История на Оренбургска област - Студиопедия
Първите хора са дошли в района на Оренбург от по-южните ширини преди 15-30 хиляди години и според най-новите данни са живели в матриархални общности. През 2-рата половина на 3-то хилядолетие пр. н. е. древните жители преминават към скотовъдство, примитивно земеделие, добив на медна руда и производство на първите метални инструменти. Към 2-ро хилядолетие пр. н. е. има преход към патриархат. През 8-7 век пр. н. е. древните жители на степите на Южен Урал усвоили топенето на желязна руда. През I хилядолетие пр. н. е. обширните южноуралски и каспийски степи са обитавани от племена на сармати - номади - скотовъдци. Бидейки родствени на източните си съседи - скитите, и заемайки територията от Дон и далеч на изток, те обикалят тези територии от 7 век пр. н. е. до 4 век сл. н. е. Сарматските племена се отличаваха с войнственост, жените се биеха заедно с мъжете. Племенните общности на сарматите се обединяват в племенни съюзи, начело на клановете и племената стоят лидери, които се открояват сред членовете на племенната общност със своето богатство. Около 2 век от н. е. източните съседи на сарматското племе на аланите, живеещи в Южен Урал, са племената на хуните, дошли от Северен Китай. Към 4-ти век хунските племена започват да се придвижват на запад, измествайки аланите и други племена и увличайки ги със себе си.
През 6 век степното номадско население на Казахстан и Южен Урал става част от Западнотюркския каганат с център Алтай. По време на съществуването на каганата древното население на степите на Южен Урал е попълнено с тюркоезични племена - имигранти от Монголия и Северен Китай. През 7 век, след разпадането на каганата, в долното течение на Волга възниква Хазарският каганат, а в средното Волга - Волжка България. Северозападната част на съвременната Оренбургска област е била югоизточната част на България. През тази територия е имало караванни пътища от Централна Азия иИран. По-късно, още по време на съществуването на древната българска държава и по време на нейното разпокъсване, в южноуралските и прикаспийските степи живеят племена на номадски скотовъдци, които се обединяват в племенни съюзи - останките от племената на маджарите, гузите, кипчаците, останките от племената на печенегите. Племенните съюзи последователно се преместиха на запад, а след това до границите на съвременна Унгария. През втората половина на 9 век печенезите заминават за Рус. След печенегите около средата на 11 век си тръгват половците - кипчаци и торките - гузи, които изтласкват източните славяни от Черно море и са победени от Владимир Мономах през 1111 г. в този период от време сред късните номадски племена се формират и древни башкирски племена.
В началото на 13 век в дълбините на Централна Азия възниква монголска държава. През 1236-42 г. монголо-татарите, водени от Бату хан, завладяват Башкирия, Волжка България, Русия и проникват в Европа до Адриатика. В резултат на тези завоевания възниква монголо-татарската държава - Златната орда, която заема обширна територия от Дунав до Иртиш. Първоначално тази държава е част от Монголската империя, а след това става независима.
През 15 век Златната орда се разпада на редица ханства - Кримската, Астраханската, Казанската, Сибирската, Узбекската и Ногайската орди, които заемат трансволжките степи и заемат територията от Волга до Иртиш, от Каспийско море и Аралско море до южните предели на Казанското ханство. Районът на съвременните градове Уфа и Оренбург са били центрове на ногайските номади. Ногаите били в тесни икономически и дипломатически отношения с Москва. Ногаите доведоха в Москва големи стада коне. За ногайските търговци в Москва беше специално отредено място - ногайският двор. През 2-рата половина на XV и особено през XVI в. има постояннаобмен на пратеници. Политическата ситуация започва да се променя през втората половина на 16 век след превземането на Казан през 1552 г. и анексирането на Астраханското ханство, след което цялата Волга става част от България. През 1554-56 г. башкирите доброволно се присъединяват към България. През 1554 и 57 г. ногайците два пъти се заклеха във вярност на Иван IV Грозни, но всеки път нарушаваха клетвата и в съюз с кримчаните участваха в нападенията. Едва през 17 век ногайските земи започват да се присъединяват към България.
През 1586 г. няколкостотин волжки казаци, бягайки от преследването на царските отряди, създадоха селище в дълбините на номадските лагери на Ногай при вливането на река Илек в Яик. Ногайците многократно се опитват да прогонят казаците и да унищожат казашкия град, но не успяват. Броят на казаците нараства благодарение на бегълците от България и от 1591 г. те започват да се наричат яикски казаци. Яикската армия беше казашка общност. Той беше ръководен от избран военен атаман, важните въпроси се решаваха в кръг, казаците Yaik участваха в различни въстания и казашки войни, включително въстанието на Степан Разин през 1670-71 г.
През 17-ти и началото на 18-ти век южноуралските степи са били напълно необитаем район, който се е наричал Дивото поле. През тази територия имаше търговски пътища от Уфа, Самара, Саратов и Казан до казашкия град Яицки и по-нататък дълбоко в казахските степи и Централна Азия, водният път от Волга до Яик също беше овладян. Малко по-рано, в началото на 17 век, в степите на Южен Урал се появяват нови номади - калмиките, които идват от източните степи. Калмиките изтласкаха ногайците обратно в долното течение на Волга и започнаха да скитат около реките Ор, Яик, Самара и Илек. Също така ногайците се опитаха да изтласкат башкирите, изправени пред казаците Яик. В същото време калмиците търгуват в Уфа и Самара. През 1655 г. техният хан Шухур-Дайчинсе заклел във вярност на българския цар Алексей Михайлович. През втората половина на 17-18 век повечето калмици мигрират на десния бряг на Волга.
През втората половина на 18 век провинцията заема територията на Южен Урал, Урал, част от Казахстан, границите й на север достигат до Кама, на изток до Тобол, на юг - до Каспийско море, на запад - до Волга. Провинцията като цяло включваше териториите на Оренбург, Челябинск, източната част на Самарските области, Башкирия, част от Татарстан и северния Казахстан. Според преброяването от 1762 г. на територията на провинцията живеят 472 000 души, без да се броят казахите, от които повече от половината са българи. Отличителна черта на провинцията е високият дял на данъчно необлагаемото население - 39%. Те включват казаци, башкири и калмики, които изпълняват задължителна военна служба. Благородниците в провинцията са по-малко от 1% от населението, но те имат пълната власт и огромни земи в ръцете си, експлоатират многонационалното население на региона.
В средата на 18 век започва масова миграция към провинцията на държавни селяни от Средна Волга. Много села са основани на територията на съвременните Бугруслански, Северен, Абдулински, Пономаресвски, Шарликски райони на съвременната Оренбургска област. Освен това по това време започва интензивното формиране на земевладение за сметка на изкупуването на парцели от башкирите. В района на Бугруслан и Бузулук имаше "благородни гнезда". Богатството на недрата на Южен Урал допринесе за изграждането през 1744-60 г. в провинцията на 15 медни и 13 железарски завода. Почти всички те са били разположени на територията на съвременна Башкирия. Карголинските медни мини се намираха на 60 километра северно от Оренбург, откъдето фабриките вземаха суровини. важно място в икономикатарегионът беше зает и зает от Илецката солна мина. Депозитът на Илецка сол е известен отдавна, от 1753 г. започва добивът на сол в държавната индустрия, през 1754 г. е построена крепостта Илецка защита - съвременен Сол-Илецк. Затворниците са работили по разработването на сол - до 500 души, до 500 000 паунда сол са добивани годишно. В момента на солените езера е създаден курорт, солта се добива по мини метод. Освен това в провинцията се развиват брашномелене, кожарство, производство на мас и дестилация. Търговията надолу се появява през 60-те години.
Близостта на Централна Азия постоянно ми напомняше за себе си. През 1838 г. феодално-монархическото движение на Касимов се разгръща в Казахстан, насърчавано от кокандските и хивинските ханове и съвпада с нахлуването на английската армия в Афганистан и ограбването на българските кервани от хивинците. Отговорът на това е кампанията в Хива на оренбургския военен губернатор Перовски през 1839-40 г. Изключително сурова зима, дълбок сняг обричат кампанията на пълен провал, убивайки всичките 5000 души.
През 19 век Южен Урал, преди реформите на Александър II, беше депресиран регион, индустрията практически не се развиваше и нямаше пътна комуникация. През 1877 г. е открита железопътната линия Самара-Оренбург, която свързва района с центъра на България. Железницата осигурява широка реализация на селскостопански и промишлени стоки, произведени в провинцията - хляб, сол, метали, слънчоглед. През последната третина на 19 век градовете Оренбург и Троицк стават важни търговски пунктове за България с Казахстан и Централна Азия. Миаските медни заводи работят, а в началото на века започва модернизацията на индустрията в региона. В провинцията са изпратени политически изгнаници, сред които Плещеев, Тарас Шевченко и пол.революционери, популисти и т.н.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: