Кавказки възел, Лебед Александър Иванович

След завършване на училище (1967 г.) няколко пъти се опитва да влезе в авиационни училища, където не е взет поради високия си растеж и други медицински показатели 2 .

През 1969-1973 г. учи в Рязанското висше въздушнодесантно училище, където Павел Грачев 3 е негов командир.

След служба в Афганистан (1981-1982) 4 постъпва и завършва с отличие Военната академия „М. В. Фрунзе“ (1985).

През 1985-1988 г. служи като заместник-командир и командир на въздушно-десантни дивизии в Кострома, Псков, Тула 5 .

През 1988 г. участва в предотвратяването на арменския погром в Баку, през 1989-1990 г. участва в потушаването на антисъветските протести в Баку и Тбилиси 6 .

По време на Първата чеченска война

Уволнение от армията

През зимата на 1994-1995 г. Александър Лебед не е съгласен с Павел Грачев за операцията в Чечня.

Отговаряйки на въпрос за възможността да премине в ръководството на Министерството на отбраната и да оглави операцията в Северен Кавказ, Лебед отговори, че „ако се говори за изтегляне на българските войски от Чечня, то аз съм готов да оглавя тази операция“ 10 .

През лятото на 1995 г., несъгласен със заповедта за разформироване на 14-та армия и реорганизирането й в миротворческа оперативна група от български сили в състава на Съвместните мироопазващи сили в Приднестровието, генерал Лебед подава оставка.

Политическа дейност

Председател на Съвета за сигурност

Вечерта на същия ден Лебед съобщава, че е предотвратил опит на „кръгове, близки до бившия министър на отбраната“ да организират „ГКЧП № 3“ след отстраняването на Грачев и „инструкция на ЦК на Генералния щаб да не предава заповеди и инструкции от уволнения Грачев“ 15 .

Хасавюртспоразумения

„Принципите“ предвиждаха изтегляне на българската армия от републиката и подписване на политическо споразумение между България и Чечня за „отложен“ статут на Чеченската република до края на 2001 г.

Споразуменията със сепаратистите и фактическото признаване на независимостта на Ичкерия бяха остро критикувани от лявата опозиция и министъра на вътрешните работи.

Критика и оставка

Последващи действия

През 1998 г. Александър Лебед печели изборите за губернатор на Красноярския край. На поста си той се опита да проведе реформи в региона, неуспешно се бори срещу олигарсите - Владимир Потанин, който оглавява Норилск Никел, и Анатолий Биков, който контролира Красноярския алуминиев завод, критикува системата на управление в страната и др.