Изпълняемост на съдебното решение
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪДЕБНОТО РЕШЕНИЕ
А.О. МАНТАШЯН
Трудно е да си представим съвременното общество без силна съдебна система. Ето защо Конституцията на България провъзгласява правото на обществото на съдебна защита, което е гарант срещу всякакви посегателства и нарушения. В същото време разнообразието от житейски ситуации неизбежно води до проблеми при неговото прилагане. За съжаление, не винаги нарушеното право може да се счита за възстановено след влизане в сила на съдебно решение, което може да бъде причинено от различни фактори. Появата на такова свойство като „законна сила“ в съдебно решение поставя концептуален въпрос пред правните изследователи за това как съдебният акт, издаден от съда и влязъл в законна сила, корелира с реалното възстановяване на нарушеното субективно право. Възможно ли е да се осигури изпълнение на всяко влязло в законна сила съдебно решение или за това съдебното решение трябва да притежава и свойството изпълняемост?
В крайна сметка, ако въпреки прокламирането на гражданското общество и държавната защита на правата и свободите на човека все още се допуска нарушаване на субективните права на гражданите, тогава трябва да има реален правен механизъм за тяхното възстановяване. Както правилно отбеляза M.A. Гурвич, разрешаването на спора между страните не се допуска със средствата и силите на упълномощените от произвола, а се извършва с помощта на апарата на държавната власт, като правило, чрез съда [4, с. 420]. Тъй като съдебната защита е най-разнообразната и ефективна, в идеалния правен модел съдебните заповеди трябва да се изпълняват доброволно, а ако е невъзможно да се постигне доброволно изпълнение,след това чрез механизма за принудително изпълнение.
На въпроса каква е "изпълнителната сила" на съдебното решение и трябва ли да се разглежда като самостоятелно свойство (или изискване), юристите отговарят различно. През годините в процесуалната доктрина се утвърдиха три основни гледни точки. Според един от тях, изпълняемостта на съдебното решение трябва да се разглежда като свойство на законна сила [1, p. 76; 2, стр. 56; 5, стр. 37 - 45; 15, стр. 124], тъй като едва от момента на влизане на решението в законна сила става възможно то да се изпълни чрез механизма на принудителното изпълнение. Изпълняемостта на влязло в законна сила съдебно решение разкрива принудителния характер на съдебното решение.
Според втората гледна точка изискуемостта като свойство на съдебното решение се поражда не от правна сила, а от общо задължение. N.B. Zeider, идентифицирайки правната сила на съдебното решение с неговата общозадължителна природа, отбелязва, че влязлото в сила съдебно решение придобива основното си свойство - става общообвързващо за всички субекти. Това свойство на съдебното решение изразява самата същност на правната сила на съдебно решение [10, с. 55]. Освен това според него от свойството на общата задължителност произтичат и други свойства: неизменност, необоримост, предубеденост, изключителност, изпълняемост на съдебно решение.
Тази позиция поражда възражения както по отношение на определянето на правната същност на законната сила, така и на връзката с други свойства на съдебното решение, определянето на мястото и ролята на всяко от тях. Въпреки наличието на широк спектър от възгледи относно дефинирането на същността на свойството юридическа сила, никой не оспорва важната и незаменима роля на това явление. някоиизследователите разглеждат валидността като статично явление (N.B. Zeider, M.A. Gurvich, V.M. Semenov, N.A. Chechina), т.е. основното свойство на съдебното решение, чийто ефект се проявява в свойствата на юридическата сила [10, p. 55; 14, стр. 54, 59; 8 стр. 510], други – като динамично явление, т.е. правно действие на съдебно решение [1, с. 76; 12, стр. 46].
Невъзможно е да не се съгласим с твърдението, че преди влизане в сила на решението не действа изцяло, не функционира. Отбелязваме недостатъците на тази концепция. Първо, правната сила не може да се разглежда като правно действие на решение, в противен случай не би било необходимо да се изолират всички други негови свойства. Правната сила на решението е статична, а не действие. На първо място, имаме работа със свойството на решението, което е единично, общо и главно. По-правилно би било да се каже, че от момента на влизане в сила на решението започват да действат всички негови свойства, съответно правната сила като основно качество на решението се проявява и реализира в неговите свойства, които от своя страна привеждат в действие самото решение. Статичният характер на това свойство се определя, на първо място, от стабилността на съдебното решение и второ, от същността на съдебното изпълнение. Според Т.В. Сахнов, "статичният елемент на правна сила се дължи на възприемането от съдебното решение на свойствата на нормата на обективното право, приложена от съда за разрешаване на правния спор по същество. Това обяснява наличието на свойствата на неопровержимостта и универсалната валидност" [13, с. 98]. Т.В. Сахнова описва, че по отношение на такива свойства на правната сила като предубеденост, изключителност и изпълняемост действа динамичният аспект на правната сила [13, p. 107].
