Истината за “разстреляния” кортеж от първо лице - Лъжи, провокации, заплахи

Новини и събития, хора, история.

Бяла книга на лекарствата

ВИДЕО ЗА ПРИЯТЕЛИ

Последни записи

  • У дома
  • интересно
  • Истината за „разстреляния” кортеж от първо лице… Лъжи, провокации, заплахи.

Истината за „разстреляния” кортеж от първо лице… Лъжи, провокации, заплахи.

разстреляния

Артур Алибеков (вляво)

Шумът около "разстреляното" сватбено шествие, задържано онзи ден в Москва, не стихва. Напротив, българските медии все повече нагнетяват скандала около този инцидент. Освен това, според участниците в кортежа, версиите за случилото се, изказани в медиите, са абсолютно пресилени и не отговарят на действителността.

В случая вече се включиха не само блогъри и жадни за скандали вестници, но и федерални телевизионни канали. Което е доказателство, че шумът около този инцидент няма да стихне скоро. Освен това на самите участници в кортежа, които бяха задържани и впоследствие освободени, никоя медия не дава пълноценна възможност да изкажат собствена версия за случилото се.

Вчера главният участник в този инцидент, годеникът Артур Алибеков, се свърза с редакцията на "Кавказка политика". Той сподели с нас, че нито една медия дори не се опитва да огласи истинската версия на случилото се в центъра на Москва. "Кавказка политика" кани читателите да прочетат историята на Артър за това как всъщност са се развили събитията в деня на сватбата му.

„Стрелен кортеж“, в центъра на Москва, както ни нарекоха медиите, това е пълна лъжа по дефиниция.

В Москва не е имало стрелба, имаше изстрели, когато изведоха годеницата ми от къщата в Московска област. Там е бил един от гостите и именно тогава е стрелял от травматично оръжие във въздуха. Но в града стрелба нямаше и няма да имабих могъл.

Ще ви разкажа всичко по ред. Пътувахме в тържествено сватбено шествие от Московска област по магистрала Дмитровское, карахме до Околовръстния път на Москва, след което карахме към центъра по магистрала Ленинградское. Движехме се бавно, без да бързаме. Беше, разбира се, шумно, момчетата развяваха знамената на Република Дагестан, радваха се, колите клаксони, преустроени, което е типично за много сватбени шествия.

Сватбеният кортеж, пред който се возех на предварително наето Ферари, на кръстовището на Ленинградское шосе и Третия транспортен пръстен близо до метростанция Белоболгарская, беше спрян от служител на КАТ, който не можа веднага да обясни причината за спирането и се позова на заповедта на ръководството. Участниците в кортежа по негова препоръка паркираха колите край пътя.

След съгласуване с ръководството по радиото, служителят на КАТ ни пусна, като ни направи забележка, че пречим на движението, и поиска да заемаме не повече от едната лента. Той ни поздрави, ние му благодарихме и дори ми помогна да се върна на пътя. След това продължихме в общия поток в режим на движение на центъра на града.

Но не успяхме да стигнем до мястото на фотосесията. Още на кръстовището с улица Моховая пътната полиция блокира пътя. Мислехме, че пропускаме някой служител и зачакахме. По време на чакането зад нас се образува огромно задръстване, някои от колите, които не са от кортежа, стояха пред нас по-близо до светофара.

Отначало не разбрах нищо, имаше идея, че това е шега. Всички бяха изненадани, дори и самите полицаи, защото щели да неутрализират престъпниците, но дошли да неутрализират празника.

Причината за спирането първоначално не беше посочена. Но бяхме помолени да паркираме в дясната лента, което направихме. По-късно, след около час, ни казаха, че персоналът е дошъл, защото имало анонименобаждане, съобщаващо, че някои коли стрелят. Не се уточнява кои точно коли, но колите с дагестански номера естествено спряха.

Не се съпротивлявахме. Говорих с полковника, чието име не помня. За да премахнат подозрението от кортежа и да продължат напред, те решили да проверят всички коли и да се уверят, че няма нищо незаконно. След това можехме да продължим по пътя си, особено след като вече бяхме доста закъснели за сватбата.

