Как бихте характеризирали така наречената българска душа? Какво е нейното философско съдържание
Българският характер се основава, поддържа от националния елемент, който винаги се възприема от българския народ като издигнат над личния, индивидуален елемент. С други думи, трудно е да се съхраниш като българин, ако няма подкрепа от колектива, обществото. Н.Я.Данилевски се опитва да открои някои нездравословни черти в характеристиките на българския дух, които той нарича болест, като по този начин подчертава временния характер на изкривяванията на българския дух. Според този мислител болестта на българския живот, на българския дух се нарича европеизъм. Така например той смяташе, че долната прослойка е по-слабо заразена от европеизация, тя си остава българска, но горната прослойка се европеизира до неразличимост. В учението си българинът умее да се подчинява, да не се стреми към власт, но уважава властта, а също така не се намесва в това, което му е недостъпно. Такава характеристика го навежда на мнението, че българският народ не е и няма да извърши политическа революция поради своите особености. Революцията от 1917 г. красноречиво опроверга това погрешно заключение. Горният пример показва, че има голяма вероятност от грешки в разсъжденията за българската душа, за българския характер, тъй като става дума за обект, който не може да бъде описан само по законите на логиката и наред с рационалното изражение има и ирационално, непроявено начало. Особено в предреволюционния период Аполон Григориев се занимава с темата за българската душа. Той се опита да разкрие тайната на българската душа, използвайки не митологизирания образ на Древна Рус, както е при славянофилите, а истинската история с всичките й страници. Той стига до извода, че характерната черта на българската душа е нейната непокорност,парадоксална комбинация от противоположни, дори антагонистични характеристики. Григориев откроява основните черти на българската природа, които включват мекота, бързина на сърцето, готовност за помирение, вяра в Божието Провидение. В същото време остават както страстта и ентусиазмът за велики идеали, така и някакво обезпокоително безпокойство, безпокойство и липса на удовлетворение от реалния живот. Следващият етап в изследването на българската душа е най-плодотворен от гледна точка на конкретното разкриване на самобитността на нейните черти. Българската душа се явява като една от основните движещи сили на Българската революция от 1917 г. След революцията става невъзможно да се говори за българската душевност извън това историческо събитие. Трудовете за българската душа от следреволюционния период по същество затварят темата за българската душа, защото тя не беше необходима при господството на историческия материализъм. Тяхната ценност е в това, че българската душа е анализирана на прелома на нейната история, на върха на своята дейност. Друга характерна черта на изследването на българската душевност на този етап е насочеността към вътрешния свят на българската интелигенция. Вместо изследване на българската душа, то се оказа изследване на душата на българския интелектуалец. С други думи, виждаме както нови подходи, така и развитие на някои по-рано изказани идеи по проблема за българската душа. Най-концентрираната тема на българската душевност на този етап намира израз в известния емигрантски сборник „Из дълбините. Сборник статии за българската революция.
Размерите на българската държава поставят почти непосилни задачи пред българския народ и държат българския народ в непосилно напрежение. И в огромната задача да създаде и защити своята държава, българският народ изчерпваше силите си. Държавните изисквания същоостави малко свободен излишък от сили. Цялата външна дейност на българския човек отиваше в услуга на държавата. И това оставя мрачен отпечатък върху живота на един българин. Българите почти не умеят да се радват. Българският народ няма творческа игра на силите. българската душа е обзета от необятните български поля и необятните български снегове, тя се удавя и разтваря в тази необятност. Да формира душата си и да проектира творчеството си беше трудно за българина. Геният на формата не е български гений, той трудно може да се съчетае с властта на пространствата над душата. А българите почти не познават радостта от формата. Държавното владение на обширните български пространства е съпроводено със страшна централизация, подчиняване на целия живот на държавния интерес и потискане на свободните лични и обществени сили.
Скорошно проучване, проведено от списание Ditails, показа, че 39% от анкетираните смятат, че имат малък пенис. Е, сега се дръж за стола! Моето собствено изследване доведе до откриването на дузина мъже, чийто пенис би отнел аршин (0,71 м) за измерване! Нека да разгледаме къде да намерим тези шампиони по пениса и да видим кои са те. 1. Д-р Рубен твърди, че краят на най-големия мъжки пенис опира в белег на линийката - 35 см. Гордият му собственик живее някъде в Индиана. 2. Преди няколко десетилетия изследовател на име д-р Шарпи сам реши да разбере кой от възрастните мъже има най-големи членове. (За съжаление, тогава бях още твърде млад, за да му бъда асистент.) В резултат на това най-големият мъжки пенис, който някога е виждал, беше 35 см.мъж, чийто пенис достига невероятните размери - 45 см. 4. През последните петдесет години не стихват слуховете за легендарния природен дар на гангстера Джон Дилинджър.
