Изчисляване на часовете извънреден труд за служител, уволнен преди края на отчетния период, GC LAD
Когато поради условията на производство (работа) в организацията дневното или седмичното работно време, установено за служителите, не може да бъде спазено, е разрешено да се въведе сумирано отчитане на работното време с отчетен период, който не надвишава една календарна година (Член 104от Кодекса на труда на Руската федерация).
Ако отчетният период в организацията е определен, например, равен на една година, с обобщено отчитане на работното време, броят на часовете по график в отделните месеци на отчетния период може да се отклонява от нормалната месечна продължителност както нагоре, така и надолу. За всички месеци от отчетния период броят на отработените часове трябва да съответства на нормата на работното време за този период, т.е. недостигът за един месец се компенсира чрез обработка в други.
Ако в края на отчетния период служителят е формирал обработка, то това е извънреден труд.
Извънредният труд е работа, извършена от служител по инициатива на работодателя извън работното време, установено за служителя: ежедневна работа (смяна), а в случай на сумирано отчитане на работното време - над нормалния брой работни часове за отчетния период (част 1 от член 99 от Кодекса на труда на Руската федерация).
Съгласно Кодекса на труда на България броят на часовете извънреден труд при общото отчитане на работното време се определя в края на отчетния период.
Процедурата за изчисляване на броя на извънредния труд при уволнение на служител преди края на отчетния периоддиректноот Кодекса на трудана Руската федерация не е установен.
Така на практика съществуват две становища относно необходимостта от заплащане на извънредния труд при общото отчитане на работното време, ако служителятпенсиониран преди края на отчетния период.
Второ мнение: Всички служители с общо трудово време (включително тези, които напускат преди края на отчетния период)имат право на заплащане за извънреден труд. По този начин, според втория подход, е възможно изчисляването на извънреден труд с обобщено отчитане на работното време в случай на уволнение преди края на отчетния период.
В действителност служител, който работи при общо отчитане на работното време, преработва или не работи дневно или седмично работно време. Въпреки това, продължителността на работното време за отчетния период не трябва да надвишава нормалния брой работни часове (член 104 от Кодекса на труда на Руската федерация).
Така в ситуация (когато служител отработи целия отчетен период), той по силата на чл. 99 от Кодекса на труда България има право на заплащане на извънреден труд. В този случай изчисляването на часовете за обработка в края на отчетния период от нормалния брой работни часове за отчетния период (според производствения календар, въз основа на 40-часова работна седмица - част 2 от член 91 от Кодекса на труда на Руската федерация) броят на отработените часове се приспада.
Бчаст 1 с.л. 99от Кодекса на труда на България няма забрана за отчитане на броя на часовете за обработка при уволнение на служител преди края на отчетния период. Това правило казва само, че в ситуация, в която е отработен целият отчетен период, обработката в някои месеци се компенсира от недостатъчна работа в други и затова е възможно да се определи дали служителят е работил извънредно в края на отчетния период.
По този начин, в случай на уволнение преди края на отчетния период, месеците на обработка (ако има такива) вече няма да могат да бъдат компенсирани от месеците на неизпълнение.
В този случайнеплащане на извънреден труд (ако имабеше) ще представлява грубо нарушение на трудовите права на служителя.
Така част 1 от чл. 99 от Кодекса на труда за изчисляване на часовете извънреден труд в края на отчетния период се прилага само в случаите, когато работникът или служителят е отработил целия отчетен период.
В случай, чене е отработен целият отчетен период, е необходимо да се изчисли броят на отработените часове по следния алгоритъм.
За да разберете дали този служител е работил извънредно, при уволнение преди края на отчетния период е необходимо:
-
изчислява нормата на времето от първия работен ден до деня на уволнението на служителя съгласно производствения календар (въз основа на нормалното работно време от 40 часа на седмица), с изключение на времето:
- отсъствието на служител на работното му място, когато той е запазил мястото си на работа (временна неработоспособност, ваканция и др.);
- работа, извършена от служител на неработни празници над нормалното работно време (клауза 4 от Разясненията на Държавния комитет по труда на СССР и Президиума на Всесъюзния централен съвет на профсъюзите от 08.08.1966 г. № 13 / P-21 „За компенсация за работа по празници“, одобрен с Указ на Държавния комитет по труда на СССР, Президиума на Всесъюзния централен съвет на профсъюзите от 08.08.1966 г. № 465 / P-21);
Ако служителят е работил извънреден труд, тогава, за да се изчисли броят на часовете извънреден труд, е необходимо да се извади нормата за време на служителя (1) от броя на действително отработените часове от служителя (2).
Например, ако служител е работил 6 месеца с отчетен период, равен на календарна година, тогава е необходимо да се установи нормаленотработените часове за даден служител през тези месеци и сравнени с действително отработените часове. Трябва да се има предвид, че при определяне на броя на отработените часове е необходимо да се изключат периодите, когато служителят всъщност не е работил (време на неработоспособност, ваканции и др.).
Така, ако служител, работещ на сменен график с сумирано работно време, бъде уволнен преди края на отчетния период и към датата на уволнението броят на отработените часове от работника или служителя надвишава нормалното работно време, работодателят е длъжен да заплати часове над нормалното работно време, в съответствие с чл. 152 от Кодекса на труда на Руската федерация: за първите 2 часа работа най-малко един и половина пъти, за следващите часове - най-малко два пъти.
Ако работодателят не преизчисли извънредния труд на служителите в случай на прекратяване на трудовото правоотношение преди края на отчетния период, тогава този въпрос може да бъде решенсамо в съда. Като се обърне към съда, служителят ще може да представи доказателствата, които има, потвърждаващи извършването на извънреден труд, да привлече свидетели, да предяви искове за изплащане на заплати, обезщетение за материални щети и обезщетение за морални щети. Съгласно чл. 393 от Кодекса на труда на България, когато се обръщат към съда с иск за искове, произтичащи от трудови правоотношения, служителите се освобождават от заплащане на задължения и съдебни разноски.