Според нас юридическата сила е единно и общо качество, което съществува встатично състояние. Същността на правната сила се определя от държавното потвърждение на действието на правосъден акт, акт на съдебна защита, което от своя страна води до определени последици, включително динамични. Но самата правна сила, като отправна точка, основното свойство на съдебното решение, всъщност е увереността в окончателността и необоримостта на съдебното решение. В същото време правната сила във всеки смисъл не се свежда до съвкупността от свойства на решението, но може да се разглежда като условие за възникването на собствените свойства, породени от признаването на съдебно решение като акт на правосъдие. Освен това фактът, че решението влиза в сила, не означава възстановяване на нарушените права на ищеца. От този момент възникват определени права и задължения на субектите на процеса, сред които най-важното право, което позволява постигане на задачата на гражданското производство, е да се иска изпълнение на съдебно решение. Това право, или - с други думи - свойството на изпълняемост, е ярък пример за динамичното качество на съдебно решение, породено от статичното свойство на законна сила, което съществува стабилно и непроменено от самото начало (за разлика от неприсъственото решение, което има свои собствени характеристики).
Горното доказва с достатъчна яснота защо е невъзможно да се съгласим с M.A. Гурвич по отношение на отричането на разглеждането на правната сила като условие, тъй като според него условието е бъдещо неизвестно събитие и юридическата сила на решението непременно идва [8, с. 610]. Легитимност - свойство, което ви позволява да приложите всички гаранции за справедливост, причинени от действието на решението, в пълна сила. Не е ли логично това да е предпоставката за функционирането на всички останали имоти?
Въз основа на горния анализ на правната природасвойства на юридическата сила, стигаме до извода, че правната сила предшества универсалната валидност и всички други свойства, като е отправна точка за възникването на последните. В края на краищата, не е за нищо, че исторически и традиционно понятието юридическа сила се свързва със съдебно решение като акт на правосъдие [8, p. 610; 9, стр. 32; 10, стр. 55; 14, стр. 54]. „Решението преди влизането му в сила не е правно валидно“ [8, с. 461]. Самият факт на решението на съда не води до никакви правни последици, с изключение на прекратяването на задължението на съда да разгледа делото и началото на срока за обжалване на решението. До влизане в сила на решението длъжностните лица, държавните органи, лицата и организациите не са длъжни да се съобразяват с взетото решение, фактите, установени в това решение, няма да се считат за доказани по друго дело и накрая, такова решение не може да бъде изпълнено чрез механизма за принудително изпълнение. Невлязлото в сила решение е разпореждане, което ще започне да действа с изтичането на срока за обжалване и до този момент е само израз на държавна воля без гаранция за правилното изпълнение на субективно право или законен интерес [13, с. 107].
Така че може да се твърди, че правната сила е израз на правната сигурност на съдебното решение и негов неразделен атрибут, пораждащ възникването на всички свойства на съдебното решение, включително свойствата на обвързващата сила и изпълняемостта.
До този извод може да се стигне, ако се замислим върху същността, целите, задачите на гражданското правосъдие. Показателно е, че целият процес е насочен преди всичко към защита на накърнените интереси на всички субекти, които участват в едно спорно правоотношение. Така че страните в процеса са правно заинтересовани от резултатаслучаи на лице с определени отличителни белези, например те са предмет на законна сила на съдебно решение заедно с всичките му свойства. Както ищецът, така и ответникът имат определен обем от права и задължения, които кореспондират помежду си. Ищецът се обръща към съда, за да получи защита на своето накърнено или оспорено право, свобода или законен интерес от ответника. Ответникът е твърдяният нарушител на субективното право и защитен интерес на ищеца, докато съдът авторитетно потвърди това с решението си, което от своя страна поражда задължението на ответника да изпълни решението и да изпълни задълженото от съда.
Изглежда, че ако нарушените права и свободи на ищеца действително са възстановени или могат да бъдат възстановени в рамките на изпълнителното производство, тогава съдебното решение има изпълнителна сила, независимо от наличието или липсата на факта на доброволно изпълнение и независимо от изпълнението или неизпълнението от страна на ответника (длъжника) на задълженията, възложени му със съдебното решение.
