КАК ДА ИЗВИКНЕМ ЗНАНИЕТО ОТ МИНАЛИ ЖИВОТИ
Едно от най-честите възражения, идващи от онези, които не вярват в прераждането, е, че почти всеки е известен и късметлия в минали животи. Но привържениците на теорията за прераждането не правят подобни твърдения. Разбира се, има и такива, които са успели да станат известни в минал живот и, за съжаление, именно те привличат вниманието на всички.
Дори и днес рядко ще срещнете човек, който да не вярва, че някога са живели Нефертити, Мерлин и крал Артур. Разбира се, вероятността всички тези герои наистина да са съществували остава, но е минимална. Най-вероятно никога няма да разберем кои са изброените исторически личности, ако изобщо са такива. Повечето минали животи, от друга страна, са доста скучни. Не всеки има минал живот, изпълнен с ярки събития. В края на краищата това не са приказки, нашите минали животи, както и сегашните, са ограничени от определени условия.
Много е лесно да изпаднете в изкушението и да си представите, че сте заобиколени от ореол на слава от минал живот. Гмуркането в минали животи може да бъде завладяващо преживяване, но не трябва да насочвате всички усилия само към търсене на невероятни инциденти и значими срещи. И, разбира се, не бива да смятаме, че сега живеем скучно, но в миналото трябва да сме били в центъра на различни приключения, тайни и интриги. Трябва да останем прагматици. Когато правим пътувания в минали животи, трябва да помним, че основната ни цел не е да разберем кои сме били в миналото, а да разберем как минали животи са повлияли на това, което ни се случва сега.
Имайте предвид, че имената и датите, въпреки че са потвърдени в историята, не доказват непременно факта на прераждането. Те също така изобщо не показват, че сте билитози човек, живял по това време. От друга страна, такава информация не може да се счита за безполезна, тя ни помага да разберем текущото състояние на нещата и следователно служи добра услуга. Да говорим за прераждане има смисъл само ако го възприемаме като процес на еволюция, развитие по спирала, а не просто като смешно повторение на вече случилото се.
Познаването на минали животи може да ви помогне да достигнете нови дълбочини в психологическото познание на собствената си личност. Може да осигури по-адекватно разбиране на позицията, в която се намирате в момента. Това, разбира се, не е за всеки. Някои дори не си заслужават времето. Проблемите им са по-скоро свързани с обстоятелствата на настоящия им живот, отколкото с миналото. Има и такива, които са достигнали определени висоти в усъвършенстването си като личности и са свикнали с определена духовна дисциплина, която постоянно им дава знания и сила. В такива случаи знанието за минали животи не е толкова жизненоважно.
Не бива да се мисли, че за да се усъвършенствате и израствате, е абсолютно необходимо да познавате законите на еволюцията, прераждането и кармата. Всеки човек, който следва простото правило „живей за другите“, който се стреми да изпълни съдбата си и да реализира възможно най-пълно предопределеното от съдбата, във всеки случай ще се издигне духовно. Този начин на гледане на живота автоматично ще доведе до възможности, които ще ви помогнат да преодолеете влиянието на миналото и да посеете здрави семена на бъдещето. Има много теории относно източниците на информация за минал живот. Първата казва, че живеем поредица от животи, всеки от които е предназначен да допринесе за цялостния растеж и развитие, и цялата информация от миналотоживотите се съхраняват в банката със знания на дълбоко ниво на нашето съзнание. Втората теория се основава на факта, че можем да съществуваме в различни измерения. Ние живеем през целия си живот едновременно, но всеки от нашите ипостаси е концентриран най-вече върху текущия живот. Информацията за минали животи идва през мостовете, които ни свързват с тези други измерения. Ние съществуваме там в различни епохи и в различни условия, но с една цел – да научим необходимите поуки.
Третата теория за източника на знания за минали животи гласи: собственото ни подсъзнание превежда всяка наша житейска ситуация, нашето отношение към нея, събитията, свързани с нея и хората, участващи в тях, на език, който не ни позволява да видим всичко по-обективно и да проникнем по-дълбоко в същността на случващото се. Така ние не откриваме миналия живот, а сме изправени пред интуитивно възприемане на настоящия живот.
