историческа сатира

Начало / Българска интелигенция / Историческа сатира
Тюлен


СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Историческа сатира (текуща позиция)
  2. А. Б-ов (А. С. Суворин). историческа сатира
  3. М. Е. Салтиков. Писмо до редакцията на списание "Бюлетин на Европа"

Целият интерес на този спор се крие във въпроса как трябва да се отнасяме към един народ, който е поробен пред своите потисници. Както читателят ще разбере, този въпрос е не само от историческо значение и отговорът на Шчедрин може да научи на много нашите съвременници, които не знаят как да определят отношението си към народа. Основната идея на Шчедрин е изразена на следното място:

„Като цяло неразбирането за подигравката с народа, изглежда, идва от факта, че моят рецензент не прави разлика между историческия народ, тоест действащ в областта на историята, от народа като въплъщение на идеята за демокрация. Първият се оценява и печели симпатии според степента на делата си. Ако той произвежда Wartkins и Gloomy-Grumblings, тогава не може да се говори за съчувствие; ако той изрази желание да излезе от състоянието на безсъзнание, тогава съчувствието към него е напълно легитимно, но мярката на това съчувствие все пак се определя от мярката на усилията, положени от хората по пътя към съзнанието. Що се отнася до „народа“ в смисъла на второто определение, човек не може да не симпатизира на този народ само поради факта, че той съдържа началото и края на всяка индивидуална дейност.