Комплексно възстановително лечение на пациенти с фрактури на дисталните кости на пищяла и
Реферат на дисертация по медицина на тема Комплексно възстановително лечение на пациенти с фрактури на дисталния пищял и глезенните кости
Л-! (>0,05); съотношението на честотата преди процедурата е 0.26 ± 0.12, след процедурата - 0.39 10.09 (p> 0.05).
В ранния пост-имобилизационен период, след излагане на интерферентни токове в променящ се режим с честота на биене от 0 до 100 Hz, се наблюдава увеличение на амплитудата на биоелектричната активност на предния тибиален мускул от 0,63+0,11 до 0,85+0,05 (p 0,05), честотният показател се повишава от 0,66+0,1 до 0,75+0,1 (p>0). .05).
В следимобилизационния период обемът на активните движения в глезенната става се увеличава със 7,22 ± 0,84 градуса след процедурата във вариабилен режим с честота на ударите 0-100 Hz (p 0,05). Честотното съотношение на биопотенциалите е съответно 0,24±0,08 и 0,25±0,1 (p>0,05), т.е. разликите в показателите в двете групи не са статистически значими.
Получените характеристики на доброволната биоелектрична активност на предния тибиален мускул в главния и
контролната група беше фон за оценка на динамиката на възстановяване на функционалното състояние на нервно-мускулния апарат на увредения крайник по време на лечението.
След извършване на електромиографски изследвания на всички пациенти са предписани терапевтични упражнения, а пациентите от основната група, заедно с терапевтични упражнения, са подложени на интерферентна терапия.
Установено е, че всички пациенти понасят добре електротерапията без болка и дискомфорт. Наблюдава се изразен аналгетичен ефект. Аналгезиядойде след 3-5 минути от началото на процедурата и продължи от 2 до 8 часа, а в някои случаи до 15 часа. След 2-3 процедури болката като правило не се повтаря. В контролната група пациенти болката е отбелязана за 1 седмица или повече от момента на нараняване.
Активирането на мускулните контракции по време на електрическа стимулация допринесе за ускоряване на резорбцията на хематома и посттравматичния оток, което направи възможно намаляването на периода на временно обездвижване на пациентите от основната група средно с 2 дни.
Отбелязахме, че пациентите от основната група по-лесно овладяват и извършват изометрично напрежение на мускулите на краката. Това показва, че стимулирането на интеро- и екстерорецепторите на нервно-мускулния апарат чрез интерферентни токове води до възстановяване на сензорния контрол върху мускулната активност и улесняване на доброволната активност на мускулите на увредения крайник.
Електромиографията преди прилагането на кръгова гипсова превръзка показва повишаване на биоелектричната активност на предния тибиален мускул при пациенти от контролната група: съотношението на амплитудата на биопотенциалите на болния крайник към здравия е 0,36 ± 0,09, а съотношението на честотите е 0,3 ± 0,09. Подобни показатели при пациенти, които са получили 3-4 сесии на интерферентна терапия, са малко по-високи: съотношението на амплитудата на биопотенциалите на предния тибиален мускул на болния крайник към здравия е 0,45±0,12, съотношението на честотата е 0,43-10,11 (p>0,05).
След прилагане на циркулярна гипсова превръзка се установява намаляване на волевата биоелектрична активност на изследвания мускул и при двете групи. В контролната група индексът на амплитудата на биопотенциала намалява до 0,33±0,08, а честотата намалява до 0,2510,12. В основната група тези показатели са по-високи: амплитудният показател е 0,41±0,09, а честотният показател е0.39±0.1 (p>0.05). Този факт показва, че дори такива леки наранявания като смяна на гипсови превръзки и преместване на пациента водят до намаляване на активността на нервно-мускулния апарат при пациенти с фрактури.