Концепцията и структурата на изображението
За всеки човек е важно как изглежда в очите на другите. Именно с този проблем се занимава един нов клон на научното познание – имиджологията. Имидж (от английското изображение - изображение) е визуалната привлекателност на човек. Много хора по природа имат привлекателен образ, но като правило симпатиите на хората се придобиват чрез изкуството на самопредставянето, без което не можете да постигнете голям успех в нито една дейност, не можете да разберете радостта от човешкото внимание.
Условно е възможно да се разграничат три групи качества, които влияят на образа.
Първата група включва такива естествени качества като общителност (способността лесно да се разбирате с хората), емпатия (способност за съпричастност), рефлексивност (способност да разбирате друг човек) и красноречие (способност да влияете на думата). Тези качества съставляват набор от естествени таланти, обозначени с концепцията за „способността да се харесва на хората“. Притежаването на тези способности и постоянните упражнения в тяхното развитие е ключът към успешното създаване на личен имидж.
Втората група включва характеристики на личността като следствие от нейното образование и възпитание. Те включват морални ценности, психично здраве и междуличностни способности.
Третата група трябва да включва това, което е свързано с жизнения и професионалния опит на индивида. Особено ценно е, когато този опит й помага да изостри интуицията си върху ситуацията на общуване.
Всяко самочувствие и стереотипно поведение влияят негативно върху възприятието на хората за човек, който се интересува от признание и приятелско отношение към себе си. В много случаи образът е резултат от умела ориентация в конкретна ситуация и следователно правилен избор на модел на поведение.
В бизнеса има стабилна връзка между маркатаи имиджа като самостоятелни пазарни явления. Новата марка ви позволява да ускорите процеса на преход от стария имидж на компанията към новия. Скоростта на разпознаване на марката е едно от конкурентните предимства на корпоративния имидж. Успешната марка на съвременното ниво на телекомуникациите допринася за имиджа на компанията и изразително влияе върху формирането на общественото мнение за нея.
В момента има три версии на практическото предназначение на изображението:
1) американски: изображението е средство за постигане на цел;
2) европейски: имиджът е начин за привличане на внимание;
3) Български: образът е условие за себеизразяване.
Първите две версии имат ясно прагматична цел. В бизнеса, благодарение на имиджа, се създава бизнес репутация, стимулира се доверието, „опитомява“ се клиентелата, т.е. това, което е жизнено необходимо за всяка бизнес структура и висше ръководство, се постига, за да устои на конкуренцията и да поддържа приятелски отношения с обществеността. Като се има предвид, че една от устойчивите тенденции в развитието на съвременната икономика е нарастващата роля на нематериалните фактори в структурата на факторите, които формират рентабилността и рентабилността, образът в наше време, обективно в своята полезност, излиза на преден план.
Така изображението наистина е средство и начин за привличане на внимание. Благодарение на този психологически фактор успешно се изгражда комуникация – както на живо, така и технически опосредствана.
Американските и европейските бизнесмени и PR-мени, които отдавна са го възприели, успяват да използват този образ. В същото време изображението се използва главно като комуникативно средство за външно въздействие: с негова помощ се решава задачата за въздействие върху субектите на околната среда.
INВ българския вариант изображението също се разглежда като комуникативно средство за външно въздействие, но се набляга на използването му като своеобразна подемна сила за извеждане на най-доброто, което притежава субектът, който позиционира изображението. Оттук и съществените разлики в методологията за тълкуване на предназначението на изображението и технологията на създаването му в българската версия спрямо чуждите версии.
Нашият подход към изображението не е прагматичен, както е в чуждите версии, а по-скоро морален, психологически и естетически. За нас е важно „не да гледаме” хората в образа, а да ги представим с най-добрите лични и бизнес качества по най-достойния начин.
- Личният образ се определя от външни показатели: антропометрични (телосложение) и физиономични (архитектоника на лицето) данни, цвят на косата и прическа, стил на облекло и обувки, аксесоари, стил на общуване.
- Имиджът на суверена е важен фактор в международната комуникация, тъй като е обобщена характеристика на имиджа на определена държава. В нейната структура повишено значение се отдава на икономическото състояние, военната мощ, културното ниво, развитието на демократичните институции и националната идентичност.
Липсата на прагматични ограничения по отношение на имиджа в България стимулира появата на нов клон на научно-приложното познание – имиджологията.
Тази концепция беше въведена в научното обращение първоначално като компонент на обучението на мениджъри, след това като технология за личен чар и накрая като наука за технологията за личен чар и корпоративна репутация.
Имиджологията като система от знания в своята информационна банка има повече от 10 дисциплини, сред които приоритетът принадлежи на философията, естетиката, психологията,етика, социология и театрална режисура. Подробно се разглежда понятийният апарат, закономерностите на формиране на образа, неговата функционалност, т.е. практическа цел и жизнена необходимост на изображението.
Функционалност на изображението
Познаването на функциите на образа е от голямо научно и познавателно значение. Тяхната цена е още по-висока за практическата работа на комуникационния мениджър за осигуряване на процеса на създаване и позициониране на изображение.
Функциите на имиджа се разделят на ценностни - личностно-издигащи, комуникативни комфортни, психотерапевтични и технологични - междуличностна адаптация, подчертаване на най-добрите лични и бизнес качества, камуфлиране на лични недостатъци, организиране на вниманието, възрастово очарование.
Ценностните функции на образа включват всичко, което показва приоритета в образа на духовното съдържание. Външните данни не определят образа, а са средство за изразяване на образованието на човек, неговия професионализъм, уважително отношение към хората. Чарът е отвореност към хората, вътрешно разположение за сътрудничество с тях. Заедно с всички външни атрибути се възпроизвежда привлекателен образ.
Технологичните функции включват всичко, което обяснява как и за какви цели трябва да се използва изображението като жив екслибрис или като корпоративен бранд. Благодарение на имиджа междуличностните отношения се изграждат по-лесно както в ежедневието, така и в деловото общуване. Изображението отвлича вниманието на другите от някои физически недостатъци, като голям нос, малки очи, тънки устни. И обратното, прави привлекателни такива положителни черти като ерудиция, остроумие, естетически стил на облекло. В професионални дейности, натоварени с комуникационни функции – в управление, образование, медицина, обслужване и др. - атрактивенличният имидж има голяма стимулираща стойност при работата с хора. Както писа А.В Чаянов, „прелестта на първоизточника остава в сърцата на слушателите за цял живот и винаги ги стопля, където и да ги хвърли съдбата”. Също така е много важно ефектът от очарованието със сериозно обучение в справянето със себе си да не подлежи на стареене. С придобиването на знания и натрупването на житейски опит духовният потенциал на индивида, който непрекъснато подхранва своя образ с духовна енергия, само се увеличава.
Презентацията (лат. - представяне) е широко използвана технология за запознаване на пазара (публиката) с нова марка, вид продукт или услуга, имиджова стратегия на корпорация или политическа партия, конкретни лица.
Технологиите за изображения се използват от комуникационния мениджмънт при участие в PR дейности в три комуникационни среди: комуникация на живо в ефир, радио комуникация, телевизионна комуникация в ефир.