История на Каракалпакстан от древни времена до наши дни
Според исторически източници хората са живели на територията на Каракалпакстан още през неолита. На надгробните плочи на гроба на Дарий I, датиращи от 5 век пр. н. е., се казва, че на територията на района на Аралско море и долното течение на Сирдаря (територията на съвременен Каракалпакстан) са живели „тиграхауда саки“ (саки с островърхи шапки).
През II-VI век от н.е. имаше миграция на тюркски племена от територията на Алтай и Източен Туркестан. Имаше асимилация на номадското тюркско и местното сакско население, в резултат на което се появиха две нови етнически общности на печенегите и огузите. Племената печенеги са в основата на етническото формиране на каракалпаците.
Самият етноним "каракалпак" се превежда като "черни шапки" и се отнася до факта, че част от печенегските племена, живеещи на територията на съвременна Каракалпакия, са носили шапки от черна овча вълна. В българските летописи те били наричани "черни качулки", а в монголските "кара малахили".
В историческите извори печенежките племена през 10в. мигрирали от територията на съвременен Каракалпакстан към южнобългарските поради ново нашествие на тюркски племена от изток. Там те са били част от Ногайското ханство до разпадането му под удара на калмикските племена. Печенегите се завръщат в родните си степи и от този момент нататък се наричат каракалпаци.
През 1714 г. каракалпаците, под ръководството на един от вождовете на племената Ешмухамедхан (Ешимхан), основават своя собствена държава, Каракалпакското ханство, на територията на района на Аралско море и долното течение на Сирдаря, но през 1723 г. тя се разпада под удара на същите калмики. Каракалпакската държава е разделена на две части: част от племената мигрират към Ташкент и стават известни като горни каракалпаци, а другата остава в долното течение на Сирдаря и се нарича долнакаракалпаци.
През 1731 г. долните каракалпаци, заедно с казахските племена, изпращат пратеничество до българския император с молба за поданство. През 1735 г. долните каракалпаци стават поданици на Българското царство.
Територията на Каракалпакстан е атакувана няколко пъти от хивинските ханове, по-специално през 1809 и 1811 г. Каракалпаците са били част от Хивинското ханство до началото на 20 век. След премахването му Каракалпакстан е преименуван от съветските власти в Каракалпакска АССР, която през 1936 г. става част от Узбекската ССР. След като Узбекистан получи независимост, Каракалпакстан беше преименуван на Република Каракалпакстан.
Днес Република Каракалпакстан е автономия в рамките на Република Узбекистан. Тук живеят повече от 600 хиляди души, но поради проблема с Аралско море много каракалпаци се преместват в други региони на Република Узбекистан.
Каракалпакстан е известен със своите древни паметници, многобройни руини от крепости, разпръснати из пясъчните пустини на територията на Каракалпак, както и в съседния регион Хорезм.