Ядрен реактор в хамбара му, Nanotechnology Nanonewsnet
Ядрената индустрия е една от най-важните и развити в нашата страна: например атомните електроцентрали представляват 18% от общото производство на електроенергия (и до 42% в европейската част). Ядрената енергия е изключително полезен, но изключително опасен и непредвидим „звяр“. Затова в никакъв случай не трябва да се допускат аматьори, в пъти по-опасно е от маймуна с граната. Въпреки това, ентусиазмът и находчивостта понякога помагат на любителите да направят своя собствена граната. По-точно ядрен реактор. Вкъщи.
По време на индустриалната революция нуждата от инженерни и технически кадри допринася за разпространението и популяризирането на средното образование. В средата на 20-ти век започва научно-техническа революция, част от която е появата на ядрената индустрия, напълно нова индустрия за човечеството. За което бяха необходими обучени работници, което означава, че трябваше да се популяризира. А кадрите, както знаете, се коват от малки.
Разбира се, разделянето на атомите не е за вас да мелите зъбни колела. Важно е да имате достатъчно високо ниво на абстрактно мислене. Но вие също не можете да докоснете или видите електричеството, имаме работа с абстракцията и косвените й проявления. Но практическото приложение на електричеството може да се научи дори на човек, който изобщо не може да си представи какво представляват електроните. Например дете. За да направите това, има детски комплекти, които преподават основите на електротехниката: всички видове електрически крушки, кондензатори, ключове и други реостати. Или комплекти а ла "Млад химик", в които има куп различни химикали и инструкции с описания на опити.
В допълнение към различни инструменти, предназначени да запознаят научните умове с основите на атомната физика, комплектът включва няколко проби от уранруди и слабо радиоактивни изотопи на олово, полоний, цинк и рутений. Това можеше да се случи само в онези години, когато хората все още знаеха малко за ефектите на радиацията върху тялото. Между другото, тези комплекти понякога се появяват в Ebay, но пробите в тях вече са много слаби и не подлежат на ограничения за продажба на радиоактивни материали.
Търсенето на комплекти за млади ядрени учени се оказа малко и те струваха доста недетски, по това време, почти 50 долара. Така че не много американци са получавали повишена доза в детството. Но днес общата наличност на информация доведе до факта, че младите умове много често се вълнуват от идеи, които биха били актуални преди 60-70 години, по време на дните на лабораторията за атомна енергия. И с годините някои деца си спомнят, че просто да гледат радиоактивното сияние е твърде скучно и плитко. Необходимо е нещо по-голямо. Например, защо не направите свой собствен ядрен реактор. Съвсем малък, за красотата на идеята.
Радиоактивен бойскаут
Имало едно време в слънчев Детройт живяло момче на име Дейвид Хан. Бил е член на бойскаутите. От детството си той страстно обичаше химически експерименти, често много опасни. Но с годините любознателният млад мъж е обхванат от манията да получи всички вещества от периодичната система. И за това той реши да построи свой собствен ядрен реактор в плевня до къщата. Вероятно с негова помощ Дейвид е планирал да получи някои трансуранови елементи.
За да осъществи плана си, той прояви забележителна изобретателност: дълго време събираше частици радиоактивни материали от всякакви домакински уреди и уреди, извличаше необходимата информация от учени, представяйки се за студент или учител в кореспонденция. Претърколи се.
В крайна сметка Дейвид събра примитивна настройка, в коятощеше да започне реакцията. За щастие липсата на всезнаещата Уикипедия през 1995 г. му попречи да създаде наистина опасен източник на радиация. След като събра, както му се струваше, няколко радиоактивни вещества в правилната структура, Дейвид не можа да започне реакцията на ядрено делене. Вместо това се получи топка от фолио, радиацията от която беше около 1000 пъти по-висока от фона. Виждайки показанията на дозиметъра, „Радиоактивният бойскаут” (както е прякорът му след разгласяването на историята) се уплашил и решил да се отърве от занаята си. През нощта той започнал да товари компонентите на инсталацията в колата, за да ги откара в гората и да ги зарови. Но нощната му дейност привлече интереса на полицейския патрул и в резултат на това ФБР и Комисията за ядрена енергия се заинтересуваха от научния и практически опит на Дейвид.
Млад ядрен учен
Но Тейлър Уилсън се справи много по-добре. Той пое по друг път и не се опита да създаде "класически" термоядрен реактор. На 14-годишна възраст талантливо дете изгради пълноценна работеща инсталация в гаража, която прилага принципа на електростатичното задържане на плазмата. Накратко: в запечатан контейнер Тейлър създава вакуум, доставя малко количество деутерий, предварително извлечен от вода, който се йонизира и се превръща във високотемпературна плазма от деутериеви йони, задържана от мощно електромагнитно поле вътре в телена сфера, направена от сплав от тантал и волфрам.
Докато настройката на Тейлър беше успешна в разделянето на атоми на деутерий, тя изразходваше много повече енергия, отколкото произвеждаше. Всъщност това беше нормална лабораторна настройка, която позволява използването на неутроните, получени по време на реакцията на разделяне, за създаване на нови нестабилни изотопи, които могат да бъдат идентифицирани чрез техния радиационен подпис.
За щастие младежът не изкорми устройствата, извличайки фино диспергирани радиоактивни вещества от тях и купувайки „фонови“ материали в съмнителни онлайн магазини, както направи Ричард Хандъл. Тейлър първоначално подходи към въпроса от научна гледна точка, след като проучи добре теорията и очевидно получи подкрепата на семейството. Това го спаси от излагане и вдишване на прахообразни вещества, което е много по-лошо. Натрупаният опит вдъхнови човека да продължи да се занимава с атомната тема. Млад учен на 18 години говори на TED с идеята за създаване на компактни ядрени реактори за „еднократна употреба“, които работят без презареждане около 30 години и след това се изхвърлят. Всъщност огромни атомни батерии, които всеки може да купи. Младият талант дори говори за своите разработки пред Обама. Като цяло по-нататъшният живот и кариера на Тейлър Уилсън трябва да бъдат много по-безоблачни от тези на Дейвид Хан и Ричард Хандъл. И всичко това, защото атомната енергия не прощава грешки и не толерира аматьорски подход.
Мирно небе над главата и изотопи с кратък полуживот!