Кабала на светците
"abala saint"- пиеса, чието второ име е "Молиер".
Станиславски сякаш усети цензурната неприемливост на основната идея на драматурга - трагичната зависимост на най-блестящия комик от незначителната власт, от помпозния и празен Луи XIV (1638-1715) и "робството на светци" около краля (последното име предизвика намеци сред цензорите и беше заменено). Главният режисьор на Московския художествен театър се опита да измести фокуса на пиесата и да премести конфликта в план на конфронтация между гений и тълпа, която не го разбираше. Дори сатиричната насоченост на творчеството на Молиер не изглеждаше на Станиславски толкова опасна от гледна точка на цензурата. Той посочи: „Все пак Молиер е изобличавал всички без милост, някъде трябва да се покаже кого и как е изобличавал“.
Критиката на Керженцев поразително съвпадна с критиката на К.С. Станиславски, въпреки че официозът вероятно не е бил запознат със забележките на режисьора: „Пиеса за един брилянтен писател, за един от най-напредналите борци за нова буржоазна култура срещу жречеството и аристокрацията, за един от най-ярките реалисти на 18 век (всъщност трябва да е - XVII, но печатната грешка е доста адекватна на онази глупост за „реализма“ на ортодоксалния класик Молиер и неговата борба за „новата буржоазна култура", която Керженцев споделя с марксистката естетика от онова време), който се бори упорито за материализма срещу религията, за простотата срещу перверзността и афектирането. А къде е Молиер? В пиесата на Булгаков писателят Молиер дори не се споменава. истински „просветен монарх", очарователен деспот, който е с много глави по-висок от всички около себе си, който блести като слънце в литър ал и фигуративенсмисъла на думата."
Председателят на Комитета по изкуствата предложи: „Да се накара клонът на Московския художествен театър да оттегли това представление не чрез формалната му забрана, а чрез съзнателното отхвърляне от страна на театъра на това представление като погрешно, което ги отклонява от линията на социалистическия реализъм. За целта поместете в „Правда“ остра редакционна статия за Молиер в духа на тези мои забележки и анализирайте представлението в други печатни органи. Ясно е, че ние не търсим навън брилянтни и технически изкусно изиграни спектакли, но идейно богати, реалистично пълнокръвни и исторически коректни – особено от водещите театри.
Връх