Шкловски се смяташе за евреин сред нас, защото баща му беше равин, а майка му беше свещеник, а Герасимов беше българин, защото Аполинаревич. А това, че мама е еврейка, беше някак скрито. Ето го Сергей Аполинаревич Герасимов. Вижте как работят актьорите, как всичко е на български. Или, например, братя Василиеви, Пудовкин (и така нататък и така нататък). Това са български режисьори и миришат на Русия, П казва Астахов, П мирише на Русия. И ние трябва да съберем тези български сили и да създадем българска кинематография. Анатолий Головня го последва. Той също откъсна реката, така да се каже, главно се втурна към мен. Има, казват, режисьори и оператори, които правят български филми, но те не са български. Все пак една бреза може да не е българска, да речем немска. А човек трябва да има българска душа, за да различи българската бреза от немската. Ром и Волчек (Борис Волчек, оператор. P. F. R.) нямат тази душа. Вярно, в "Ленин през октомври" успяха някак да имитират българския дух, а останалите им картини, така да се каже, миришат на френски дух
Някои концепции могат да се разглеждат като схематични изображения, лишени от някои специфични детайли. Понятието, според изследователя, "е преди всичко гледна точка върху едно или друго множество от представи и след това готовност за тяхната умствена обработка от тази гледна точка", и именно в гледната точка е концентрирана общността на понятието, тъй като тя може да бъде разширена до неопределен набор от особености от този вид. Когнитивните концепции се противопоставят на художествените концепции. INв художествената концепция са сублимирани понятия, идеи, емоции, чувства, волеви действия. Всеки литературен текст/дискурс може да се тълкува като човек, който е завършил речев акт, но не спира да мисли. Много интерпретации, много възприемащи, много асоциации, свързани с възприемането на всеки отделен текст, се характеризират с несигурност и непредсказуемост на реакцията. Художествената концепция е като че ли заместител на образа, поради което природата на художественото изследване на света се отличава с емоционално-експресивна маркировка, особен словесен модел, в който образите, експлицирани чрез словесни знаци и асоциативно-символни констелации, действат като цветове.
„Татяна българска душа“. Примерен текст на произведението А. С. Пушкин създава в повестта "Евгений Онегин" завладяващ образ на българско момиче, което нарича свой "истински идеал". Той не крие любовта си към героинята, възхищението си от нея. Авторът е притеснен и тъжен за Татяна, придружава я в Москва и Санкт Петербург. Рисувайки в романа образите на Онегин и Ленски като най-добрите хора на епохата, той обаче отдава цялата си симпатия и любов на тази провинциална млада дама с дискретна външност и общото име Татяна. Може би това е особената привлекателност и поетичност на нейния образ, свързан с обикновената народна култура, таяща се в недрата на българската нация. Тя се развива в романа успоредно с благородническата култура, ориентирана към западноевропейската литература, философия и наука. Следователно както външният, така и вътрешният облик на Онегин и Ленски не дава възможност да се видят в тях български хора. Владимир Ленски може бързо да бъде сбъркан с германец „с душа директно Гьотинген“, който „донесе плодовете на учението от мъгливата Германия“. Облекло, говор и поведениеОнегин го кара да изглежда като англичанин, после като французин.
Селянин, войн, новак, Иван Северянич, подобно на неговия епичен прототип, "умря през целия си живот, но не умря". Такива хора носят огромен потенциал от сили. Лесков нарича скитника, който върви през просторите на родината и историята си, "омагьосан", подвластен на някакво магическо заклинание на живота, което потапя героя в драматични събития. Едно от "омагьосванията", които имат непобедима власт над Флягин, е очарованието на красотата, която озарява света. Пролетен пейзаж, красив кон, българска песен и „съвършенството на природата” – една жена – са в състояние да запалят страстната природа на Иван Северянич. На конския панаир той се любува на конете, душата му копнее за тях. Чувството на наслада обхваща Флягин още по-силно, когато той влиза в механата, където пее красивата циганка Груша. „И така, милостиви господа, не знам какво ме удари, но само сякаш бях толкова близък до себе си.“ Този епитет „сродни“ е значителен - той показва органичната връзка на героя с красотата на света, който намира в него проницателен познавач. Самият прославен княз признава специалния талант на селянина, наричайки го истински художник. Очарованието на красотата, което неведнъж се е оказвало причина за скитащите изпитания на Флягин, обяснява заглавието на разказа.
коментар? Напишете програма. Може да изглежда така: 15.30 - пристигане на участниците, регистрация, кафе; 15.45 - представление; 16.15 - въпроси и отговори; 16.30 - блок маса. СТЪПКА ВТОРА. ПОКАНЕТЕ МЕДИИТЕ Веднъж мой приятел, опитен ръководител на известна компания, даваше пресконференция. По това време вече трябваше да започне, а той все още чакаше пристигането на пресата. В залата имаше 5 човека. Попитах го как кани журналисти. Оказа се, че просто е изпратил факсовете чрез секретарката. И това е. Казах му, че може да започне спокойно,никой друг няма да дойде. Пресата може или да бъде очарована, или завладяна, или гладна. Последното е най-лесно. Изпратете първата покана седмица по-рано, втората 3 дни преди пресконференцията. Не спестявайте: оставете ги да бъдат пренесени от куриера и предадени „лично“. Направете последващо обаждане поне един ден предварително. Първо, ще разберете дали изобщо е получена вашата покана, и второ, напомнете за себе си и в крайна сметка ще можете да изчислите колко участници трябва да очаквате. Но първо ще ви трябват имената на хората, с които ще разговаряте във вашата рекламна кампания. Ако нямате постоянен контакт с пресата, по-добре е да започнете с база данни.
Много ни се иска да вярваме - не на царя, а на комунистите, не на комунистите, значи на демократите, не на демократите, така че - кой е следващият, на кого още не му е омръзнало да "заблуждава народа". Освен това се раждат все повече хронично болни деца, населението се "отслабва", продължителността на живота намалява от година на година, а все по-голяма част от наборниците са негодни за военна служба. Страната остана без идеали. В правов цивилизован в обществото има ред, но няма душа. Ние сме го запазили. Тя оцеля. Ако нашето поколениена нашата участ се падна да живеем в трудна и опасна епоха от българската история, това няма да поклати волята ни, ума ни и службата ни на България.