Коя книга се смята за една от най-древните в България, Култура
На 12 май 2007 г. се навършиха точно 950 години от деня, в който майсторът на книгата дякон Григорий завърши своя труд, продължил повече от шест месеца. По заповед на посадника Йосиф, администратор на Новгородската земя и роднина на киевския княз Изяслав Ярославович, той пренаписва Евангелието. В историята този ръкопис е посочен като "Остромирово евангелие", тъй като преди кръщението Йосиф се е казвал Остромир.
Това е една от най-старите източнославянски ръкописни книги, оцелели до нашето време, тя се състои от 294 листа, украсени с красиви заглавия и три големи миниатюри, изобразяващи евангелистите Йоан, Лука и Марк.
Честно казано, трябва да се каже, че писарят Григорий не е единственият, който работи върху Остромировото евангелие през 1056-1057 г. Палеографският анализ показа, че първите 24 листа се различават по своята калиграфия от останалите, написани със същата ръка като послеписа на Григорий. Заглавията на четивата са изписани с трети почерк. Освен това трите миниатюри, които се съдържат в старата книга (ще говорим за тях по-долу), са направени по различни начини, което означава, че са написани от поне трима миниатюристи. Но дякон Григорий очевидно беше отговорен и пренаписа по-голямата част от книгата.
Забележителна особеност на "Остромировото евангелие" са неговите главни букви - инициали. Има причудливи орнаментални плетеници, хищни птици, мистериозни човешки лица, чудовища, фантастични химери, напомнящи на места кучета, на други - крокодили. Но нито един инициал не се повтаря два пъти...
Очевидно кметът Йосиф възнамеряваше да даде книгата на сина на Ярослав Мъдри - Изяслав при първа възможност. Но той така и не се представи - няколко месеца по-късно Йосиф отиде начело наНовгородската милиция "до Чуд" и загина в една от многото схватки. И „Остромирово евангелие” никога не е напускало портите на катедралата „Света София” във Велики Новгород, където най-вероятно е служил дякон Григорий.
Удивителна е съдбата на тази книга. Повече от пет века е в съкровищницата на катедралата. Докато през 1570 г. Велики Новгород не е обсаден от войските на Иван Грозни. Градът падна и царят на цяла Русия, който имаше слабост към всичко, свързано със светините, очевидно взе тази книга като военен трофей.
Евангелието е донесено в столицата и се съхранява в църквата на Възкресения дворец на Московския Кремъл. Очевидно след смъртта на Иван Грозни книгата е просто „забравена“, тъй като е открита в „голям сандък“ в началото на 18 век.
Петър Велики, след като научил за книгата, през есента на 1720 г. заповядал да я пренесат в Санкт Петербург, новата столица на България. Но те не си направиха труда да изпълнят инструкциите му. Докато се канеха да направят това, императорът внезапно почина. И следите на книгата се губят за дълги 80 години.
Открит е през 1805 г. от личния секретар на Екатерина II Я. А. Дружинин, сортирайки личните документи на императрицата. Както по-късно каза самият Дружинин, „То (Евангелието - прибл. Ю.М.) не е записано никъде в описа и в енорията и следователно не е известно колко време и от кого е отишло там. Вероятно е било донесено на Нейно Величество и дадено на стаите й за съхранение, а след това предадено на гардероба. Камериерите и гардеробните го оставиха без уважение и това беше забравено.
Книгата е предадена от Дружинин в тогавашната Императорска обществена библиотека в Санкт Петербург, където тази светиня се съхранява под стъкло в специална витрина. Пазителят на древните ръкописи на тази библиотека А. И. Ермолаев, за да не наруши отново най-ценната книга, направи снегово точно копие. Тогава той съобщи за уникалния ръкопис на някои ценители на българските старини. И книгата (или по-скоро нейното копие) започна внимателно да се изучава.
40 години по-късно академик Фьодор Иванович Буслаев въвежда Остромировото евангелие в курса по история на българския език. Неговата дисертация „За влиянието на християнството върху славянския език” (1848) е с подзаглавие: „Опит по история на езика според Остромировото евангелие”.
А по-късно, в средата на 19 век, за книгата е построена луксозна корица-оплата, украсена със скъпоценни камъни. Това обстоятелство изигра жестока шега с рядкостта след още 80 години. Това се случва през 1932 г., когато аварира водопроводът в отдела за ръкописи на библиотеката. Човекът, който дойде да я ремонтира, видя сребърната рамка, счупи стъклото на витрината, откъсна рамката и хвърли книгата върху една от библиотеките. В същия ден престъпникът е намерен и е решено Евангелието да не се подвързва повече.
След такъв тест най-старата датирана българска книга беше заключена в каса. През 1957 г. Държавната обществена библиотека тържествено чества 900-годишнината на Остромировото евангелие. Към днешна дата уникалната ръкописна книга е основно реставрирана. Работата продължи повече от шест месеца. Най-опитните реставратори решават да не подвързват ръкописа: листовете са зашити с хирургическа коприна, а този най-велик паметник на православната култура в България е поставен в специално изработена кутия от стар дъб.
Тъй като "Остромирово евангелие" е един от най-ценните паметници на световната култура, достъп до него имат само пазителите на тази книга и най-опитните учени - лингвисти, историци и библиолози. И съвсем наскоро тази древна книга стана достъпна за по-широка читателска аудитория: през 1988 г., когато се чества 1000-годишнината от кръщението на Русия, тя беше публикувана влеко факсимилно издание. Пет хиляди екземпляра от това издание са разпространени по света и сега много любители на древната българска книга могат да изучават този най-велик паметник на православната култура на България.