Служителите на реда, между другото, бяха съпричастни, поздравиха, извиниха се на булката, че са били принудени да спрат. Претърсиха колите и всички гости.

В същото време полицията разбра помежду си кой е инициирал спирането на кортежа, извика журналистите, които по това време вече бяха избягали с камерите.

Когато журналистите започнаха да снимат и да публикуват измислени съобщения в блогове онлайн с версии за причините за спирането на кортежа с ленти в цветовете на флага на Дагестан, ни предложиха да отидем в отдела, далеч от камерите, за да можем да напишем обяснителни бележки, както изисква „процедурата“. Отидохме с тях, дадохме обяснения, разказахме как е станало всичко.

Някои от тях взеха паспортите си и ги фотокопираха. След подписване на протокола ме пуснаха. Други гости бяха задържани по-дълго, някои бяха изтощени с разпити до късно вечерта. На следващия ден, на призовка за решаване на въпроса за съхранението на травматични оръжия, се появи Мурад Агаларов.

При проверката в жабката му е открит травматичен пистолет с лиценз, но не и в калъф, както изисква "буквата на закона". Поради това той се изправи пред съдебен процес, в който можеше да бъде лишен от лиценза си.

При посещение в отделението обаче му бяха повдигнати други обвинения и вечерта на същия ден той беше осъден на 15дни!

Доколкото разбирам, стрелбата с травматичен пистолет във въздуха на неподходящо място е административно нарушение, което се наказва с глоба, отнемане на лиценз за носене.

Самият Мурад дойде, предаде оръжието си, разказа всичко, както се е случило, с надеждата за справедливост. Той призна, че пистолетът е бил без кобур, че наистина е стрелял във въздуха при извеждането на булката (повтарям, това беше в Московска област).

Сега, за да успокои крещящата тълпа, той беше задържан за 15 дни. Обвинението е повече от странно – „нецензурни ругатни на улицата”. У нас на някого му е изгодно да се правораздава не според законодателството и справедливостта, а според рейтингите на новините и нуждите на обществото.

До всички информационни агенции беше разпространена снимка, на която кортежът на бордюра е проверяван от полицаи. Снимките са еднакви, но тълкуването на събитията е различно за всеки.

Показателно е, че историята беше раздута, придадена й национална окраска, описана като беззаконие на кавказците, въпреки че кортежът беше повече от многонационален.

Аз съм лезгин, така че знамената на колите бяха дагестански. Но с нас бяха моите български приятели, татари, евреи, туркмени и т.н.

Очевидно именно лентите в цветовете на знамето на Дагестан и самите знамена на нашата република, както и яркочервената кола предизвикаха обществено недоволство.

Но никой не иска да чуе истината, какво наистина се е случило.

Моят приятел и член на кортежа, с когото учех и живеех в студентско общежитие, българин, влезе в предаване на канал България-1, за да разкаже как се случи всичко. Те дори не го послушаха, обвиниха го в лъжа и предателство и дори поискаха да се засрами.

Никой не се нуждае от истината, особено ако истината е в разрез с интересите на рейтинга.

За съжаление семейното тържество, което трябваше да бъденай-щастливият ден в живота на ново семейство, причини сериозни проблеми на нашите приятели и роднини. Репутацията на нашите гости е пострадала, хората не могат да учат и работят на спокойствие.

В този нашумял случай се опитват да намерят жертви на стрелба в центъра на Москва. Всъщност при този инцидент бяха ранени петнадесет души, които бяха отведени в полицейското управление, включително аз и годеницата ми, които бяхме разглезени за сватба и сега не ни позволяват да живеем нормално. Други жертви няма.

Ако внезапно участниците в сватбата в кортежа обидиха някого, намесиха се или пресякоха пътя, извиняваме се. Имахме намерение само да отпразнуваме сватбата си, а не да станем герои в измислени криминални хроники.

Всички ние, младоженците, участниците в сватбата, застъпваме позицията, че всички провинения, които се случват в България, се разглеждат съгласно действащото законодателство, без оглед на национална и религиозна принадлежност.

За да живеем в свободна държава с равни права за всички етноси и вероизповедания и за това, че нито един човек, като гражданин на Великата Родина, не се срамува от малката си родина, където и да се намира!