Колко печелят белите български лекари
Не е тайна, че заплатите на нашите лекари са почти най-ниските в света. Колко плаща държавата на тези, които са отговорни за здравето и живота ни?
- Нямам представа как се получава у нас, че пътните работници, шофьорите на тролейбуси, сервитьорите и портиерите печелят повече от лекарите - оплаква се докторът. - Всичко това са, разбира се, почтени и необходими професии, но не съм чувал нещо, че са необходими толкова години, за да учите като портиер и постоянно да подобрявате и потвърждавате квалификацията си.
Млад гинеколог след дипломирането си беше назначен в предродилна клиника. Първоначално нейната заплата беше 240 000 бел. руб., а шест месеца по-късно се повиши до 340 000 бел. търкам...
Друг наш сънародник с висше медицинско образование навремето избяга в чужбина от разпределение в Пуховичи и сега прави операции на бебета във Великобритания.
„Завърших медицинско училище и работих няколко години в интензивното отделение на една от болниците в Минск“, спомня си лекарят. - После влезе в медицинския институт, отучи се, всяко лято ходеше да работи в Англия с деца с увреждания. В резултат на това получих настаняване в Пуховичи, въпреки факта, че получих заявка от клиниката в Минск. Разбирам, че навсякъде има нужда от лекари, но две години в малка областна болница биха били смърт за уменията ми, щях да загубя квалификацията си и да умра и да се разлагам, просто защото не мога да се развивам. Накратко, взех решение, за което все още не съжалявам: просто избягах.
Един много добър бял български психотерапевт напусна професията, защото не искаше семейството му да мисли за храна.
- Първо исках да отворя частна практика, но по това време у нас беше такаимаше почти нереалистичен бизнес - твърде много бюрократични пречки, нямах толкова пари за подкупи, - казва специалистът. „Но аз исках жена ми и децата ми да живеят като човешки същества, за да можем да ядем каквото искаме и да ходим на почивка на местата, които харесваме.
Затова скоро психотерапевтът влезе в мебелния бизнес. По думите му познаването на човешката психология му помага много при сключване на сделки, комуникация с клиенти и доставчици. Въпреки това лекарят все още съжалява, че няма възможност да направи изследвания и не губи надежда след време все пак да отвори кабинета си.
Както можете да видите, много местни лекари трудно свързват двата края и в резултат на това или позволяват на мозъка си да тече в чужбина, или ги оставят в родината си, докато променят професията си. Не е изненадващо, че белите български здравни заведения постоянно се нуждаят от кадри.