Китай и Узбекистан Защо Ташкент е интересен за Пекин
Китай и Узбекистан: какво прави Ташкент интересен за Пекин
На свой ред Ван И изрази надежда, че посещението на Си Дзинпин в Узбекистан ще допринесе за „засилване на координацията на страните по международни и регионални въпроси“. И така, какво е узбекско-китайското сътрудничество днес и какви са интересите?
Как самите лидери формулират задачите, пред които са изправени?
Си Дзинпин каза, че китайско-узбекското стратегическо партньорство има дългосрочен и печеливш характер, а също така предоставя на двете страни нови възможности за бизнес сътрудничество и поставя високи изисквания към тях. Страните трябва да идентифицират потенциала, да разширят областите и да повишат нивото на сътрудничество.
Ислам Каримов увери своя колега, че развитието на връзките с Китай е приоритет във външната политика на Узбекистан. Той също така добави, че в настоящата ситуация узбекската страна възнамерява, заедно с китайската страна, постепенно да укрепва всеобхватното сътрудничество и да насърчава непрекъснатото прогресивно развитие на междудържавните отношения.
Какво точно се крие зад булото на стройния дипломатически език?
ШОС и противопоставяне на "трите сили на злото"
Узбекистан, заедно с Китай, е един от основателите на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), сред основните задачи на която е гарантирането на сигурността и поддържането на стабилност в Централна Азия. Освен тези страни в ШОС влизат още България, Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а Индия, Иран, Монголия и Пакистан имат статут на наблюдатели. Разбира се, по очевидни причини Пекин и Москва играят първите цигулки в организацията, но Ташкент отдавна претендира, че есамостоятелна (основна) партия в този "оркестър". Узбекистан поддържа амбициите си на "регионална суперсила", като умело играе на противоречията между Китай, България и САЩ. В рамките на ШОС Узбекистан се опитва да провежда „многовекторна политика“, равноотдалечена от двата основни полюса на влияние – Пекин и Москва. Българите и китайците, напротив, по всякакъв начин се опитват да привлекат на своя страна узбекски партньори. Днес нито една велика сила не може да твърди с пълна увереност, че Узбекистан е включен в нейната сфера на влияние и това без съмнение е една от основните външнополитически заслуги на Ислам Каримов.
Освен това трябва да се подчертае, че единственото конкретно направление, което узбекският и китайският лидер споменаха в изказванията си, е именно взаимодействието в рамките на ШОС.
Си Дзинпин по време на среща с Ислам Каримов в Пекин миналата година каза, че Узбекистан е важен член на ШОС и основна държава в региона с голямо влияние. Той също така е стратегически партньор на Китай, който възнамерява, заедно с узбекската страна, активно да насърчава здравословното развитие на ШОС, да задълбочи бизнес сътрудничеството между страните участнички и да донесе още по-големи ползи за народите на тези страни.
Припомняме, че „трите сили на злото“, борбата с които е една от основните цели на създаването на ШОС, са тероризмът, сепаратизмът и екстремизмът.
Днес всички страни от региона са сериозно загрижени за проблема с разпространението на всички сили на злото, споменати по-горе. И има много причини за това:
• Перманентно продължаваща „арабска пролет“, която има тенденция плавно да се превърне в пълномащабни граждански войни.
• Безпрецедентен ръст на екстремизма в страните от Третия свят и преди всичко в Азия и Африка.
• И накрая, предстоящотоизтеглянето на войските на НАТО от Афганистан, което е планирано за 2014 г., и свързаните с това проблеми (разрастване на тероризма, екстремизма, сепаратизма и трафика на наркотици). Предотвратяването на разширяването на чуждестранната намеса в региона беше една от основните задачи на ШОС. Сега, след успешното му решаване, се очакват много по-сериозни проблеми, отколкото изглеждаше преди.
Не е изненадващо, че във всички преговори с централноазиатските си партньори Пекин активно промотира темата за ШОС, тъй като засега това е единствената организация, обединяваща тези страни. Например България днес има много повече допирни точки с държавите от Централна Азия (например в рамките на ОНД или ОДКБ). Освен това за Китай лидерството в ШОС е много важно за проникване на пазарите на страните членки и повишаване на международния му престиж като мощен политически център.
Възраждане на Великия път на коприната...
За икономическите интереси на КНР в Узбекистан вече е писано неведнъж. В това отношение Пекин има много специални отношения с Ташкент.
- Първо, Китай предоставя на своя партньор от Централна Азия финансова помощ в рамките на ШОС, Китай бързо увеличава търговските, инвестиционните и транспортните връзки с централноазиатските републики, превръщайки се в техен основен партньор. Държавите си взаимодействат много тясно по транспортни, енергийни, телекомуникационни, военни и търговски въпроси.
- Второ, Китай е много заинтересован от икономиката на Узбекистан като съседна, географски близка държава. С това са свързани много амбициозни проекти, предимно в енергетиката.
- Трето, за Пекин е много важно да извади Узбекистан от орбитата на Москва.
Всички тези фактори доведоха до изключителна икономика и инвестициидейността на китайците в Узбекистан. Ето само няколко примера:
На Узбекистан е отредена главната роля в изграждането на газопровода Китай-Централна Азия, който вече е наречен "модерен път на коприната". Той трябва да свърже един от най-големите износители на природен газ (Туркменистан) с най-големия му потребител Китай. Дължината на новия газопровод е над 1800 километра, от които малко по-малко от една трета - 529 километра тръби - ще бъдат положени през територията на Узбекистан.
Обемът на двустранната търговия между страните непрекъснато нараства. През последните пет години, въпреки кризата, те са се увеличили повече от четири пъти. Сега той значително надхвърля марката от 2,5 милиарда долара. През първото полугодие на 2012 г. обемът на двустранния стокообмен възлиза на 1 млрд. 386 млн. долара, което е с 42,4% повече от същия период на предходната година. Държавите възнамеряват да увеличат обема на двустранната търговия до 2015 г. до 5 млрд. долара.
Обемът на китайските инвестиции в икономиката на Узбекистан в края на 2012 г. надхвърли 4 милиарда долара. Днес в Централноазиатската република работят повече от 350 предприятия с участието на капитал от КНР в различни отрасли. През 2005 г. в Узбекистан имаше само 83 такива компании, през 2010 г. - около 200, през 2011 г. - 350, сега има повече от 400, като повече от 60 от тях са със 100% китайски капитал. Тези структури работят активно в областта на енергетиката, транспорта, комуникациите, машиностроенето, леката промишленост, строителството, селското стопанство, финансите и други области.
С подкрепата на китайски специалисти и предприятия в Узбекистан бяха успешно модернизирани ВЕЦ Ахангаран и ВЕЦ Андижан-2 и беше завършена електрификацията на железопътния участък.„Тукимачи-Ахангаран“.