Според четвъртата теория душата на индивида е част от великата универсална душа. В света има милиони души и всички те са фрагменти от една единствена душа. Когато научим това, което считаме за знание от минал живот, ние просто се докосваме до склада от жизнен опит, който е живян от други души и който те споделят помежду си, бидейки свързани в една универсална душа. Тази идея за универсална душа може да се сравни с голяма фантастична игра. Универсалната душа извежда герои на сцената, които участват в приключенията в света, създаден от нея. Всеки от тези герои носи искра от универсалната душа и в момента на смъртта тази искра, заедно с натрупаните знания и опит, отново се обединяват с универсалната душа. Между другото, идеята за създаване на герои е подобна на тибетската практика на "tulpa". Тибетските магьосници си представят същество с такава сила, че започва да им се струва, чеасистентите са напълно реални. Подобни явления се случват по време на сеанси.
Има и друга теория, според която образът на миналия живот е представен като символ на някакво желание, волев импулс, подсъзнателен импулс за действие. Например, човек, който се е виждал в минал живот като велик драматург като Шекспир, може да проявява желание да пише по този начин. Или този, който осъзнава, че е бил славен гладиатор в миналото, по този начин получава подкрепа от подсъзнанието и ще бъде по-силен в бъдеще, ще може твърдо да устои на неприятностите, пред които е изправен на този етап от живота.
Наред с гореизброените съществуват и други теории, но тези тук са достатъчни, за да заключим, че никоя информация за минал живот не може да се тълкува еднозначно. Психологията не е точна наука, много аспекти на човешкото съзнание и неговото развитие все още са пълна мистерия.
Потапянето в минали животи е по-ефективно, ако признаете, че това е реален факт. Тълкуването на такива "факти" може да бъде извършено по-късно. Първо, много е важно да привикнете съзнанието си към нови форми на познание. Дори ако третираме информацията от минали животи просто като средство за комуникация с нашето подсъзнание, можем да я използваме за целите на задълбочено изследване на нашата собствена личност. С тази нагласа много скоро ще стане ясно, че сцените, които преживяваме от миналото, са много повече от обикновени следи от произволна информация, която е забравена от нашето съзнание.
Не забравяйте, че фокусът винаги трябва да е върху живота ви в настоящето. Ако откриете, че говорите за миналите си животи през цялото време и бързате вкъщи, за да научите повече за тях през нощтаочарователни или поставящи под въпрос реалността на сегашното ви съществуване, спрете незабавно! Имате работа с фини области на съзнанието, подобни експерименти трябва да се третират изключително предпазливо.
Неведнъж съм чувал от представители на различни кръгове, че в никакъв случай не е възможно да се погледне в миналото, тъй като това може да отклони човек от реалността и дори да унищожи неговата личност, която съществува в настоящето и е един вид синтетичен феномен. Подобни експерименти могат да събудят и да приведат в действие онези негативни психични явления, които вече са неутрализирани. Истината за минали животи, ако я откриете, без да се чувствате готови за подобни преживявания, може да разкрие аспекти от вашето същество, които ще ви изплашат. Може да откриете неща, които не искате да знаете.
Разбира се, всеки процес на самопознание е изпълнен с определени рискове, но ако искаме по-съзнателно да управляваме живота си или да го контролираме, трябва да погледнем в корена на явленията, да разберем колко дълбоки са техните предпоставки. само
тогава можем по-пълно да разберем настоящия си живот. А за натрупването на такъв опит има напълно безопасни начини. Не забравяйте, че ключовете към знанието са способността да се разграничава и систематизира наученото и определено прозрение. Не правете прибързани заключения, положителни или отрицателни. Най-малкото подходете към изучаването на минали животи не като към буквален процес, а като към символичен процес. Това ще ви помогне да се доближите до по-пълно разбиране, докато не сте готови да преминете към качествено ново, по-дълбоко ниво на познание.
Бъдете възприемчиви. Спомнете си, че първата заповед в храмовете на много древни религии беше: "Познай себе си!" Отговорност заизследването на собствената ви личност и самоусъвършенстването предполага вашата готовност да възприемате живота на различни нива на съществуване. Това означава, че приемате всичко, което можете да намерите, от какъвто и източник да намерите: натрупвате го, преоформяте го и след това го включвате в непрекъснат процес на усъвършенстване, който работи за вас като личност. Става дума за използване на наученото и разбраното по най-добрия за вас начин. Познанието и творческото използване на неговите резултати - това е тайната и смисълът на живота, минало, настояще и бъдеще.