Класово господство и легитимност на политическата власт
Политическото господство означава структуриране на отношенията на командване и подчинение в обществото, организационно и законодателно регистриране на факта на разделяне на обществото на ръководители и подчинени. Господството е политически ред, при който едни командват, а други се подчиняват.
Икономическото господство се състои във върховния контрол на тази или онази класа върху оръдията на труда, процеса на труда и продуктите на труда.
Политическото господство се изразява в държавни гаранции за върховен контрол на класата върху средствата, процесите и продуктите на труда, т.е. това е правното, законодателно укрепване на икономическото господство.
Едва след установяването на държавни правни гаранции може да се говори за пълно проявление на икономическо господство. Политическата доминация осигурява функционирането на икономическата доминация.
Идеологическото господство на тази или онази класа е идеологическата обосновка на икономическото и политическото господство.
Ако политическото господство придава на производствените, икономическите отношения статут на правни, то идеологическото ги издига до ранг на необходими, оправдани и справедливи.
Класата на властта заема привилегировано положение във формирането на идеи. На негово разположение са средствата, времето (то не се изразходва за получаване на жизнения минимум), специалисти, способни да развиват социално-политически теории. Идеологическото господство действа като стабилизиращо средство по отношение на икономическото и политическото господство. Постига се чрез придаване на интересите и идеите на господстващата класа под формата на общи интереси и идеи в дадено общество. Смисълът на идеологическата доминация е да убеди мнозинството от гражданите, че този редикономическите и политическите отношения са нормални, естествени и справедливи и в същото време дискредитират конкурентните идеологии, създадени от други класи.
Легитимност и законност на политическата власт. За подчинение е необходимо масите да виждат управляващия елит като агенти на ефективното прилагане на техните интереси, следователно управляващият елит се нуждае от легитимност. Легитимността разкрива качеството на връзката между властта и субекта, което се изразява в доброволното признаване на ценността на властта, нейното право да управлява. Легитимната власт се възприема от населението като законна и справедлива. И обратното, ако управляващата група не се радва на обществено доверие и е принудена постоянно да прибягва до насилие, тогава властта на такава група обикновено се нарича нелегитимна.
Легитимността трябва да се разграничава от законността. Легитимността е емоционалната и психологическа нагласа на доверието на хората във властта, а законността на властта е нейната нормативна и правна консолидация, легитимност в съответните държавни документи. Първото понятие се отъждествява с емоционално-оценъчната, етическа природа на властта, с
второто е законно. Всяко правителство, което създава закони, дори и непопулярни, но гарантира тяхното прилагане, е законно. В същото време може да е нелегитимен, да не се приема от хората.
Самото понятие легитимност възниква в началото на 19 век във Франция и означава политическо движение, което има за цел да възстанови кралската власт като единствената легитимна, за разлика от узурпатора Наполеон. В политическата наука това понятие, преосмислено и развито, е въведено от немския социологМакс Вебер (1864-1920). Размишлявайки върху опита от насилствените революции от началото на 20 век в България и в много други страни по света, той се опита да отговорина въпроса коя мощност е най-стабилна. М. Вебер свързва стабилността на властта с нейната легитимност. Въз основа на изследването на световния исторически опит на управление, М. Вебер идентифицира три вида легитимност на политическата власт:
1) традиционна - властта се признава за оправдана поради вкоренени обичаи, традиции, навици на подчинение, вяра в непоколебимостта и сакралността на древните порядки;
3) рационално-правният тип легитимна власт, когато е легитимирана от демократично установени и признати правни норми, се основава на подчинение не на личността на лидера, а на законите, в рамките на които се избират и действат представители на властта. Личността на владетеля играе тук второстепенна роля и най-важното - самият механизъм на властта. В началото на 20 век, според М. Вебер, рационално-правният тип легитимация на властта е само в Англия и САЩ. В съвременната епоха този тип власт формално съществува в повечето страни по света, включително и в България.
Освен това има и идеологически тип легитимност, когато властта се признава за оправдана поради вътрешно убеждение или вяра в правилността на тези идеологически ценности и идеали, които провъзгласява. Според видния български мислителВ. Кожинов (1930 – 2000), народната вяра в идеите и ценностите е изиграла огромна роля за легитимирането на властта в България през цялото време на нейното съществуване (включително и през съветския период).
Разгледаните типове легитимност на властта са идеални типове и се смесват сложно на практика. По този начин, дори в индустриализирани и демократично стабилни страни, като Обединеното кралство, легитимността на властта се основава на традицията (институцията на монархията) и признаването на изборните резултати. Освен това никоя сила в света все още не е успялаосигуряват абсолютна легитимност.
Признаци за спад в легитимността на властта са: 1) увеличаване на степента на принуда; 2) ограничения на правата и свободите; 3) забрана на политическите партии и независимата преса; 4) нарастването на правителствената корупция и връзката й с престъпността; 5) ниска икономическа ефективност. В условията на общества с пазарна икономика последният знак е най-значимият индикатор за делегитимация. Следователно нарастването на благосъстоянието на по-голямата част от населението повишава нивото на легитимност на режима, тъй като намалява конфликта в обществото, свързан с неравенството в жизнения стандарт.
И така, през цялото време обектът на постоянна загриженост на управляващите групи е легитимността на тяхната власт и политики, т.е. осигуряване на признание и одобрение от тези под властта. Основният начин за придобиване на легитимност е провеждането на политика в интерес на мнозинството. Освен това, за да легитимира своята политика, управляващият елит активно въздейства върху съзнанието на хората с всички духовни средства – идеологически, правни, морални, религиозни, емоционални и психологически.