Конвенция за правата на детето и Декларация за правата на детето
„Конвенция за правата на детето и Декларация за правата на детето“.
Всеобщата декларация за правата на човека е пример за справедливо отношение към човека за всички страни и народи и призив към всички държави по света да признаят тези права и да ги осигурят на своите граждани.
През 1959 г. Общото събрание на ООН приема Декларация за правата на детето, която призовава всички страни по света да полагат специални грижи за децата, да признават и защитават техните права.
(След отговорите на учениците, учителят окачва на дъската плакати с текстове: „Декларация – примерна покана“; „Конвенция – договор, който има задължителна сила“.
Представителите на ООН обърнаха специално внимание на положението на децата в трудна жизнена ситуация: сираци, деца бежанци и деца с увреждания. Цялата събрана от тях информация е взета предвид при изготвянето на Конвенцията за правата на детето.
През 1989 г. работна група на ООН, ръководена от полския професор Адам Лопатка, завършва работата по текста на Конвенцията за правата на детето. Резултатът беше многостраничен документ, в който правата на децата по света бяха определени и разкрити много по-подробно, отколкото в Декларацията за правата на детето.
Страната ни с подписването на Конвенцията пое задължението да осигури на децата на България всички права, изброени в нея. Затова всяко дете, живеещо в България, трябва да знае колкото се може повече за тази Конвенция.
От раждането си детето трябва да има право на име и гражданство.
Най-добрият интерес на детето трябва да бъде водещ принцип за онези, които носят отговорност за неговото образование и обучение; тази отговорност е предимно на неговите родители.
На детето трябва да се осигури пълна възможност за игри и забавления, които да бъдат насочени към целите, преследвани от образованието;обществото и публичните органи трябва да положат усилия за насърчаване прилагането на това право.
Детето при всички обстоятелства трябва да бъде сред онези, които първи получават защита и помощ.
Детето трябва да бъде защитено от всички форми на неглижиране, малтретиране и експлоатация. Не трябва да се търгува под никаква форма.
Детето не трябва да бъде наемано преди навършване на съответната минимална възраст; в никакъв случай не може да бъде назначаван или допускан да работи или да се занимава с каквато и да е работа или професия, която би била вредна за здравето или образованието му или би попречила на неговото физическо, умствено или морално развитие.
Детето трябва да бъде защитено от практики, които могат да насърчат расова, религиозна или друга форма на дискриминация. Той трябва да бъде възпитаван в дух на взаимно разбирателство, толерантност, приятелство между народите, мир и всеобщо братство, а също и в пълното съзнание, че неговата енергия и способности трябва да бъдат посветени на служба в полза на другите хора.
Задание към учениците: Обсъдете по двойки отговорите на въпросите:
Кой трябва да се грижи за прилагането на Конвенцията за правата на детето в България?
Към кого можете да се свържете, ако правата ви са нарушени?
(След като изслуша отговорите на учениците, учителят им дава необходимата информация.)
Последна дума на учителя. Конституцията на България, най-важният закон на страната, гласи, че защитата на човека и гражданина е задължение на държавата.
Това означава, че всички висши лица на държавата - нейният президент, ръководител на правителството, депутати от Държавната дума на Руската федерация, губернатори трябва да помислят какво трябва да се направи за децата на България, за да живеят те свободно и щастливо, и да се опитат да изпълнят всичко, което е планирано.
Всеки град и регион имадържавни служители, от които се изисква да защитават децата, ако са обект на тормоз или се нуждаят от спешна помощ. Това са инспекторът по закрила на детето и отдел "Образование" гр., обл.
В случаите на жестоко отношение към деца и опасност за живота на детето те са длъжни да ги закрилят от полицията, съда и прокуратурата.
„Световната конституция за правата на детето“ се нарича Конвенцията за правата на детето.
Приемането на тази конвенция означаваше признаването от световната общност на необходимостта от специални грижи за децата и специално внимание към техния живот и развитие.
Защо едно дете се нуждае от специални грижи, които трябва да бъдат проявени не само от родителите му, но и от държавата, в която живее, а в някои случаи и от всички хора по света чрез ООН?
Задача за ученици. Разделени на малки групи (по четирима души - съотборниците се обединяват), подгответе отговор на поставения въпрос. В този случай всяка група получава следните примерни преценки:
„Едно дете се нуждае от специални грижи, защото:
той е малък и безпомощен;
той все още знае малко за живота;
той знае малко работа;
той не може да прави много от това, което правят възрастните;
ако не се грижите за децата, те могат да се обидят;
детето все още не знае как да се защити;
може да се обиди;
той е малък и не може да се защити;
поради небрежност или незнание, той може да изпадне в опасно положение;
те могат да го обидят, да му откраднат нещо и т.н."
Студентите, работещи в група, трябва:
Изберете от отговорите на листа трите най-подходящи според тях.
Резонно е тези отговори да бъдат допълнени.
Изпълнения на ученици от всяка група и обобщение на учителя.
След изпълнението на учениците учителятгласи текстът от Декларацията за правата на детето: „... детето, с оглед на неговата физическа и умствена незрялост, се нуждае от специална закрила и грижа ...“.
Резюме на учителя. Както можете да видите, отговорите на много момичета и момчета съвпадат по някакъв начин с Конвенцията: те отбелязват слабостта на детето, липсата на житейски опит, неспособността да се защити. Помислете за други причини, поради които той се нуждае от специални грижи и защита.
Тъй като детето расте и се развива постепенно и този процес продължава дълго време (до 18-20 години), то е особено уязвимо към различни заболявания. Неслучайно някои болести се наричат детски. Следователно е необходима постоянна грижа на лекарите за детето, предоставянето на специални медицински грижи за тях.
Растящото тяло се нуждае от добро хранене, но не всички родители могат да хранят детето си добре. Това означава, че държавата трябва да помогне на семейството, за да не гладуват децата, а да се хранят добре. Освен това едно дете не може да спечели пари за храна, дрехи, играчки, книги и много други, тоест държавата трябва да помогне на семействата и децата в това.
Във връзка с умствената незрялост на детето, възрастните са тези, които трябва да му помогнат да придобие знания, да развие способностите му, да го подготви за самостоятелен живот, да възпитава детето в „дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и солидарност“.