Краят на Несторий - Библиотека - Църковен научен център Православна енциклопедия
Горчиво любопитство към историята, че Несторий е мислил по същия начин. Той почина едва през 451 г. след свикването на Халкидонския събор и преди откриването му.
Както в целия живот на Несторий, по сполучливия израз на приятеля му Ириней, има „трагедия“, така че краят му е драматичен до омагьосване. Новооткритите материали за нейния край положително очакват своя романист историк.
Спокойният живот на Несторий в Големия оазис Каргех, по-специално в град Хибе, бил катастрофално нарушен от нашествието и разорението на варварите - нобади, дошли от горното течение на Нил. Nobads в тълпата от пленници също залови Несторий. Но тормозени от техните съперници в грабежите, а именно племето мазики, нобадите изоставят пленниците и ги поверяват на интелигентното ръководство на Несторий. Било им наредено да отидат в долината на Нил. Β същност, това беше освобождение. Всеки започна да се спасява както може. При Несторий обаче остава група, която достига до град Панополис (Ахмин). Тук Несторий остана няколко години, криейки се на едно много горещо място и страхувайки се от отмъщение от фанатичния монашески лидер Шнуди, който живееше наблизо. Несторий пише до управителя на Тиваида, обяснявайки, че е бил насилствено изгонен от мястото на изгнание и тук той моли за закрила на властите, за да не се налага да казва, че в ръцете на варварите неговото съществуване е по-сигурно, отколкото под културното управление на римската държава. Но Диоскор и Хризапий (тогава все още на власт), след като научиха за съдбата на Несторий, го осъдиха на заточение в горен Египет в Елефантина (Асуан), на границата (вид Сибир). Оттам скоро му наредиха да го върне отново в Панополис. Старецът се върна там вече полусчупен. По пътя паднал от магаре и си счупил ръката и ребрата. Оттук го изпратиха на ново, пето място на заточение, а оттам го караха на шесто, искаха да го „карат“. И "силен"старецът, все още в това шесто място на изгнание, не се отказа от писалката си, завършваше апологията си - паметник, известен на историка Евагрий, но за нас току-що открит на сирийски език и публикуван едва през 1910 г. в Германия в превода на Бежан и на френски с неговото сътрудничество от абат Хо (F. Nau. Париж, 1910 г.). През 1908 г., въз основа на ръкописен превод, Бетюн-Бахер публикува изследването „Несторий и неговото учение“, в което твърди, че Несторий е православен и че е грешка да го осъжда. Наистина, работата на Несторий (това е голям том от 300 страници) предоставя свеж материал за преразглеждане на въпроса за ο Нестория. То ясно осветявасубективнатагледна точка на Несторий върху цялото му творчество.
Апологията на Несторий отразява неговата героична убеденост, че той няма да се върне от изгнание, и затова той безкористно пише: „Горещото ми желание е Господ да бъде благословен на небето и на земята! Нека Несторий остане анатемосан. Господ иска хората да се помирят с Него, като ме прокълнат. Не бих се отказал да зачеркна това, което казах, ако бях сигурен, че е необходимо и че чрез това хората ще се обърнат към Бога.
Така, приветствайки Лъв и Флавиан и анатемосвайки себе си, Несторий изпълнява постановленията и призивите на Халкидонския събор.
Каква е ереста на Несторий, неговата лична вина и отговорност? Че „несторианството“ е категорична христологична грешка и ерес не представлява никакъв въпрос.
Самият Несторий е привърженик на теологията на Лъв и Флавиан. Какво? Значи е имало някакво недоразумение в идентифицирането му с тях? Защото в края на краищата самият папа Лъв и Вселенският събор в Халкидон обявиха несъгласието си с Несторий. Не се отрича съгласие във формулата: „две природи“, но се утвърждава разминаването в разбирането на „образа на единение“ на тези природи. Как са свързани? Обратно ввремето на събора в Ефес през 431 г. Несторий разпознава две природи като обединени в една личност. И Кирил е в една форма.
Всичкимонофизити(има много разновидности от тях) вярваха, че правилно тълкуват Кирил, когато, следвайки него, твърдят, че в Христосслед съединениетоостава самоедна природа, т.е.един ипостас, т.е.един човек.
Дифизит, т.е. православните, вярвайки, че правилно тълкуват Кирил, твърдят (както беше в Халкидон), че след съединението в Исус Христос -две природи, една ипостас(както при Кирил)и една личност.
Несторианците(също дифизити) твърдят, че в Христос след съединението имадве природи, две ипостаси(противно на Кирил и православните) иедно лице. Кирил е монофизичен за тях още поради факта, че утвърждаваедна ипостас. И така, тук е точката на спора.
Разбира се, в това Кирил е непоследователен както в себе си, така и в подписването на споразумението от 433 г. В контекста на писанията на Кирил неговата православна формула „една ипостас“ сама по себе си е осветена от фалшива монофизитска светлина поради подчинението му на фалшивата православна отрова на Аполинарите. Тоест всичко това е нещастен фалшификат: „. единната природа на въплътеното Бог Слово.” Кирил скрива и консервира духа на тази фалшива формула в един правилен сам по себе си термин – „единна ипостас“. Според Кирил това еединство по природа, подобно на единството на душата и тялото в човека. Несторий противопоставя такова единство на единство, което не е естествено, аличнои „по добра воля“. Това е, за да избегне Бог Словото страдание от човешката природа, както човешката душа страда чрез тялото. За Несторий „ипостасното” единство е еквивалентно на едноестественото. И това е монофизитство.
В своята Апология Несторий, премахвайкигрубитеобвинения от себе си, ни изяснява, сякаш неволно, за какво точно е бил осъден от всички,до Теодорит. Той мисли две природи толкова завършени и ефективни, че смята, че всяка от тяхне може да не бъде едновременно ипостасна и лична, така че едно лице (prosopon) се получава от него „от две природи,от двеипостаси иот две лица(!),обединени в едно, в свободно(свободно) общуване. В „Трактат на Хераклидес“ Несторий дори измисля специален термин за това „сложно лице“: „Лицето на единството (πρόσωπον της ενώσεως)“, като по този начин подчертава ипостасната пълнота на всяка природа,до нейната специална(дадена природа)личност. Именно заради това разделение на естествата съвременната църква на Несторий го отхвърли. Несторий обаче се примирява със себе си лично и морално с апологията си. Той завършва писанието си с думите: „Весели се с мен, пусто, приятелю мое, мое убежище и утеха, и ти, земя на изгнание, моя майка, която ще пазиш тялото ми до деня на възкресението.“ В Константинопол все още има достатъчно приятели на Несторий, за да организират след новината за смъртта му доста шумна демонстрация пред двореца с искане останките на Несторий да бъдат пренесени в столицата. Императорът заповяда да се разпръсне проявата, неуместна след осъждането на Халкидон.