Как мина лисицата на кръщене
Веднъж, много отдавна, вълк, мечка, заек и лисица отивали да косят сено. Всеки от тях закуси със себе си: вълкът - месо, мечката - гърне с мед, лисицата - лук, заекът - глава зеле.
Косили, косили и лисицата решила да се почерпи с меда, който мечката донесла. Тя се обърна и извика тихо: „Уау!“
Косачите питат: - Сякаш викат някого? - Сестрите ме викат на кръщене - отговори лисицата и сама хукна към гърнето с мед. Изяла една трета от гърнето и се върнала на поляната. — Как се казваше кръстникът? — питат ятаганите. „Започна“, отговаря лисицата. - Почати, Почати, - изненадани са мечката, вълкът и заекът, - какво прекрасно име!
А лисицата се надула и високомерно отговаря така: - Господарското дете е господарското име!
Започнаха пак да косят. Косят, косят и пак лисицата мед поискала, обърнала се и тихо викала: „Оооо!“
Косачите питат: - Сякаш викат някого? - Да, сестрите ме викат на кръщението - отговаря лисицата и измърморва: - Може ли да се разхождам на кръщението в самото страдание?
Мечката, вълкът и заекът чуха тези думи и й се скараха: - Ти не говориш за работа! Тъй като сестрите викат, трябва да тръгваме!
Лисицата пак изтича при меда и изяде половин гърне. Върнала се на поляната, а косачите питат: - Как се казваше кръщелникът? „Наполовина празен“, отговаря лисицата. - Полупразен, полупразен, - изненадани са животните, - какво прекрасно име!
А лисицата й отговаря надменно така: - Какво толкова чудно, и на глупак е ясно: Господско дете е господарско име!
Животните не й казаха нищо, косят по-нататък. Покосиха го малко, пак лисицата се обърна и тихо извика: "Ооо!"
- Като например кой беше повикан? — питат ятаганите.
И лисицата побесняла от яд: - Що за нещастие е това - да отидеш на кръщение в самото страдание! Не наистинанека този път кръщават без мен!
Мечката, вълкът и заекът чули думите й и се скарали на лисицата: - Ти не говориш за работа! Тъй като сестрите викат, трябва да тръгваме!
Лисицата изтича до гърнето и дояде меда. Върнала се на поляната, косачите я питат: - Как се казваше кръщелникът? - Последният - отговаря лисицата. - Последният, последният, - изненадани са животните, - какво прекрасно име! —Какво е толкова изненадващо в това? Господското дете е господарското име - отговаря лисицата и знай, че коси по-нататък.
Скоро мечката, вълкът и заекът искаха да ядат, но измамната лисица им каза: - Възможно ли е да ядете веднага? Първо да поспим.
Мечката, вълкът и заекът се съгласили с нея и си легнали. Щом заспали, лисицата се примъкнала до гърнето, нагребала мед и намазала устата на вълка, а сама си легнала.
Животните се събудиха, станаха и започнаха да ядат. Мечката гледа: бащи, гърнето е празно! Тогава видя, че устата на вълка е пълна с мед, и да му смачкаме страните. Вълкът се втурна да бяга, мечката го последва, а лисицата и заекът тичаха след него и се смееха. Така се смяха, че заешката устна се спука от смях и до днес не е сраснала.