КАКВО Е ФОБИЯ И КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМЕ ОТ НЕЯ
КАКВО Е ФОБИЯ И КАК ДА СЕ ОТЪРВЕМ ОТ НЕЯ?
Човек се ражда напълно безстрашен. Веднъж гледах филм на BBC за човешките страхове. Малко дете си играело със змия и не се страхувало от нея. Той просто не знаеше, че тя е опасна. Децата не се страхуват от височини, не се страхуват да докоснат огъня, да се спънат, да паднат, не се страхуват от змии или паяци и т.н.
Тези страхове се придобиват от нас по-късно, когато пораснем, и започват да ни подсказват кое е опасно и кое е напълно безобидно. Когато нашите страхове станат твърде силни, те се наричат фобии.
Въпреки че човек се ражда безстрашен, ние все пак имаме предразположеност към фобии от ранна детска възраст. Това е инстинктът за самосъхранение. Всеки човек има вродени инстинкти и правила на поведение по време на опасност. Въпреки че детето не се страхува от змии, паяци и т.н., по някаква причина започва да крещи при всяка заплаха, било то силен звук, внезапни движения пред очите му или просто глад.
Какво е фобия? От къде идва? Фобията е придобит страх. Между другото, алергиите и фобиите са донякъде сходни. Човек може да реагира болезнено на алерген, ако го види, докато тялото му, имунната система реагира спокойно на тези вещества.
Фобията се появява, когато пред човек в определен момент от живота му възникне ситуация, която, както той мисли, застрашава живота. Може да няма реална опасност, но самият човек ще го възприеме като опасност. Това е ситуация, в която той изпитва чувство на инстинктивен страх. Каква вреда например може да донесе една затворена врата? Или слабият аромат на някакво растение? И все пак, човек започва да изпитва страх, понякога просто паника.
При някои хора ситуацията на капан понякога предизвиква прояви на клаустрофобия - страхзатворено пространство. Човек не може да спи на затворена врата или прозорец, ужасно се страхува от тесни стаи, асансьори.
Например, когато бях на пет години, гледах филм на ужасите за паяци с майка ми. Те безмилостно поглъщаха хора, изкачваха се под кожата. Впечатлението от филма беше толкова силно, страх, контраст, огромни челюсти, ярко изображение, наситеност на цветовете, че оттогава просто мразя паяците, дори и най-малките и безобидни.
Самата гледка на паяк предизвиква у мен страх и отвращение. Какво е това? В крайна сметка разбирам, че такова малко същество не може да ми направи нищо, но ме е страх от него. Просто фобията се оказа по-силна от ума. Когато напълно осъзнах проблема си, реших да потърся "лек" за него.
Научих обаче, че има три неща, които правят фобиите стабилни. Първо, това е заплаха за живота. Няма значение дали е реално или просто на човек му се е сторило, че има опасност. Основното нещо е да го почувствате. Второ, това са впечатления. Тоест цвят, контраст, ефекти, наситеност на цветовете, чувство на отвращение и страх от други хора (например в моя пример с филм). И накрая, третата причина е вторичната полза от фобията или алергията. Само нашето подсъзнание знае за това и внимателно го крие. Например искате да изглеждате слаби и беззащитни и т.н.
Най-добрият „лек“ за фобия е да работите с подсъзнанието, като използвате различни техники за невро-лингвистично програмиране (НЛП). За да работите с фобия, можете да използвате шестстепенно прерамкиране, метод на визуално-кинестетична дисоциация и др. Основното е, че самият човек иска.
Наскоро открих интересен метод за лечение на фобия, наречен Техника за срутване на котвата. Този метод е описан от V. Sysuev. При лекаря дойде пациент, който беше силно алергичен към мимоза. Цитирам ви техния диалог.
Пациент: Оказва се, че имам тежка алергия към мимоза.
Доктор: Какво означава?
Пациент: Имаме мимоза в къщата и когато вляза, главата започва да ме боли.
Пациент: Трябва да помислим... Гераниум. Доктор: Как си представяте образа на здравец? Какъв размер е, колко е пълен с цветя?
Пациент: Обикновен здравец в пълен размер (показва около тридесет сантиметра височина с ръце)
Доктор: Мушкатото има много силна миризма, нали?
Пациент: Не, защо? Доста приятно.
Доктор: Как си представяте мимозата?
Пациент: Да, миризмата й ме дразни.
ДОКТОР: Представете си мимоза, която цъфти като здравец.
Пациент: Представих си... Само листата останаха от мимозата (сбръчква нос).
Доктор: Поникват и листа от здравец.
Доктор: На какво мирише това чудо?
Знаете ли, след като прочетох този диалог, си помислих за паяците, от които се страхувам. Помислих си кое насекомо предизвиква най-положителни емоции у мен. Оказа се пеперуда. Тя е толкова красива и лека. Тогава си представих, че на паяка растат пеперудени крила. Само си го представете... Смешно е, да.
Той вече не става паяк, а толкова необичайно интересно насекомо. Изображението на паяк предизвиква не само отрицателни емоции, но и положителни. Положителните емоции са повече от отрицателните. И страхът изчезва, само ако се представи ярко, контрастно.
Опитай! Ние смятаме, че и вие можете да го направите! Пожелаваме ви нищо, от което да не се страхувате! Късмет!
Фобиите са фантомни, измислени страхове. Виждаме паяка през стъклото, но вече можем да си представим как сме протегнали ръка към него и той ни е ухапал. Гледаме от високо повърхността на водата, но в мислите си вече сме паднали или се удавили. Вървим по широк мост над пропастта ивътре се ражда страх: ще падна и ще се счупя.
Всички тези фобии са обединени от едно: започваме да мислим за това, което не е в действителност.
Невъзможно е напълно да се отървете от страха - често страхът спасява животи. На нивото на здравия разум знаем: това може да се направи, но това не е така. Но при фобия здравият разум е изключен!