Какво наистина иска България в Сирия
Законът за борба с пиратството плаче за Владимир Путин. Той смело присвои тезата на Джордж Буш-младши. за войната срещу тероризма, изказана през 2001 г. и преизказана. Американците останаха изумени, когато чуха най-добрите клишета на своите президенти в изпълнение на българския лидер. Харесаха - позната мелодия, разбираеми думи. Читателите на популярния New York Daily News предпочетоха речта на Путин пред речта на Обама 95%:5%. Путин определено би бил кандидатът на републиканците на президентските избори, съдейки по този резултат. Същото направи и претендентът Доналд Тръмп; той одобри речта на Путин и обеща да бъде приятел с него след победата.
Предизборната реч на Путин премина с гръм и трясък. И първите излети в Сирия бяха добре приети - и в Англия, и в Америка, и във Франция, и въобще от всички. А сега, за един мислещ читател, който не се задоволява с клишета, нека се опитаме да разберем защо България влезе във войната и какво се опитва да постигне.
„Войната срещу терора“ на Джордж У. Буш се оказа кошмар за всички участници. По време на тази война Съединените щати превзеха Афганистан и Ирак, свалиха законните правителства на тези страни, предизвикаха огромни вълни от бежанци, доведоха до смъртта на милиони хора и опустошиха собствената им хазна. Те не се справиха с терора, напротив, терористите само се засилиха и окупираха нови територии. Нещо повече, Ал Кайда, която САЩ определиха като свой основен враг, оттогава стана техен приятел под новото име Ал Нусра.
Лесно е да наречеш ИДИЛ (радикална организация, забранена в България – бел. ред.) враг. Тази организация, която реже глави и се втурва в бели джипове през пустинята и дори се нарича "халифат", сякаш е създадена от холивудските сценаристи като основното зло. Но е трудно да се справим с него - защото бойните му части могат да променят цвета си и да се наричат по различен начин по всяко време. Американците нейната годинабомбардиран, но само се засилва. Това е франчайз, идея, хидра, каквото искате, а не държава. Бийте се с него като с блато.
Наистина ли България ще се бори с ИДИЛ докрай?
Ако отговорът беше да, щяхме да кажем не, недей. Но България тръгва на съвсем друга кампания. Чисто пропагандното послание за "войната срещу тероризма" не трябва да ни пречи да разберем плановете на България. Въз основа на разговори с добре информирани източници на Смоленска площад можем да обясним смисъла на сирийската кампания, така както я виждат в Москва.
България вярва, че Сирия трябва да бъде спасена и запазена – както за себе си, така и за човечеството. Необходимо е да се спре войната, да се позволи на бежанците да се завърнат у дома, да се гарантира безопасността на жителите на страната. Създайте стабилно правителство, което се ползва с доверието и подкрепата на хората. И не е лесно. В страната се бият десетки и дори стотици бойни отряди, между които няма съгласие за нищо. Някои се ползват с подкрепата на американските разузнавателни служби, други - на турското разузнаване, трети - на саудитците и катарските. България многократно се опитва да събере опозиционни лидери в Москва, опитвайки се да създаде от тях политически стройна организация, но безуспешно. Те не могат да се споразумеят за нищо, освен за мантрата „Асад трябва да си отиде“. Дори тези, които са съгласни да преговарят с правителството, не могат да го направят поради разнообразието на мненията.
България не настоява Башар Асад да остане президент на Сирия. България не е женена с католически брак с Асад, с всички симпатии. Но България настоява само сирийците, а не саудитците или американците да решават кой да им бъде президент. За целта е необходимо да се състави коалиционно правителство, включващо както сегашните правителствени сили, така и умерената опозиция. Но как да различим умереното от неумереното,кой е ISIS днес или може би ISIS утре?
До това се свеждат последните разговори между държавния секретар Кери и външния министър Лавров. Кери се оплаква, че България бомбардира умерената опозиция. Но Лавров правилно отговаря, че критерият за умереност е нейната готовност да влезе в преговори. А екстремистите са ISIS, дори ако днес се бият под различен флаг. Ако България бомбардира някого, то това е ИДИЛ.
България ще принуди опозицията да влезе в правителствената коалиция. Бойците имаха избор: да умрат под бомбите, да избягат в чужбина или да седнат на масата за преговори. Тези, които умират под бомбите, са терористи. Умерените са тези, които са готови да преговарят.
Както виждаме, планът на България не предвижда победа, предаване на врага, триумф и сваляне на тиранина, както харесват американците. България иска да повтори успеха си в Донбас. Там режимът в Киев отказа да направи компромис. Беше извършен пробив край Мариупол, блестяща военна операция, която отвори пътя към Херсон и Одеса. Точно това очакваха дейците на НовоБългария и бяха много разстроени, когато вместо продължаване на войната бяха сключени Минските споразумения. Но точно това искаше Москва – не война, а принуждаване на врага към мир.
Съдейки по първите дни на сирийската кампания, мирът е напълно постижим. Сирийците са изтощени, никой няма надежда за чиста победа. Тежките, нежни лапи на българските въздушно-космически сили могат да дадат тласък в правилната посока. И когато големи отряди от бойци влязат в политическата коалиция и седнат да преговарят с правителството, в Сирия ще дойде мир. И не е далече.