Яой фенфикция

Навигационно меню

Персонализирани връзки

Информация за потребителя

Вие сте тук » ShamanMari » Творчество » Yaoi Fanfiction

Публикации 1 страница 6 от 6

Споделяне1 2008-01-30 18:39:02

  • Автор: Асаноха
  • Ангел на мрака
  • От: Москва
  • Регистриран: 2006-12-27
  • Покани: 0
  • Публикации: 801
  • Уважение: [+0/-0]
  • Положително: [+0/-1]
  • женски пол
  • Прекаран във форума: 2 дни 20 часа
  • Последно посещение: 2008-05-16 17:10:20

Има САМО КРАТКИ фенфикове за яой.

Споделяне2 2008-01-30 18:39:52

  • Автор: Асаноха
  • Ангел на мрака
  • От: Москва
  • Регистриран: 2006-12-27
  • Покани: 0
  • Публикации: 801
  • Уважение: [+0/-0]
  • Положително: [+0/-1]
  • женски пол
  • Прекаран във форума: 2 дни 20 часа
  • Последно посещение: 2008-05-16 17:10:20

Рейтинг: PG-15, NC-17 Автор: Хошигами Тема: Хао+Рен Рен седеше на леглото и прелистваше книга, дълбоко замислен. Нямаше никой вкъщи. Нещо долетя до прозореца. Рен вдигна поглед от книгата си и видя усмихнат Хао, седнал на ръба на леглото. - Какво правиш тук? Е, махни се от къщата ми! Момчето скочи от леглото и установи, че гуандао не е наоколо. Той се обърна и видя ухилен Хао да разглежда оръжието на младия Тао. - Не смей да пипаш. Върни ми оръжието! жив! Хао се ухили и махна с ръка. Оковите се разпериха и започнаха да задържат тялото на Рен. Асакура прокара пръст почти по острието. От пръста му започна да тече кръв. - О, какъв срам. Хао вече вдигна пръст към устните си, нослед това погледна ритащия се и гърчещ се Рен и го поднесе към устата си. - Охлюви, раних се с твоето оръжие. Тао току-що се изплю в лицето на Асакура. - Ах, колко грубо. Той избърса плюнката от бузата си с ръка и се усмихна, докато прокарваше окървавен пръст по бузата на момчето. - Махни се от мен. - Ай-йй-йй. Колко си груб с мен, нищо лошо няма да ти направя. Хао постави гуандао до стената и седна върху плячката си. - Ти си толкова слаб и уязвим в душата си. Защо? - Отидох до Звукът заседна в гърлото на Рен. Дългокосият шаман отвори грубо уста и се вля в твърда целувка по устните. - Не, Рен, не бъди толкова груб. Това е много неприлично. Тао сведе очи като престъпно дете. - Добре. Но няма нужда да бъда толкова груб. Добре, малкия Тао? Хао хвана брадичката му и го погледна в очите. - Мисля, че се разбрахме. Асакура целуна младежа по-нежно. - Надявам се, че ти хареса начина, по който се целувам, Лени? Рен просто си пое дълбоко въздух. Хао се засмя. - Точно като дете. Той разкопча жилетката на Тао. - Какъв белег. Шаманът прокара върха на езика си по раната на гърдите на Рен. След като приключи, Хао се засмя, прокара ръце в панталоните на Рен зад гърба му... Рен започна да се изчервява силно. Кожата му ставаше все по-топла. Хао извади ръцете си... Той развърза колана на Тао и свали панталоните му. - Отстранете мръсните си лапи. Хао прошепна в ухото на Рен: „Казах ти да не си толкова груб.