Караян пристигна в Ай-Барчин 1975 – Библиотека на световната литература
Караян пристигна в Ай-Барчин
Като хванал кон за юздата, Ай-Барчин посрещнал Караджана като скъп гост, постил му меки дрехи, заклал агне, варено месо и шурпи. Тя тури вареното месо в карсан, донесе го, тури го пред Караджана. Караджан седеше, дъвчеше месото на тлъсто шестмесечно агне и плюеше изсмуканите кокали. Той яде и яде, след което каза: "Е, ето, Барчин, вашият Алпамиш пристигна, закъснението, което поискахте, приключи. Какво ще кажете?"
Събрали се юнаците на байга, за да защитят правото си върху ръката на красивия Барчин.
Общо четиристотин деветдесет и девет коня бяха изпратени от калмиците до байгата. Конят на Алпамиш Байчибар, на който Караджан се заел да язди, бил 500-ният кон.
Великият ще разпознае великия, силният ще разпознае силния, тулпарът ще разпознае тулпара. Кокдонан, конят на Кокалдаш-батир, беше тулпар. Кокдонан усетил своя победител в узбекския кон Байчибар, той се поддал на страха, обезсърчил се и започнал да отказва зърно. Кокалдаш беше много разстроен и се обърна към синовете си: "Изглежда, че конят ми е много болен. Въпреки че очите ви вече не виждат, ръцете ви го усещат. Почувствайте коня ми, определете болестта му, излекувайте го. "
Сончи каза на Кокалдаш следната дума:
„Той ще умре, но няма да каже истината“, помисли Кокалдаш, ядоса се, седна на Кокдонан и си тръгна.
Дойде време за събиране на всички участници в байгата. От Алпамиш Караджан отиде при байгата. Караджана седна на Байчибара, перчейки се пред хората. Алпамиш се приближи до коня си - притисна гърдите си към него, сякаш се сбогува завинаги, и като се обърна към Караджан, каза следната дума:
Караджан се натъжи и каза в отговор такава дума:
Най-накрая участниците в байгага потеглиха. Алпамиш остана сам и тъжно отиде в палатката. Четиридесет и пет дни, помисли си той,скоро ще мине. Караджан ще се върне победител от байгата - Ай-Барчин ще ми донесе щастие. "Така той се утеши. И в това време четиридесет барчински момичета, водени от Суксур, дойдоха в шатрата му, донесоха ястия с вкусни ястия, разпръснаха дастархана. Те дойдоха
те, а и участниците в байгата вече бяха далеч. Суксур Алпамиш каза следната дума:
Алпамиш, обиден от думите на Суксур, й отговори така:
Когато Алпамиш свърши да яде, четиридесет барчински момичета отново се обърнаха към него, като казаха тази дума:
След като изслуша момичетата Ай-Барчин, Алпамиш им отговаря със следната дума:
Така каза Алпамиш, а четиридесетте барчински момичета не спираха да повтарят: „Да посетиш тайно булката е наш древен ритуал. Това е обичаят на дядовците и прадядовците. Това са правили узбеките от незапомнени времена, а вие следвайте примера на другите.“ Алпамиш не можа да устои, накрая се съгласи:
И така, момичетата дойдоха от Барчин при Алпамиш, придружавайки го напред-назад, но тази тайна се спазваше стриктно.
Междувременно участниците в байгата си караха сами.
Като стигнал подножието на планината Бабахан, той дал почивка на коня Караджан и започнал да чака. Калмиците, които се разхождаха наоколо, бяха сигурни, че Караджан се влачи някъде далече назад, поглъщайки гъстата прах, вдигната от конете им. На десетия ден се качват на връх Бабахан, гледат - Караджан седи и ги чака. Калмиците се изненадали, а батирът Кокалдаш казал на по-малкия си брат Караджан-батир: „Ех, Караджане, явно си се отказал от латманат, приел исляма и станал магьосник. Как иначе щеше да ни изпревариш на този калпав Чибър? Ех, виж, Караджане, ще си навлечеш неприятности!“
Караджан отговаря на Кокалдаш: „Ех, Кокалдаш-ака, така беше: яздех с теб до Зил-планина, конят ми беше много уморен, много мъка претърпях, не знаех какво да правя.Пресякох планинската верига на гръб по пътеката - и току-що пристигнах тук.
Кокалдаш пак му казва:
Караян в отговор на Кокалдаш казва тази дума:
Така Караджан остана с Байчибар на планината Бабахан. Междувременно участниците в байгага се наредиха в редица - и при дадения знак се откъснаха и потеглиха в галоп. А Караджан, като се освободи от оковите, отвърза краката на коня - и Байчибър се изправи. Като завъртя за кратко юздите зад дръжката на седлото, Караджан седна на Байчибар. Конят обаче се спря - не можеше и крачка да направи. "Ох, напразно отидох при байгата! - помисли си огорченият караджан. - Колко време мина, откакто всичките ми съперници си отидоха - как да ги настигна сега? Ако нечий кон излезе напред, как ще погледна в лицето на моя приятел Алпамиш!"
Смятайки, че крайният срок за връщането на Караджан е изтекъл, Алпамиш изпада в притеснение и депресия. Той излезе на висок хълм и погледна степта през телескоп. Вижда - два коня препускат, пречат си пътя. Той разпознава Кокдонан в един от тях. И Байчибар, който беше покрит с бяла пяна и жълт прах и изглеждаше залив, не позна Алпамиш. "И той загуби коня си, и булката си, и родината си!" Алпамиш помисли и изпадна в безсъзнание. Барчин видя това, изтича до него, постави главата си на коленете й и каза това:
Междувременно Барчин взе далекогледа на Алпамиш и, гледайки приближаващите се коне, казва тази дума:
Байчибар, който пръв скочи, без да спира, тичаше седем пъти около кадифената юрта на Барчин. След това Караджан хвана юздите и спря коня. Барчинките се втурнаха към него, помогнаха на Караджана да слезе от коня, насадиха го на един килим, вдигнаха го високо и го пренесоха в кадифена юрта. Момите вкараха коня в хамута да се охлади и го завързаха на кол. Тогава Барчин дойде при Байчибър, разтри коняочи с копринена носна кърпа, избърса праха и потта от нея.
Изтощен от болка от гвоздеите, забити в копитата му от калмиците, Байчибар вече не можеше да стои на краката си - и падна на земята. Барчин го прегледа - и като видя гвоздеите в копитата, избухна в сълзи:
Калмиците, които бяха изостанали на байгата, вече бяха пристигнали навреме. Те започнаха да се подготвят за други състезания. Деветдесет минус едно събраха юнаци. Богатирите вдигат шум, тревожат се; узбеките-байсуни и всички калмици вдигат шум, тревожат се.
Беше обявено, че калмикските богатири ще се състезават с узбекските пахлавани в тетивата на лъкове.
Като чу тези думи, Алпамиш му отговори така:
Страхувайки се за изхода на единоборството, Ай-Барчин се обръща към Хаким-бек, казвайки тази дума:
Когато копирате материали по проекта, не забравяйте да поставите връзка към изходната страница: