Как да убием слон с игла - Енциклопедия по сигурността
Не трябва да забравяме, че има война на всички срещу всички. Включително правителството на САЩ срещу интересите на народа на САЩ.
Ако трябва да се „удави“ Америка и да се преместят щабовете – стрелбищата на базираните тук ТНК например в Англия – те ще „удавят“ Америка.
SPM започна със създаването на глобална мрежа от формално независими организации и медийни структури (новосъздадени или вече съществуващи), които бяха инструктирани да разпространяват необходимата информация (да се чете: дезинформация). Тази организация работи и в България. Преди, по времето на СССР, трудности би имало, но сега има огромно поле за дейност: почти всеки български вестник разполага с достатъчен брой журналисти, които са готови да придадат на фалшивите „сливи“ необходимата сянка на разумна цена.
А до какво може да доведе това се вижда от примера на Украйна.
Организации като SPM разпространяват идеята, че така наречената оранжева революция, която се проведе в Украйна, е нов тип народна революция. Това е така, но трябва да имаме предвид, че е продукт на напреднали политически технологии. И стои сред другите събития, случили се в Сърбия и Грузия.
Има война, но не между държави, а между междуетнически структури. Външните сили трябва да сменят властта във всяка държава, за да постигнат някои от целите си. И го правят.
Китайският пълководец и военен теоретик Сун Дзъ, чийто живот датира от 5-6 век пр.н.е., пише следното в своята книга „Трактат за изкуството на войната“:
„Войната е начин за измама. Следователно, ако можете да направите нещо, покажете на врага, че не можете; ако използвате нещо, покажете му, че не го използвате; въпреки че си бил близо, покажи, че си далеч; въпреки че си бил далеч, покажи, че сиблизо; примами го с печалба; разстрои го и го вземи; ако има всичко пълно, бъдете готови; ако е силен, избягвайте го; събуждане на гняв в него, доведе го до състояние на разстройство; като сте приели смирен вид, събудете самонадеяност в него; ако силите му са свежи, уморете го, ако са приятелски, разделете го; нападайте го, когато не е готов; да се появи, когато той не очаква. Никога досега не се е случвало война да продължи дълго време и това да е от полза за държавата ... Следователно, който не разбира напълно цялата вреда от войната, не може напълно да разбере всички ползи от войната. Най-доброто от най-доброто е да покориш желаната армия без битка ... Следователно най-добрата война е да разбиеш плановете на врага; на следващо място – да разбие съюзите си; на следващо място - да разбие войските си. Най-лошото е да обсаждаш крепости..."
Може да се счита, че тук е описана стратегията на непреките действия.
Известният социолог Александър Зиновиев описва тази стратегия като метод за борба на слабите срещу силните, наричайки я „Как да убием слон с игла“. Освен това, за по-добро разбиране от читателя на същността на стратегията, даваме текста на Зиновиев в края на главата.
В началото на тридесетте години на миналия век в московските дворове се образуват детски банди. Нападаха "чужди" деца, отнемаха им пари и вещи и ги биеха. Веднъж (бях на десет години) отидох до магазина да си купя компас на кози крак. Този компас имаше остър край. Когато се върнах вкъщи, бях заобиколен от момчета от една такава банда. Бяха повече от десет. Те бяха по-големи от мен. Всеки поотделно можеше да се справи с мен. Поискаха да им извадят джобовете, като ме заплашиха с побой. Извадих компас, показах им го и казах, че ще извадя окото на първия, който ме докосне. Избледняха, разделиха се и ме пропуснаха. След това за мен тръгна слух, че азотчаян бандит и се свързва с възрастни бандити. Живях в този район шест години и никой никога не ме е безпокоил: страхували са се.
Не открих описания по-горе метод за самозащита. В историята на човечеството и в ежедневието на хората това е било и е обичайно нещо. Основният му принцип е способността на един от участниците в борбата да бъде опасен за друг в достатъчно висока степен. В съвременните условия в света (със съвременни оръжия и средства за комуникация) тази способност е от особено значение. Едва ли е възможно която и да е страна в света, включително България и Китай, да се състезава например по оръжие със САЩ. Но много страни могат да имат оръжия, които правят собственика им опасен за потенциални агресори. Опасни до такава степен, че такива държави са способни да нанесат такива щети на агресора в отговор на атака, че атаката губи смисъл. От тази гледна точка се обезсмисля разликата дали една държава има хиляда ядрени бомби или само дузина (при положение, че от тези десет може да хвърли поне една върху агресора). Неслучайно САЩ се страхуват толкова ядрено оръжие да попадне в ръцете на антиамерикански настроени страни, народи и терористични организации. Те се страхуват не за определена човечност, която са готови да разполовят при случай, а за позицията си в света и своето благополучие.
Както е известно от училищния учебник по история, спартанският цар Леонид с триста войници задържа настъплението на триста хилядната армия на персите. Численото разминаване на силите е колосално. Но спартанците решили да се бият до последно. И мястото за битката (Термопилите) беше избрано така, че персите, движещи се по тесните планински пътеки, да не могат да използват численото си превъзходство. Тук също е интересен този прецедент. Доритридесет воини при тези условия биха могли да удържат персийската армия, но ако тук имаше три хиляди или повече спартанци, тяхната способност да се противопоставят на персите нямаше да се увеличи, ако не намаля. Това изглежда като парадокс. И всъщност тук важи доста реалистично изчисление. По време на нашата война от 1941-1945 г. с Германия имаше много случаи, когато малки части издържаха на най-трудните битки с многократно (понякога десетки) превъзхождащ ги враг (например защитата на Брестката крепост, панфиловците), а цели дивизии и дори армии не можаха да използват своя боен потенциал и капитулираха. Забележете колко огромни сили са включени в битката срещу малкото престъпници, които вземат заложници. Какви въоръжени сили на България участват в Чечня във войнатасрещусравнително малко бойци. А САЩ мобилизираха огромна армия с най-новите оръжия срещу терористите, достатъчни за "нормална" война с армиите на цели държави. И както и да се отнасяме към терористите, трябва да признаем, че те много умело използваха условията на Запада в неравностойната си война срещу САЩ (също и чеченците във войната срещу руската армия). Общият принцип в случаи от този вид е врагът да се постави в такава позиция, че да не може да използва превъзхождащата си сила.
Вземете нашата терористична група. Тя не беше разкрита, защото аз бях арестуван подругапричина и групата, както разбрах след войната, просто се „изпари“. Но ако беше разкрит, разбира се, щяха да ни осъдят, както направиха с други банди, появили се през онези години. И те щяха да постъпят правилно; бяхме престъпници, въплъщение на злото. Ами ако опитът ни изведнъж успее? Как ще бъде оценено нашето поведение сега (ако, разбира се, съветскияткомунизмът беше унищожен)? Със сигурност щяхме да вдигнем паметници. В крайна сметка те наричаха улиците на съветските градове имената на цареубийци. Те смятат Щауфенберг, който се опита да убие Хитлер, за герой. В реалната история оценката за тероризма зависи от това кой я дава, на кого, при какви условия.
САЩ и страните от НАТО нападнаха Югославия, пренебрегвайки нормите на морала и закона. Имаме основание да оценим тяхното поведение като тероризъм. Самите те не оценяват поведението си по този начин, тъй като силата е на тяхна страна. Те оценяват действията на югославския президент Милошевич, който се бори срещу албанския тероризъм, като престъпни, а действията на албанските терористи като законна борба за национална независимост. Те оцениха действията на българските власти и въоръжените сили срещу чеченските терористи като нарушение на правата на човека и подкрепиха тези терористи. Те започнаха да говорят за световния тероризъм като за абсолютно зло, запазвайки си правото да решават кого да считат за това зло. Сега забравиха, че ЦРУ подготвяше атентат срещу Фидел Кастро. И ако успееше, агентите на ЦРУ, които го извършиха, щяха да получат награди и да влязат в историята на САЩ като герои.
Връщайки се към случката от моето детство, от която започнах статията, можем да кажем: трябва да знаете на научно ниво кои са „звяровете“, които са ви обсадили и с какъв „компас“ можете да си проправите историческия път.