Изпълнителна продукция за манекени
Събирането от организация-длъжник, разбира се, е много по-обемист проблем от събирането от длъжник - гражданин.
Разнообразието от организационни и правни форми на юридически лица, особеностите на воденето на записи на собствеността (счетоводство), разнообразието от видове собственост, прави невъзможно разработването на инструкции "за всички случаи".
Въпреки това предлагаме вашето мнение за алгоритъма - посоката, в която трябва да се движите, както и полезни практически съвети.
На първо място, в случай, че юридическо лице извършва финансово-икономическа дейност, най-добре е да представите изпълнителен лист в банка, в която длъжникът има разплащателна сметка. Разбира се, можете да представите изпълнителен лист на съдебния изпълнител, но има голяма вероятност да загубите време за различни бюрократични процедури.
В случай, че не знаете сетълмент сметките на длъжника, тогава ищецът, в съответствие с параграф 8 от чл. 69 от закона (наричан по-нататък - Федералният закон "За изпълнителното производство") има право да поиска от данъчните власти. Необходимо е да напишете молба до данъчния орган, като приложите към нея копие от изпълнителния лист. В съответствие с параграф 10 на чл. 69 от закона данъчните органи са длъжни да отговорят в 7-дневен срок от датата на постъпване на искането.
Следната информация може да бъде поискана от данъчните власти от ищеца (клауза 9, член 69 от закона): - за името и местоположението на банки и други кредитни организации, в които са открити сметки на длъжника; - относно номерата на сетълмент сметки.
В същото време, ако длъжникът има няколко разплащателни сметки, възниква въпрос. По коя разплащателна сметка да представя изпълнителния си лист?
В случай, че сметкитеразлични банки, ще трябва да действате последователно, като представите изпълнителен лист на всички банки на длъжника.
Може да имате късмет и ще познаете. Позволете ми да ви напомня, че в случай на недостатъчно средства, банката ще постави изпълнителния документ във файла с неплатени навреме документи за сетълмент. В случай, че средствата не са получени в рамките на 1-2 седмици, препоръчително е да изтеглите изпълнителния лист от банката и да го представите в друга банка, в която длъжникът има разплащателни сметки.
Пример за възстановяване от съществуващо юридическо лице ще бъде разгледан по-долу. При образуване на изпълнително производство, в случай че изпълнителният документ е представен за първи път, съдебният изпълнител в съответствие с параграф 11 от чл. 30 от закона определя за длъжника срок за доброволно изпълнение, който не може да надвишава пет дни и който започва да тече от деня, следващ връчването на длъжника на решението за образуване на изпълнителното производство. Моля, обърнете внимание, че крайните дати се изчисляват в работни дни.
Ето защо е препоръчително да съдействате на съдебния изпълнител при доставката на решението, например по куриер да го връчите на длъжника (на секретариата или лично на директора). Във всеки случай въпросът с връчването на решението за образуване е много важен, най-малкото трябва да бъде изпратено с препоръчана поща.
Срокът за доброволно изпълнение не е предвиден в случаите (клауза 14, член 30 от закона): 1) в съответствие с част 16 на чл. 30 от закона (тук става дума за отделно събиране на такса за изпълнение и глоби от длъжника, това не ви засяга);2) при последващо представяне на изпълнителен лист; 3) при възстановяване на работа; 4) за административно спиране на дейността; 5) оконфискация на имущество.
След изтичане на срока, определен за доброволно изпълнение, съдебният изпълнител може да приложи мерките за принудително изпълнение, установени в чл. 68 FZ "Относно изпълнителното производство". Да извърши изпълнителните действия по чл. 64 от закона съдебният изпълнител има право и преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.
