Изгубени букви на българския език
Министерство на общото и професионалното образование
Секция:Език. реч. Текст.
ИЗГУБЕНИ БУКВИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Изпълнител: ученик от 9 Б клас
1. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
1.1 Майчиният език е основният фактор за човешкото развитие
1.2 Старобългарски и старославянски
1.3 За значението на изучаването на старобългарския език
1.4 Из историята на старобългарския език: предписменост и писменост
1.5 Abetse, abevega, азбука, азбука
1.6. Влияние на гръцката и латинската азбука върху старобългарската азбука
1.7 Древни славянски азбуки: а) кирилица, б) глаголица
1.8 Сравнение на старославянската (старобългарската) буква и азбуката на съвременния български език
1.9 Из историята на българския правопис: използването на "излишни" и фонологично дублетни кирилски букви
1.10 За въвеждането на нови букви в българската азбука
1.11 Наименования и надписи на буквите от азбуката на съвременния български език
2. ПРАКТИЧЕСКА ЧАСТ
2.1 За поговорките и поговорките
2.2 Пословици и поговорки, включително букви от старославянската азбука
Изложеното дотук обуславяактуалносттана нашето изследване, тъй като старобългарският език е бил и си остава важен исторически извор за изучаване на обществения строй и обществените отношения, материалната и духовната култура на преселенията - цялостния живот на древния български народ и неговите предци.
Обект на изследване: Българска азбука.
Обект на изследване: липсващи букви от българската азбука.
Цел на работата: да се установи къде в съвременния български език се намират изчезналите букви от старославянскияазбука.
1) изучава научната литература по темата на изследването и разработва методология на изследването;
2) да съпоставят древнобългарската азбука и азбуката на съвременния български език и да идентифицират изчезналите букви от българската азбука;
3) подбират и разглеждат пословици и поговорки, в които се използват изчезналите букви от българската азбука;
Теоретичната и практическа значимост на работатасе определя от възможността за използване на резултатите от изследването в процеса на изучаване на български език непосредствено в класната стая, в специален курс по история на българския език, както и при по-нататъшни изследвания в тази насока.
Структурата на работатасе определя от последователността на решаване на задачите. Работата се състои от въведение, в което се определят основните параметри на изследването; теоретична и практическа част; заключение и списък на използваната литература.
1. ТЕОРЕТИЧНА ЧАСТ
1.1 Майчиният език е основният фактор за човешкото развитие
С право се смята, че родният език е основният фактор за хармоничното развитие на човек. „Детето не научава само конвенционалните звуци, изучавайки родния си език, но пие духовен живот и сила от родната гръд на родното си слово“ - така казва К.Д. Ушински значението на изучаването на родния език. Чрез езика се познават велики произведения на литературата, смели открития на учени, законите на развитието на човешкото общество и много други.
1.2 Старобългарски и старославянски
Старобългарският език е езикът, говорен в миналото (приблизително от средата на 1-во до средата на 2-ро хилядолетие) от всички източни славяни, т.е. предци на съвременните българи, украинци и беларуси. Затова старобългарският език се нарича още общоизточнославянски.
Староцърковнославянският език по произход е езикът на древните македонски българи (от южната група славяни), който по редица исторически причини става език на християнската религия и литература сред източните славяни (и не само сред тях) и следователно оказва влияние върху старобългарския език.
Старобългарският език се отличава значително по своя строеж от който и да е от съвременните източнославянски езици.
1.3 За значението на изучаването на старобългарски език
Изучаването на старобългарския език е необходимо за разчитане и разбиране на писмените паметници на този език.
Също толкова важно е изучаването на старобългарския език, за да се разберат тенденциите на по-нататъшното развитие на всеки от тях въз основа на разделянето му на три различни езика и в съответствие с тези тенденции да се търсят и формулират подходящи правила за книжовно произношение, правопис и пунктуация.
1.4 Из историята на старобългарския език: предписменост и писменост
В историята на старобългарския език има два периода: предписмен - до 10-11 век. и писмено (паметниците на източнославянската писменост са оцелели само от 10-11 век). Но началото на този процес на познание се крие в буквара, изучаването на който започва с изучаването на азбуката.
1.5 Abetse, abevega, азбука, азбука
Абеце, абевега, азбука, азбука ... Всички тези думи означават едно и също нещо - буквите от някакъв вид писменост, подредени в определен ред. Толкова сме свикнали с този ред, че отдавна ни изглежда като естествен.
И четирите имена са подредени по един и същи начин, по същия принцип. Всички те са имената на първите букви от такива "подредени списъци", комбинирани в една дума; тези имена се променят от език на език, от народ на народ.
Най-старият от изброенитеазбука. Роден е в древна Гърция и се състои от имената на две вече добре познати ни гръцки букви - „алфа“ и „бета“. Въпреки това, ако "бета", защо тогава "алфа-вит"?
Така че ние, българите, произнасяме тази дума по свой, източнославянски начин. На гръцки се пише αλφαβητος, а западните езици го предават като alfabete.
ABC - тази дума е изградена на същия принцип или, както се казва сега, "алгоритъм". Освен „азбуката” някога са съществували думите „абевега” и „азведи”. Първият е даден от V. Dahl в неговия речник. Втората е посочена като фигурираща в една от книгите от 17 век в "Материалите" на И. Срезневски.
"Аз-бука" от старославянски произход е сложна дума; старославянски - защото в старобългарския език личното местоимение на първо лице - "аз" не е звучало като "аз", а като "яз". Дори великите князе и царе в най-тържествените грамоти са били написани на български: "Яз, велик княз Московски..."
„Буки“ (или „буки“) оцеляха с нас до самата революция в църковната училищна практика като мнемоника, улесняваща запомнянето на името на втората буква от азбуката: в славянската азбука звукът „б“ беше на второ място. По смисъла си думата "буки" означаваше "писмо"; може би това беше най-"азбучното" от всички славянски азбучни имена.
1.6 Влияние на гръцката и латинската азбука върху старобългарската азбука
От гръцката азбука произлизат етболгарската, латинската, готската (създадена от Вулфила) и славянската, изобретена от Кирил (Константин) и Методий - македонците.
Всички азбуки на западноевропейските езици произхождат от латинската азбука. На основата на латиница са създадени също полската, чешката, хърватската и словенската азбука. Сърбите и българите, македонците използват леко модифицирана българска азбука.
1.7 Древни славянски азбуки: а) кирилица, б) глаголица
Писмеността при източните славяни е съществувала и преди този период от тяхната езикова история, който се нарича писмен. Като част от най-ранните известни паметници на източнославянската писменост от X-XI век. има ежедневни писма от брезова кора, записи за занаяти и др.
Развитите древни славянски азбуки се наричат глаголица и кирилица. Създаването или усъвършенстването на една от тях (спорно е коя) се приписва на християнски проповедник от 9 век. Константин (Кирил). Кирилицата се основава на гръцкото уставно литургично (т.е. богослужебно) писмо, а глаголицата се доближава или до западните, или до източните азбуки.
Всички достигнали до нас старобългарски текстове са написани на кирилица. Знаем много малко за използването на глаголицата (например надписите по вътрешните стени на катедралата "Св. София" в Новгород са направени на глаголица).
Началото на писмения период в историята на старобългарския език хронологически съвпада с християнския период в българската история. Следователно има основание да се смята, че разпространението на кирилицата сред източните славяни е тясно свързано с християнизацията. В същото време, според редица учени, кирилицата замени по-ранната източнославянска писменост - глаголицата, която може би дори е била преследвана от църковниците като езическа буква и затова не е достигнала до нас.