История на радиото в България
Всяка година на 7 май България отбелязва Деня на радиото. Събитието в основата на този празник е свързано с дейността на видния български физик и изобретател Александър Степанович Попов.
Когато през 1887 г. немският физик Херц (1857-1894) доказва валидността на хипотезата на Максуел (1831-1879) за съществуването на електромагнитни вълни, разпространяващи се със скоростта на светлината (сега наричани радиовълни), много изобретатели в различни страни се заемат с въпроса за използването на тези вълни за безжично предаване на сигнали.
Вторият етап е завършен в началото на 1895 г. със създаването на "устройство за откриване и запис на електрически вибрации" - радиоприемник. Състои се от последователно свързан кохерер, поляризирано реле, което затваря веригата на електрически звънец и източник на постоянен ток - електрическа батерия. С намаляване на съпротивлението на кохерера (под действието на EV), релето работи и включва електрическия звънец. Неговият чук първо удари камбаната и след това кохерера, като го разклати и по този начин го върна в чувствително състояние. Така, след като получи едно EV съобщение, кохерерът беше готов да получи следващото.
До пролетта на 1895 г. Попов изгражда чувствителен и надежден приемник, подходящ за безжична сигнализация (радиовръзка). Като предавател Попов използва модифициран Херцов вибратор, възбуждан от намотка на Румкорф. Към краищата на прътите на вибратора Попов закрепи квадратни метални листове с размери 40 на 40 сантиметра. Сигнализацията се осъществява от контактор (ключ) в захранващата верига на бобината Ruhmkorff. В първите експерименти по радиокомуникация, проведени в кабинета по физика, а след това в градината на минния офицерски клас, приемникътзасече излъчването на радиосигнали, изпратени от предавателя на разстояние до 60 метра. По време на експериментите Попов забеляза, че свързването на вертикален метален проводник (антена) към кохерера води до увеличаване на разстоянието на надеждно приемане.
През пролетта на 1897 г. при експерименти в пристанището на Кронщат Попов достига радиовръзка от 600 метра, а през лятото на 1897 г., когато е тестван на кораби, 5 километра.
Следващата голяма стъпка в развитието на радиото, направена малко след изобретението на Попов, е усъвършенстването на предавателя. Искровата междина беше изведена от антената в специална колебателна верига, която служи като източник на трептения. Антената, свързана с тази верига, сега действаше само като излъчвател на вълни.
Творчеството на Попов е високо оценено в България и в чужбина: наследникът на Попов е награден с Големия златен медал на Световното изложение през 1900 г. в Париж. Специално признание за заслугите на Попов е постановлението на Министерския съвет на СССР, прието през 1945 г., което учредява Деня на радиото (7 май) и учредява златния медал на името на Александър Попов, присъждан от Академията на науките на СССР (от 1995 г. - Българската академия на науките) за изключителни трудове и изобретения в областта на радиото.