Как да характеризираме същността на селския въпрос в България в началото на 20 век
Според мен същността на селския въпрос в началото на 20-ти век е, че селяните на Българската империя са били освободени от робството на помешчиците, тоест селяните са престанали да бъдат крепостни на помешчиците, но в същото време селяните не са били надарени с правото на частна собственост, така че селяните да могат да се занимават със собственото си благополучие, казано на съвременен език, със своя бизнес.
Но в същото време българската държава облага селяните като свободни.
Факт е, че по това време или собствениците на земя, или държавата са имали собственост върху земята и държавата е забавила прехвърлянето на държавните земи на селяните, поради което селяните са започнали да се бунтуват с времето.
В крайна сметка колективната собственост обикновено дава колективна небрежност.
По време на царуването на Екатерина Велика повече от 90 процента от населението на Българската империя е лишено от права и свободи. Селяните можеха да бъдат продавани на търг като кучета, можеха да бъдат бити, измъчвани, принудени да служат на господарите - техните господари, имаше задължение и никой нямаше право да не се подчинява, да спори, да съди. По-късно, със специален указ, беше забранено да се убиват крепостни селяни, но беше възможно да ги бият наполовина до смърт. В началото на 20-ти век ситуацията се промени малко, от една страна, крепостничеството беше премахнато през 1861 г., но далеч от всички части на страната този указ беше изпълнен, хората всъщност все още служеха на богати господари, защото нямаше къде да отидат.
В началото на ХХ век сред селяните имаше вълнения. Беше свързано с това:
след премахването на крепостничеството, което се състоя през 1861 г., селяните станаха свободни. Но проблемът беше, че те не станаха собственици на земята си. Частните собственици бяхасобственици на земя. Тоест положението на селяните се влоши.
Повече подробности по този въпрос са написани тук.
Наистина, въпреки че селяните бяха освободени от робството, животът им беше все така тежък. В крайна сметка ситуацията в страната остави много да се желае, селяните увеличиха данъците. За да отговорите на въпроса си, трябва да се задълбочите в него, можете да прочетете по-подробно тук.
В България в началото на 20 век имаше много странна ситуация със земеделието. От една страна, привидно полезните селски общности, тоест колективната собственост върху земята, която се разпространи първо сред така наречените държавни селяни, а след премахването на робството и сред бившите селяни земевладелци, стигнаха до застой, от друга страна, нямаше нова система. На първо място, ивицата на земята нанесе големи щети на рационалното използване на земята, явление, предназначено да изравни възможностите за членовете на селската общност, но всъщност раздели наистина плодородните земи на малки парцели и намали тяхната ефективност. Освен това имаше злощастно данъчно облагане, когато данъкът беше наложен върху цялата общност, което доведе до различни злоупотреби и несправедливости. В резултат на това селячеството бързо започва да обеднява и да се отдава на песимистични настроения. Ситуацията щеше да бъде спасена от възможността за изкупуване на земите на земевладелците, които не се обработваха, а бездействаха, но селяните нямаха пари за това. Всички тези въпроси обаче трябваше да бъдат решени чрез реформата на Столипин, която беше много обещаваща по отношение на икономическата подкрепа за селяните.