Как се пише жълъд
§ 19. Във всички останали случаи за пренасяне на ударената гласна o след w, h, sh, u се пише буквата e, а именно:
1. В глаголни окончания -яж, -ету -яж, -ете, например: лежи, реже, пече, мачка.
2. При глаголи от несвършен вид на -йовиват и отглаголни съществителни на -йовяване, напр.: отграничавам, изкоренявам, мигрирам, замъглявам; отграничаване, изкореняване, засенчване; в страдателни причастия на -evanny, например: разграничен, изкоренен, засенчен.
3. При отглаголни съществителни на -евка, напр.: нощуване (от нощувам), изкореняване, преселение, разграничаване, ретуширане (от ретуш), лющене (от лющене).
4. В наставката на съществителните -ёr, например: диригент, ретушьор, стажант, гадже, симулатор, масажор.
5. В наставките на страдателни причастия и отглаголни прилагателни -yonn- и -yon-, например: напрегнато (и напрегнато), изгоряло, изпечено, омекнало, откъснато, опростено; натоварени, изгорени, печени, научени, задушени, восъчени; същото в думи, получени от такива причастия и прилагателни, например: напрежение, откъсване, опростяване, учене, напрегнато, откъснато, опростено, напрежение, изгоряло, яхния, кондензирано мляко.
6. На мястото на течащото о в глаголните форми за минало време съпруг. вид: изгорял и префикс (запалил, изгорял, изгорял, изгорял, запалил и др.; същото в причастия: подпалил и др.; срв. запалил, запалил), -чел (прочел, взел под внимание и др., срв. прочел, съобразил), ходил и представки (дошъл, тръгнал и др., срв. ходил, дошъл, заминал). В същото време правописът на глаголни форми с корен изгаряне се противопоставя на изписването на еднокоренни съществителни с буквата o: изгаряне, палеж, изгаряне (виж § 18, параграф 5).
7. В тези корени на български думи, където ударният звук о отговаря в дрв еднокоренни думи или форми, гласна (ударена или неударена), предавана с буквата e. Следва списък на основните думи с такива корени (в скоби са еднокоренни думи или форми с буквата e след w, h, w, w).
Корени с комбинация от същите:
улей (улей, улей, улей),
жълт (жълт, жълтеникав, пожълтява, жълтък),
жълъд (жълъд, стомах 'малък жълъд', жълъд),
жлъчка, жлъчка (срв. опции жлъчка, жлъчка; жлъчка, жлъчка),
съпруги, малка съпруга, малка съпруга, младоженци (съпруга, съпруга, жена, жена, ожени се, ожени се),
костур (полюс, костур, костур),
воденични камъни (воденичен камък, воденичен камък),
твърд, твърдост (твърд, суров),
фиданки (сажен и сажен),
тежък (по-труден, по-тежък, остарял. по-тежък).
Корени с комбинация от че:
низ (низ, низ),
вечер (вечер, вечер),
черен дроб, чернодробен (черен дроб),
чест, почетен (чест)
пчели, пчела (пчела, пчелар),
сметка, броене, компенсиране, отчет, счетоводство, брояч, броим, кредит, счетоводство, преброено, четно, нечетно, четно, броеница
бретон, бретон, чела (мн.ч.) (чело, петиция, ochelye), совалка (лодки, совалка),
драскам, задрасквам, зачерквам, зачерквам, задрасквам, подчертавам
черно (черно, черно, черно, черно, черно),
застоял, застоял (застоял, застоял)
по дяволите, по дяволите, по дяволите (по дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите, по дяволите)
тире (линия, линия, линия, линия, линия)
сресана, сресана, сресана, сресана, сресана, сресана,сресване, прическа, сресване, сресване, сресване (сресване, сресване, сресване, сресване),
ясно, ясно, ясно (ясно)
Корени с комбинация от тя:
евтино, евтино (евтино, евтино, по-евтино, по-евтино),
портмоне (портмоне, портмоне)
просо, просо (просо),
решетка, сито (мн.), решетка (вариант: сито; сито, решетка),
коприна, коприна (коприна, коприна),
шепнеш, шепнеш (шепнеш, шепнеш, шепнеш)
вълна, дългокосместа, късокосместа (вълна, вълнена, вълнена).
Корени с комбинация от scho:
денди (денди, денди, парадирам, парадирам),
бузи, буза, шамар, буза (буза, нахален),
гъделичкам (гъделичкам, гъделичкам)
цепка, цепка (цепка, цепка)
клик, клик (кликер, клик),
луга, алкална (алкална, алкална),
кученце (кученце, кученце), четка (четина).
Забележка. Въпреки това, в собствените имена с корените на думите, изброени в параграф 7, буквата o може да бъде написана. В съответствие с традицията и регистрацията в официалните документи, буквата o се пише в такива собствени имена като, например, Choboty (име на селището), Chorny, Pshonnaya, Zholobov, Zholtikov (фамилии).
8. В предл. н. местоимения какво: за какво, на какво, както и в думите колко, изобщо, при това; в думата повече.
9. В някои заети думи, където буквата ё е под ударение, особен, различен от българския o, гласен звук на изходния език, напр. съпруга-премиер, Шьонбрун, Шьонберг.