителен и груб, но без възгледите на Мохамед Абдел Уахаб и неговите последователи и без петродоларите, които различни салафитски групи получават от Саудитска Арабия, днес салафизмът би изглеждал различно.
Тези пари обаче имат влияние не само върху салафитите, но и върху съвременнитеталибаните, Ал-Кайда и т.н.
Атаките в Казабланка и Мадрид
Основният въпрос, който се задава както в Централна Азия, така и в Европа по отношение на Салафия, е доколко тази организация е склонна към антиконституционни действия, вариращи от подбуждане на етническа омраза до тероризъм. В таблицата, налична на германския сайт Military-info.de, в която са изброени терористичните атаки, извършени в света и организациите, които са ги извършили, салафитите се срещат повече от веднъж.
Един пример е поредицата от терористични атаки в Казабланка през май 2003 г., когато в мароканската столица бяха извършени множество експлозии: в хотел, в ресторант и в еврейски център. Тогава повече от хиляда членове на салафията, както и техните посредници и „съпътници“, предимно млади мароканци, бяха арестувани и бързо осъдени. Мохамед Фазизи, лидер на мароканска клетка, наречена Salafiya Jihadia, беше осъден на 30 години затвор. По това време нямаше връзки с Ал Кайда.
Самите тези организации обаче непрекъснато променят своите контури, имена и преливат една в друга, а имената им, предимно на арабски, само условно могат да бъдат пряко свързани с духовни и религиозни движения, чиито имена са образувани от едни и същи думи. Прословутата Ал Кайда обаче също не е организация в обичайния смисъл, казват експертите, а по-скоро гъвкава мрежа от клетки.
Близкия изток към Европа
Колумнистът Юлия Герлах отбелязва, че салафитските паравоенни групировки в Близкия изток се състоят главно от бедуини и няма достатъчно основания да се считат за част от Ал Кайда.
Салафитските групи в Алжир и Мароко се разделиха. Някои са сключили мир с властите, докато други, напротив, продължават войната под лозунга за „освобождение на ислямскатаземи от Ерусалим до Андалусия“ и не се наричат салафисти, а „Ал-Кайда“ от Магреб.
Що се отнася до Европа, Джулия Герлах отбелязва различна тенденция: сред мюсюлманската младеж модата на салафизма като мирен начин за задълбочаване на благочестието расте и именно твърдостта на салафия в отказа от „повърхностното“, примиренческото в исляма, от онези компромиси, които според салафитите е направило по-старото поколение, привлича младите неофити или онези, които се връщат към исляма.
Нетърпимост към Таджикистан
В Европа, в частност в Германия, тази мода се толерира. В Централна Азия се наблюдава различна тенденция. Даден е пример с Таджикистан, където Салафия е включена в списъка на забранените терористични и екстремистки движения от 2009 г. (Ал Кайда, Ислямското движение на Туркестан, Талибаните, Мюсюлманските братя, Таблиг Джамаат, Созмони Таблигот, Тоджикистони Озод и др. също са в този списък. Списъкът е одобрен по предложение на Генералната прокуратура).
Душанбе изхожда от логиката, формулирана в интервю за Дойче веле от представител на една от правоохранителните служби, пожелал анонимност: „Сега те не представляват заплаха, но ще мине известно време, позициите им в обществото ще се укрепят, тогава те лесно могат да се трансформират в по-радикална структура. Това е, от което се страхуват властите.“
Нови дела
Според кореспондента на Deutsche Welle Наргис Харамбаева, в момента в Душанбе тече нашумял процес срещу членовете на Салафия. На подсъдимата скамейка са 7 души, сред които лидерът на салафитите в Душанбе Сироджидин Абдурахмонов, който е по-известен сред привържениците си като Мулло Сироджидин. Всички те бяха задържани миналото лято по време на проповед в един отджамии в Душанбе. Те са обвинени в разпалване на етническа или религиозна омраза, като според закона подсъдимите са заплашени от наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 9 години.
Масовите задържания на членове на забранени организации по време на проповеди и последващите процеси срещу тях се превърнаха в обичайно явление в Таджикистан. В същите дни в Душанбе се провежда друг шумен процес срещу 56 членове на организацията Jamaati Tabligh. В южния град Курган-Тюбе започна процесът срещу още 36 "таблиги". "Миналата година в Таджикистан бяха осъдени 37 души по обвинения в принадлежност към една или друга екстремистка организация", каза заместник-председателят на Върховния съд Зафар Азизов. Очевидно тази година броят на тези осъдени ще бъде много по-голям, предполага кореспондентът на Дойче Веле.