Ето списък на изпълнителните действия, посочени в чл. 64 от закона (неизчерпателно): 1) призовава страните по изпълнителното производство (техни представители), други лица; 2) да изисква необходимата информация от лица, организации и органи, намиращи се на територията на България, както и на териториите на чужди държави, да получава от тях обяснения, сведения, удостоверения; 3) извършва одит, включително проверка на финансови документи, относно изпълнението на изпълнителни документи; 4) дава указания на физически и юридически лица за изпълнение на изискванията, съдържащи се в изпълнителните документи; 5) влизат в нежилищни помещения и складови помещения, заети от длъжника или други лица или принадлежащи на длъжника или други лица, за да изпълнят изпълнителни документи; 6) с писмено разрешение на старши съдия-изпълнител (а в случай на изпълнение на изпълнителен лист за нанасяне или изваждане на длъжник - без посоченото разрешение) да влиза без съгласието на длъжника в жилищните помещения, обитавани от длъжника; 7) за да се гарантира изпълнението на изпълнителен лист, да се конфискува имущество, включително парични средства и ценни книжа, да се конфискува това имущество, да се прехвърли запорираното и задържано имущество за съхранение; 8) оценява имуществото; 9) да привлича специалисти в оценката на имуществото; 10) търсенедлъжника, неговото имущество, издирването на детето самостоятелно или с участието на органите на вътрешните работи; 11) изисква от страните в изпълнителното производство необходимата информация; 12) разглежда молби и молби на страните по изпълнителното производство и други лица, участващи в изпълнителното производство; 13) събира такса за изпълнение и налага глоби на длъжника и други лица; 14) да подаде заявление до органа, който извършва държавна регистрация на права върху собственост и сделки с нея, за регистрация на името на длъжника на имущество, което му принадлежи; 15) налага временни ограничения за напускане на длъжника извън България; 16) да провери правилността на удържането и прехвърлянето на средства по съдебен акт, акт на друг орган или длъжностно лице по искане на ищеца или по негова инициатива.
Основната разлика между изпълнителните действия и изпълнителните мерки е, че изпълнителните действия „улесняват“ изпълнението на изискванията на изпълнителния документ, докато изпълнителните мерки са пряко насочени към неговото изпълнение.
Има обаче още една много важна разлика между принудителните действия и принудителните мерки. Изпълнителните действия могат да бъдат всякакви, най-важното е, че те трябва да са насочени към улесняване на изпълнението на изискванията на изпълнителния документ (клауза 17, член 64 от закона).
Мерките за принудително изпълнение могат да бъдат само посочените във федералния закон или в текста на самия изпълнителен документ. Тоест съдебният изпълнител няма право самостоятелно да „измисля“ мерки за принудително изпълнение. Така например съдебният изпълнител няма право да задължи длъжника да продаде имуществото си и да прехвърли парисредства за депозита на отдела на съдебния изпълнител. Законът не съдържа такава принудителна мярка. Той има право да приложи такава мярка, ако това е дословно посочено в съдебния акт (което е малко вероятно).
Най-често съдебните актове съдържат указания към длъжниците да извършат определени действия, например да преместят оградата с три метра, да не възпрепятстват използването на апартамента и др. Сега, след като сте напълно запознати с арсенала на съдебния изпълнител, нека да преминем към директното събиране от длъжника.
В съответствие с параграф 3 на чл. 69 от закона, запорът върху средствата на длъжника се извършвапърво (само в случай на недостатъчност или липса на средства, събирането се налага върху друго имущество на длъжника - параграф 4 от член 69 от закона). Нарушаването на това правило може да доведе до признаване на всички последващи действия на съдебния изпълнител за незаконосъобразни с всички произтичащи от това последици (признаване на сделките за недействителни, възстановяване на щети от хазната на България). Съдебната практика, потвърждаваща това твърдение, е лесна за намиране в правната справочна система.
По този начин тези норми на закона предвиждат задължението на съдебния изпълнител на първо място да възбрани средствата на длъжника, за което е необходимо да провери наличието или липсата на средства в касата и по текущите сметки на длъжника. Арбитражният съд на Красноярския край правилно призна, че при липсата на тези действия за идентифициране на имуществото на длъжника от първия етап, съдебният изпълнител-изпълнител не е имал основания за изземване на имуществото на длъжника, приписано от закона към третия етап ...... "
Въпреки факта, че решението е от 2004 г., то също е от значение заднешно време. Поради обстоятелството, че въпросът за запора върху средствата на длъжника е обемен, ще отделим разглеждането му в отделни статии, като го разделим на две части: запор върху парични и непарични средства.