Кокандско ханство
Изучаване на обществено-политическия живот на Кокандското ханство, основните длъжности и титли, народни исторически традиции. Преглед на царуването на Кудаяр хан, отношенията с киргизите. Анализ на влизането на северните киргизи в българското царство.
Изпратете добрата си работа в базата знания е лесно. Използвайте формата по-долу
Студенти, докторанти, млади учени, които използват базата от знания в обучението и работата си, ще ви бъдат много благодарни.
Хоствано на http://www.allbest.ru/
Кокандското ханство покриваше изток. част от района на Западен Туркестан. Върховната власт принадлежала на хана, под чието ръководство действал назначеният от него съвет. В него влизали аталик (регент), минбаш (хилядник – военна титла), атабек, съркер, дастурканчи, рисалачи, мехтер, наиб, удайчи, кожо-калян, кази-аскар, шейх-ал-ислям (високопоставени длъжности и титли се дават в съответствие с народните исторически традиции) и други отговорни лица. Според Мулла Алим второто място по важност след хана заемат длъжностите амир-и ляшкер и минбаш, следвани съответно от кушбеги, парваначи, исагаул, удаичи и др. Тези длъжности в ханството са разпределени между киргизите, узбеките и кипчаците. Легендата за Алтън Бешик, която има идеологическа насоченост, разказва за такова разпределение на властта като легализиран факт. При разпределението на властта киргизите и кипчаците получиха длъжностите аталик, минбаш, амир-и ляшкер, найиб, йнак.
За да заздравят отношенията с киргизите, хановете се опитаха да влязат в семейни отношения с тях чрез брак. Нарбото-бий бил женен за киргизка, неговият син Алим Хан назначил братята на майка си Момунбек и Ирис-кулбек (Киргиз) за командири на своята армия. По време на управлението на МадалиХана Киргиз Нусуп (Юсуф) е назначен за Минбаши, Алимбек от киргизкото племе Адигине, Сей-итбек от племето Кесек, Полот от племето Теелес, Сатибалди от племето Аваат, Ажибек от района на Талас и други влиятелни хора получават титлата Датка. Те заемат високо положение не само в своите племена, но и в социалния и политическия живот на ханството.
Кудаяр хан, управлявал на ханския трон общо около 30 години, разчита много на киргизите. Тъй като самият той е израснал и е възпитан сред киргизите, през целия си живот не може да се отърве от влиянието, получено в ранна възраст. Неговите съвременници в своите мемоари пишат, че в неговата реч, маниери и навици има признаци, характерни за киргизите. Съдейки по техните записи, любимото ястие на Кудаяр Хан беше нарин. До края на живота си Кудаяр Хан, както всички киргизи от онова време, гадаеше на агнешка плешка, не харесваше градския живот и винаги искаше да отиде в планината. Затова той прекарва по-голямата част от годината в своите номадски резиденции. Той посвещава много време на лов с орел и хрътки. Роднините по киргизка линия в ежедневието му заемаха видно място. Той се отнасяше с голямо уважение към майка си Жаркын-айим и сестра си по майчина линия Зияда-датка (в някои източници тя се нарича Зиинат) и всеки ден започваше деня си с поклон-поздрав към тях, лично посещавайки къщата, в която живееха, едва след това пристъпи към основните си дела. Кудаяр хан никога не е отказвал нищо на майка си. По молба на майка си той осъди Мусулманкул-минбаши на смърт, а Касъм-мин-баши, който беше осъден на смърт, отново беше помилван по молба на майка си. Влошаването на отношенията между Кудаяр хан и киргизите до голяма степен се дължи и на смъртта на Жаркын Айим през 1869 г. Съдейки по записите на бълг.М. Алибеков, изследовател от онова време, Атабек-найиб е един от най-доверените хора на Кудаяр Хан. Този уважаван, стар и мъдър киргиз беше човек, който дойде в централата на хана заедно с бащата на Кудаяр Хан, Шерали Хан. Кудаяр хан го уважаваше и му се доверяваше като на свой баща и в случаите, когато той отсъстваше от централата на хана, той го инструктираше да управлява всичките му дела.