И така, всички влезли в сила решения подлежат на изпълнение, различават се само правилата и субектите на изпълнение на решението. Така че, ако регистрационната служба регистрира правото на собственост на ищеца въз основа на изпълнителен лист, исковете на ищеца срещу ответника са реализирани във връзка с възстановяването на нарушеното му право. Правото на иск в материален смисъл е възможността за принудително изпълнение на иск в материално правоотношение, което обикновено предполага, че ответникът е задължен от съда да извърши определени действия. В този случай тя се реализира в императивното признаване от съда на правото на собственост на ищеца, във връзка с което исковете, насочени към ответника, са по-вероятни.предупредително и информативно. Но това не означава, че ответникът няма никакви задължения. Винаги съществува искането на ищеца за изпълнение и задължението на ответника да изпълни решението. Въпреки че не е необходимо ответникът да изпълни това решение чрез предприемане на определени действия, свойството на изпълнимостта в конкретен случай ще бъде да се подчинява на заповедта на съда и да спазва определени правила. От изложеното по-горе следва логично заключение, че спазването на указанията на съдебно решение е една от формите за неговото изпълнение. В същото време не трябва да забравяме, че задължението за изпълнение възниква у ответника от момента на влизане на решението в сила.
Признаването на съществуването на влезли в сила съдебни решения, свойството на изпълняемост се обяснява с необходимостта от съответствие на всички съдебни актове с целите на правосъдието, а също така предоставя допълнителни гаранции на лице, чиито права и законни интереси са нарушени или оспорени, за получаване на съдебна защита с последващо реално възстановяване на неговите нарушени или оспорени права.
Препратки
1. Авдюков М.Г. присъда. М., 1959. 2. Арбитражен процес: Учебник / Отв. изд. В.В. Ярков. М., 2010. 3. Васковски Е.В. Учебник по граждански процес. Краснодар, 2003. 4. Гурвич М.А. Избрани произведения. Краснодар, 2006. 5. Гурвич М.А. Задължителност и правна сила на съдебно решение // Съветска държава и право. 1970. № 5. 6. Гурвич М.А. Решението на съветския съд по съдебно производство. М., 1955. 7. Гурвич М.А. Решението на съветския съд като средство за защита на субективните граждански права // Съветска държава и право. 1955. № 4. 8. Гурвич М.А. присъда. Теоретични проблеми. М., 1976. 9. Заводская Л.Н. Изпълнение на съдебнирешения. М., 1982. 10. Zeider N.B. Присъда по гражданско дело. М., 1966. 11. Масленникова Н.И. Законната сила на съдебното решение в съветското гражданско процесуално право: Резюме на дисертацията. дис. . канд. правен науки. Свердловск, 1975. 12. Полумордвинов Д.И. Законната сила на съдебното решение. Тбилиси, 1964. 13. Сахнова Т.В. Законната сила като атрибут на справедливостта // Тенденции в развитието на гражданското процесуално право в България. СПб., 2008. 14. Чечина Н.А. Върховенство на закона и преценка. Л., 1961. 15. Яблочков Т.М. Учебник по български граждански процес. Ярославъл, 1912 г.
Препратки
1. Авдиуков М.Г. Съдебно решение. М., 1959. 2. Арбитражен процес: Учеб. /Отв. червен. В.В. Ярков. М., 2010. 3. Васковски Е.В. Учеб. граждански процес. Краснодар, 2003. 4. Гурвич М.А. Любими труди. Краснодар, 2006. 5. Гурвич М.А. Обязательность и законна сила на судебното решение // Советское государство и право. 1970. № 5. 6. Гурвич М.А. Резолюция na sovetskogo suda v iskovom proizvodstve. М., 1955. 7. Гурвич М.А. Reshenie sovetskogo suda kak sredstvo zashchity sub "ektivnykh grazhdanskikh prav // Sovetskoe gosudarstvo i pravo. 1955. N 4. 8. Gurvich M.A. Sudebnoe reshenie. Teoreticheskie problemy. M., 1976. 9. Zavodskaia L.N. Realizatsi ia sudebnykh reshenii. M., 198 2. 10. Zeider N. B. Sudebnoe reshenie po grazhdanskomu delu. М., 1966. 11. Maslennikova N. I. Zakonnaia sila sudebnogo resheniia v sovetskom grazhdanskom protsessual'nom prave: Автореф. дис. ов Д.И. Законная сила судебного решения Тбилиси, 1964. 13 Сахнова Т.В. sii.SPb., 2008. 14. ЧечинаN.A. Норма за права и съдебно решение. Л., 1961. 15. Яблочков Т.М. Учебник русского гражданского судопроизводства. Ярославъл, 1912 г.
Нашата компания оказва съдействие при писане на курсови и дипломни работи, както и магистърски тези по темата Арбитражен процес, предлагаме да използвате нашите услуги. Цялата работа е гарантирана.