Историята на запознанството на Алексей и Ксения
Честно казано, ако ми беше разказана тази история, аз самият никога нямаше да повярвам в нея, все още не мога да повярвам, че беше… невероятно е, но беше, наистина беше… Всичко започна рано сутринта, в деня, когато всички празнуваха Деня на победата. И така точно в този ден решихме с моя приятел да се разходим из града, да разгледаме парада, празника, хората, събитията. Цял ден се разхождахме в парковете, по централните улици на града, снимахме ... Вечерта решихме да се приберем и да не чакаме фойерверките, тъй като живеем в предградията, автобусите се прибират до 22.00 часа. Изведнъж по пътя ни израсна компания от трима младежи. Решиха да ни опознаят, да научат имената ни, да ни изпратят до спирката. Външно те не се отблъснаха от себе си, не бяха пияни и решихме да се опознаем. Единият от тях се казваше Алексей, вторият Андрей, третият Саша.
- Как се казвате, момичета - попита една от тях. - Маруся - отговорих с усмивка. - Любава - подкрепяйки ме, каза един приятел!
След няколко дни забравих да мисля за нашите приключения с моя приятел. Ваканцията свърши и учебните дни започнаха. И тогава един ден, след края на часа, аз и моите съученици се прибрахме с тях ... И тогава ... Много приятна и неочаквана изненада ме очакваше във фоайето на факултета. Имаше ТОЙ! Льоша стоеше във фоайето и държеше в ръцете си букет червени рози. Потърси ме в тълпата от тръгващи хора и като ме видя, започна да се усмихва и по-скоро се насочи към мен! От изненада дори дъхът ми спря, а сърцето ми започна да бие в неистов ритъм. Бях завладян от чувство на наслада, възхищение и в същото време страх, вълнение ... „Това наистина ли се случва с мен?!” Мислех. Каква беше изненадата ми!! Дори не можех да си представя, че това е възможно! Каквовъзможно е да се хареса на човек от пръв поглед, че е способен на такива действия! Това е голяма рядкост в наши дни. Той дойде при мен и ми каза: „Най-накрая те намерих, ще ми кажеш ли истинското си име?!“. Малко по-късно той ми каза, че много иска да се срещне с мен, но не знае как да го направи. Оказа се, че Льоша ме чака на изхода около три часа, мислейки си: „Какво правя тук?!” и вече искаше да си тръгне. Но съдбата беше благосклонна. Покори ме със своята упоритост, силен характер, авантюризъм и търпение. Сега сме заедно от почти три години и през тези три години никога не сме съжалявали, че съдбата ни събра тогава. Льоша ме завладява с действията си досега. И му правя малки, но приятни изненади!