“ Асакура болезнено стисна ухото на Тао със зъби. Рен прехапа устни от болка. - Тук няма да се държиш нахално с мен, няма да ме наранява толкова много. Рен усети нежни и умели пръсти върху кожата си. Тао вече прехапа устни от непоносимо удоволствие. Тогава Хао прокара език по треперещата си шия. Тогава бедният младеж погледна надолу. „О, не, не само несега“, мина през ума му: „Но това е Хао! Как може? Не е редно, не трябва да ми харесва. Защо? Асакура забеляза уплашен поглед. - Какво се случи? Хао обърна глава, видя причината и се усмихна широко. - Ах, Тао. Изглежда, че те ядосах. Шаманът изчезна във въздуха. С него оковите изчезнаха. Рен раздвижи ръце и седна в леглото. Той свали полусвободните си дрехи, които му пречеха. -колко странен е той. Но аз не го ИСКАМ. Не! Защо тогава... е, всъщност трябва да се признае, че може би малко да... Щом свърши да разсъждава на глас, някой се облегна на него отзад, стисна го в силна прегръдка. - Добре, няма да те разстройвам така. Лека усмивка премина през лицето на Рен. - Хао, това е сладко, но ти ме смачка. Асакура се засмя. - Съжалявам. Легнете толкова дълго, колкото ви е удобно. Рен послушно се настани на леглото. В това време дългокосият шаман се съблече. - И сега ще боли малко. Хао се засмя. Рен усети как топлата кожа докосва задните му части и как ги разтвори малко... - Да-а-а-а-а-а!- сърцераздирателно извика Рен. Писъците на Тао бяха накъсани и силни. - Добре, добре - измърка Асакура, поклащайки се ритмично - няма нужда. Наистина ли изпитваш толкова много болка? Въпреки че, вика, дори ми харесва. Нека това бъде вашата малка слабост. Слабост, за която само аз бих знаел. След известно време Рен падна по очи на възглавницата, потен и изтощен. Хао облиза устни. Тао се обърна по гръб с лице към него. - Обичам те…- прошепна Рен много, много тихо. Хао се усмихна. - Да, аз също. Много много. Тао протегна ръка към шамана и обви ръце около врата му. Устните им се срещнаха. Тук Хао извади камера, притисна бузата си към човека. Ренот светкавицата сякаш дойде на себе си. Човекът издърпа одеялото изпод Асакура и се уви в него с главата си. - Махай се, не мога да те видя сега. - Добре. Хао се облече за секунди и изчезна. - Трудно му е да разбере какво му се е случило. Какво му направиха... И кой друг. Тялото на Рен започна да боли от умора и болка. - Господарю Рен, вашите приятели ви очакват долу. - Кажи им, че сънувам! И да не ме притесняват днес - чу се глас изпод завивките. -Мастър Рен, казах им го, но те очевидно са решени да се срещнат с вас. Дори щяха да станат и да те бутнат. - Кога дойдоха? - Главата на Тао се появи отвън. - Току-що - Бейсън погледна надолу: - Вече приключихте. - Добре. Да не си посмял да ме шпионираш повече! - Да, господарю Рен. Тао стоеше на пода, увивайки се в кърпа до кръста си. - Сега изчезни. Рен хвърли одеялото. Тялото му още не беше изстинало, кожата му имаше розов оттенък. Той беше толкова прекрасен. Тао започна да се облича. Усети, че има нещо в джоба на якето му. снимка. Същият. „С любов, Хао Асакура.“ Рен започна да се изчервява бързо. - Какво прави тук? Тао сложи снимката във вътрешния си джоб. Шаманът спря пред огледалото, оправяйки вратовръзката си. Тогава забеляза червена ивица на бузата си. Отново спомените го удариха в главата. Младият мъж избърса кръвта с пръст и я облиза. Чу се смях или той си помисли. Рен Тао изтича при приятелите си

Хао винаги изтъкваше Рен сред останалите приятели на брат си и предлагаше да се присъедини към него повече от веднъж… Но дали само силата на Рен привлече Великия шаман?!

Споделяне3 2008-01-30 18:40:24

  • Автор: Асаноха
  • Ангел на мрака
  • От: Москва
  • Регистриран: 2006-12-27
  • Покани: 0
  • Публикации: 801
  • Уважение: [+0/-0]
  • Положително: [+0/-1]
  • женски пол
  • Прекаран във форума: 2 дни 20 часа
  • Последно посещение: 2008-05-16 17:10:20

Не познавам автора Абонамент за месец. - Пфу, добре, уморен съм - измърмори Йо, облян в пот и раздухващ лицето си с тетрадка. - Какво си помисли? — попита саркастично Лен, изстисквайки последната, хилядна лицева опора. - Не е за вас да тичате из магазина с леката ръка на Анна ... Освен това и на мен ми е трудно. Отдавна не съм учил... - Но не се вижда, че си уморен... - Йо беше разочарован. - Разбира се, защото моята физическа подготовка е много по-добра от вашата - самодоволно каза Лен, - е, стига толкова за днес. Хайде да се къпем. *** Йо пусна топлата вода и с удоволствие пъхна лицето си под плътните струи... - Йо, няма ли да ми разтриеш гърба? - Как Лен успя да извика над звука на изливаща се вода, остана загадка. Надникна иззад преградата. - Без въпрос! — извика Йо. - Сега съм, чакай малко... - Йо щедро изля гел върху кърпата и отиде в съседната душ кабина. Лени стоеше под душа със скръстени на гърдите ръце и затворени очи. Йо спря, облегнат на нестабилна преграда, неспособен да откъсне очи от тялото на Лен. Той беше толкова хипнотизиран от това зрелище, че не забеляза как Лен се обърна и възкликна: - Е, защо стоиш там? Хайде, ела тук. - Йо, като сомнамбулист, се приближи до Лен и започна да го разтрива с кърпа, от която се отдели цялата пяна, благодарение на неговата инхибиция и вода. В същото време той все още се опитваше да не докосва Лен с нищо друго освен с кърпа. - Би било по-добре, ако той сам си разтри гърба! Лен измърмори и Йо сякаш се събуди. Той изсипа друга половин опаковка гел върху кърпата и се приближи до Лен отзад... Йо нежно докосна рамото на Лен с кърпата и я задържа надолузадните части. Стори му се, че Лен трепна. Но той не каза нищо, така че Йо продължи простите си удари с кърпа, като прокара другата си ръка под мишницата на Лен и докосна силните мускули на корема му. Той изсумтя глухо и дрезгаво попита: - Възбуждат ли те момчета, Йо? - Не, не! — възкликна прибързано човекът, като със съжаление махна ръката си от пресата на Лен. Самият той не забеляза колко неволно се възбуди. Но това беше забелязано от Лен, когото той докосна. „Просто имаш много красиво тяло. - Какво-какво? — попита Лен, правейки се, че не чува Йо заради шума на водата. Съжалявам, не чух какво казахте! - Казах, че си много красива, Лени. — повтори високо Йо. Лен реши да не го мъчи повече и попита саркастично: - Защо спря?! Страхувате ли се, че не можете да се контролирате? - Защо изведнъж? – попита объркано Йо, изля върху ръцете си гела с опияняващия аромат на малини и отново тръгна към Лен. Ръцете му се плъзнаха по бедрата на момчето, придърпвайки го възможно най-близо. Ръцете на Йо се плъзнаха по-надолу и той с изненада забеляза, че Лен също е развълнуван. Йо прошепна дрезгаво, изгаряйки врата на Лен с горещ дъх: - Не искаш ли да ми кажеш нищо? - Не - изпя той сладко, без да се обръща, - за разлика от някои, аз се контролирам ... - Йо се смути и, като отново взе кърпата, започна интензивно да търка гърба на Лени. - Луд ли си?! – обидено възкликна Лен, обръщайки се. „Вие не търкате собствените си кости!