Киргизите са основната сила и организатори на свалянето на Кудаяр Хан от престола. През 1858 г. Малабек, обиден от Кудаяр хан, пристигна в Кара-Суу и поиска помощ от киргизите, което беше разбрано от владетелите на клана Асана-бей и Алимбек-Датка, които заедно със своя народ го подкрепиха. В резултат на тази борба Кудаяр хан губи властта си и неговият полубрат Малла хан (1858-62) сяда на трона. Чокан Валиханов, който дойде в киргизката земя през същата година, пише следното: „Малла хан дължеше идването си на власт на киргизите и обеща на техния владетел Алибек (Алимбек) позицията на минбаши, но дълго време не искаше да го види на този пост. Въпреки това Алимбек-Датка по това време се ползва с всички права на главния везир. Наистина, изключителният син на киргизкия народ Алимбек-датка по време на царуването на Малла Хан беше надарен с неограничена власт и имаше голямо влияние. По това време Алимбек-Датка укрепва връзките си с владетелите на сеитбата. киргизки племена, грижещи се за единството на киргизкия народ. Губернаторът на Западносибирския регион Дугамел посъветва ръководителя на района Ала-Тоо Г.А. Колпаковски, така че ако Алимбек прояви интерес към преговорите, той ще ги започне без колебание.
Опит за създаване на независимо Киргизко ханство. През 1842 г., след като Шерали, който е израснал в планините Чаткал и Талас, е провъзгласен за хан на Коканд, киргизите на Чуй, Нарин, Исик-Кел и Таласрегионите провеждат общ конгрес, на който обсъждат възможността за създаване на единно ханство. Конгресът се провежда в крайбрежието на Исик-Кул. На конгреса са поканени представители на киргизките племена сарибагыш, бугу, саяк, солто, саруу, кушчу, черик. За хан е избран манап от племето Саръбагъш Ормон. Приема се правилник, който има законодателна сила, наречен "Ормон окуу", т.е. - "Учението на Ормон". Неговият близък роднина Териогелди-батир е назначен за военачалник, а саръбагъшкият манап Жантай е назначен за съветник. Провидецът и мъдрецът Калигул също беше един от най-уважаваните хора на хана и негов съветник. Бугинският манап, синът на Боронбай, омъжва дъщеря си за Ормон и укрепва семейните си връзки с него чрез женитба. При Ормон Хан е организиран постоянен отряд от 30-40 души. В този момент Кокандският хан награди Ормон хан с титлата Първаначи и се опита да установи близки отношения с него.
Възползвайки се от конфронтацията и конфликтите на киргизите от долините Чуй и Кемин с казахите и Кокандското ханство, войските на Българското царство правят втори опит да превземат Чуй и Кемин и предприемат въоръжен поход. Крепостите Пишпек и Токмок отново са превзети от българите и разрушени. При сеитбата Киргизките родове нямат друг избор освен да се подчинят на българската империя. Но въпреки това манапите на чуйското племе Солто Жангарач, Маймил и Тинаали, които не искаха да преминат под властта на България, се преместиха в Талас заедно със своите поданици. По това време Жантай взема окончателното решение да служи на българското правителство. А след него към избора на баща си се присъединява синът му Шабдан, който става активен проводник на царската политика в региона.
През 1864 г. отрядът на Веревкин превзема Туркестан, отрядът на Черняев превзема Олуя-Ата и Чимкент, след което две фронтови линии се обединяват -Сибир и Сирдаря. Властта на България в Чуйската и Исиккелската долина окончателно се засилва. През същата година около 10 хиляди семейства, живеещи в Суусамир и Кетмен-Тебо, обявиха, че признават българските власти. През 1867 г. военната кампания на полковник Полторацки в Централния Тенир-Тоо окончателно подчинява представителите на киргизките родове от този регион на българските власти. Главата на киргизите в този район, състоящ се от около 5-6 хиляди семейства, Уметали, осъзнавайки безсмислието на съпротивата, се предава на българите. Малко въстание, предприето от малките сили на Осмон Тайлак уулу срещу българските власти, завършва с поражение. Година по-късно в Централен Тенир-Тоо се установява гарнизон от български войници. Така през 1855-68 г. киргизите от Северен Киргизстан са напълно подчинени от Българската империя.