Как човек се сприятели с котка и куче
В древни времена живеели старец и старица. Те нямаха деца. Старецът изора земята, пося зърно, прибра реколтата и я прибра в плевня. При нужда изнасял част от зърното на пазара, продавал го и купувал чай, сол и сладкиши. Цялото зърно в хамбара се оказа развалено от гризачи. Ненаситните създания яли колкото можели, а останалото зърно било отровено, смесено с изпражнения. Старецът и старицата бяха в отчаяние. — Как ще живеем? В края на краищата ние се хранихме само с това зърно, те се разстроиха. В това време една котка изтича покрай тях. Тя чула плача на старите хора и се качи при тях да ги попита: - За какво тъгувате? - Как да не тъгуваме? - оплаква й се старецът. - Коварните мишки развалиха всичкото зърно в хамбара. Ще има ли поне един в света, който да накаже нарушителите? - Ще накажа вашите нарушители. Къде са тези крадци и размирници? - котката се осмели, удари опашката си. „Тогава ела с мен“, извика я старецът и отвори вратите на плевнята пред нея. Котката видя орди от мишки. „Затвори вратата зад мен и върви“, каза тя на стареца. Тя беше толкова гладна, че стомахът й залепна за гърба й и затова лакомо нападна мишките. В миг котката хвана пет-шест мишки и ги погълна. Котката остана в плевнята да живее. Ако по-рано при лошо време тя се скиташе без подслон, тогава в плевнята винаги беше топло и сухо. Тя честно изпълни своя дълг. След известно време мишките измряха в цялата област. Котката отново започна да гладува и се обърна към стареца и старицата: - Имате ли работа за мен? Старицата в отговор нежно погали котката понейната лъскава козина. Тя се зарадва, че благодарение на котката те се отърваха от мишките. „Поискай ни каквото искаш“, каза старецът на котката. Имам само едно желание: дайте ми малко място в къщата си в ъгъл. Старецът и старицата изпълниха желанието й, оставиха я да живее в къщата им. На котката беше позволено да прави каквото иска. Можеше да лежи където си поиска. И заживели тримата в мир и разбирателство. Старата жена всеки ден наливаше по една купа мляко на котката. Тя, след като се нахрани, спа дни наред. Сега тя не трябваше сама да си набавя храна и да води скитнически живот. Една нощ в кошарата на стареца се качи вълк. Разкъса две овце, а останалите рани. Старците видяха какво направи хищникът и се разплакаха. — Само с мляко се спасихме. Как да живеем сега? Ще има ли поне някой, който да отмъсти на злодея за нас? - тъжно възкликна старецът. Една котка се приближи до него, вдигна опашката си с тръба, потърка се нежно в краката му и се утеши: - Има такъв батир. Ще го намеря и ще го доведа при вас. Котката избяга в пустата степ. Тя тръгна да търси куче. Тя я търси дълго, докато не видя, че тя се промъква из храстите, търсейки следа. „Дойдох при вас - важно каза котката, размахвайки опашка. - Искам да ви дам един съвет. От колкото да надушваш нечии следи и да ровиш в чужди дупки, не е ли по-добре да пазиш двора на човека? Винаги ще си сит, живей на топло. Напоследък кучето нямаше късмет и стомахът й беше толкова свит от глад, че се съгласи на всичко. Заведи ме при човека - побърза тя. „Хайде“, каза котката и доведе кучето в селото. Когато пристигнаха, старата жена нахрани кучето. След като яде, тя застана на стража. Тя не затвори очи цяла нощ. Щом се разсъмна, той се промъкна до кошаратавълк. Кучето не задряма, изскочи да го посрещне и го хвана за шията. Вълкът се бори с всички сили и едва отнесе краката му. Старецът и старицата видяха как кучето се справи с вълка и останаха доволни. Така старецът, старицата, кучето и котката започнаха да живеят заедно и все още живеят заедно. Помагат си във всичко, делят последното парче. Но старите хора не познават мъка с мишки и вълци. Така започна приятелството на човек с котка и куче. И това приятелство продължава и до днес.
Без коментари. Надраскайте нещо, ще ли?
Снимки и забавни снимки на котки с надписи на Lolkot.Ru са направени от посетители в lolMixer.
Други снимки, фото вицове, истории, статии може да са от други сайтове.