“ Йо обърна най-малко внимание на думите му: Лен беше там, толкова близо. Той подигравателно повдигна вежди и се приближи към Йо, който все повече губеше контрол над себе си – неволни спазми в бедрата, накъсано дишане, стон, силно стискаща чужда ръка. Йо изпусна кърпата. Пръстите им се преплетоха. Честно казано, този Йо не е такъвочакван. Може би тръпка, може би някакво изтръпване, но не и фойерверките, които избухват в главата му и карат кръвта да пулсира лудо във вените му. Устните на Лен започнаха да го галят, а Йо, осъзнавайки, че вече не може да се сдържа, отвърна на целувката. Внезапно той се отдръпна от Лен и се пъхна под ръката му, отдалечавайки се от него. - Какво има? - Просто аз... не знаех... добре, какво си... добре, нали разбираш... какво правим... - Не, Йо. Лен се засмя, а Йо го погледна въпросително. – Ти също беше готов преди пет минути за всичко и дори повече. - Но Йо продължаваше да мълчи, а Лен го погледна проницателно, добавяйки. - Харесвам те. - Йо се облегна назад, притискайки бедрата си в Лени и каза: - Кажи ми и ти. - Добре. - прошепна Лен, което накара Йо да настръхне и сладко го заболя в слабините. - Сега... - Той обви ръце около бедрата на Йо и с рязко движение влезе в него. - О! Йо въздъхна през зъби. - По дяволите, мръдни. - Но Лен не бързаше, той се наслаждаваше на този странен и необичаен контакт. Преди да продължи, той захапа една вена на врата на Йо, за да чуе сладък стон. - Е, Лени... - Йо се размърда и Лен сграбчи развълнуваната му плът с една ръка, а другата постави на кръста на Йо и започна да се движи. „Колко странно, - помисли си Йо, - Ако преди няколко седмици някой ми каза какво ще правя след тренировка и дори с LEN ... щях да избия няколко от зъбите му ...” Дишането стана по-тежко. Отначало бавно, после все по-настоятелно. - Лени ... о ... - изпъшка Йо. – Може ли… по-бързо?… - Разбира се. Мога да направя всичко за теб. - И Лен рязко ускори темпото, плъзгайки нежно ръката си по напрегнатия член на Йо. Той изпищя, когато Лен направи рязък последен тласък и се изля в него, без да се сдържа и стенеше приглушено. Тогава Лен се облегна на стената без сили, а Йооблегна се на него, започвайки да си играе със зърното му. - Кажи ми... лошо ли беше? Лени се усмихна слабо - Божествено. - На издишване отговори Йо, захапвайки зърното на Лен. - Йо... Нямаш ли нужда от почивка? - Не, какво ти трябва? Кой има по-добра физическа подготовка от Хималаите? - изкиска се Йо, обхождайки с език тъмния кръг на гърдите на Лен. Усети, че отново се вълнува. - Но, Йо ... - опита се да възрази той. - Мълчи! – каза възмутено Йо. - Мислиш, че си ме прецакал и това е? Нетушки. - Той плъзна ръка по корема на Лен, още по-надолу и стисна тестисите. Лен изстена силно и придърпа Йо към себе си за целувка. Той облиза устни и притисна уста към своята. Лен измърмори нещо със задоволство. - Имам добра идея. – внезапно каза лукаво Йо. - Кое? - Не се колебайте, ще ви хареса. - Йо коленичи, гледайки подигравателно в очите на Лена. - Йо, какво си ти?... - Той млъкна, усещайки хладни устни върху горещата си плът, - о, Йо... Ти си толкова... - Какво? – изкикоти се Йо, прокарвайки език по цялата дължина на члена на Лени. - Ти, малък задник! - Лен завърши право в устата на Йо, той облиза устните си, дразнейки го и се надигна на колене, за да предаде солен вкус с целувка. Лен падна на пода, затваряйки очи от блаженство. *** - Жалко, че това е всичко... - провлачи Йо, - Бих искал да... - Кой каза, че това е всичко? Просто няма да се измъкнеш, имам абонамент за месец! Лен изведнъж стана сериозен. Ходиш ли на фитнес с мен? Разбира се. – щастливо прошепна Йо. - Мога да направя всичко за теб.