Лечение и диагностиказамаяност, нарушения на вестибуларния апарат и равновесие
Основни причини за вестибуларен световъртеж и методи за диагностицирането им
Световъртежът е една от основните причини за посещение на лекари от различни специалности, но преди всичко невролози, отоларинголози и терапевти. Разпространението на световъртеж е много високо. Така че, според различни проучвания, разпространението на системно и несистемно замаяност сред населението като цяло достига 20-30%. В същото време рискът от системно (вестибуларно) замаяност по време на живота достига 7,4%. Световъртежът се среща при повече от 80 различни неврологични, отоневрологични, кардиологични, психични и други заболявания, така че идентифицирането на причината изисква от лекаря задълбочени познания в различни области на медицината.
Най-често световъртежът възниква поради увреждане на вестибуларния апарат. Естеството на замайването и неговата тежест в такива случаи ще зависи от тежестта на нараняването, наличието на едностранно или двустранно увреждане и скоростта на развитие на патологичния процес. Най-ярък е световъртежът, причинен от остро едностранно увреждане на вестибуларния апарат на периферно (вътрешно ухо, вестибуларен нерв) или централно (вестибуларните ядра и техните връзки с други части на централната нервна система) ниво. Такова замаяност често се изразява в усещане за въртене или движение на околните предмети или самия пациент в пространството, придружено от тежка нестабилност, гадене и повръщане.
Въпреки огромното разнообразие от заболявания на вестибуларния апарат, повечето случаи се дължат само на няколко основни нозологии. Поражението на периферната част на вестибуларния анализатор най-често се причинява отдоброкачествен пароксизмален позиционен световъртеж (BPPV), болест на Meniere и вестибуларен невронит. Поражението на централната част на вестибуларния анализатор обикновено се дължи на нарушение на церебралната циркулация във вертебробазиларната система или вестибуларна мигрена.
Болестта на Мениере идиопатично заболяване на вътрешното ухо, характеризиращо се с периодични пристъпи на системен световъртеж, шум в ушите и развитие на сензоневрална загуба на слуха. Етиологията на заболяването е неизяснена, а патогенезата се обяснява с образуването на т. нар. ендолимфатичен хидропс, състояние, причинено от повишаване на налягането на ендолимфата, която изпълва мембранозния лабиринт на вътрешното ухо. Диагнозата на болестта на Мениер се основава не само на клинични данни, но и на инструментално изследване: тонална прагова аудиометрия, която разкрива нискочестотната сензоневрална загуба на слуха, характерна за това заболяване, и електрокохлеография, изследване, което разкрива индиректни признаци на ендолимфатичен хидропс.
По този начин диагностиката на вестибуларните заболявания изисква от лекаря да познава не само клиничната картина на различни лезии на вестибуларния апарат, но и възможностите за съвременна инструментална диагностика на вестибуларните заболявания. Наличните в момента методи за инструментална диагностика на състоянието на вестибуларния апарат често позволяват не само да се установи нивото на увреждане на вестибуларния апарат, но и да се идентифицира причината за заболяването.
Опитът на подобни кабинети (както в България, така и в чужбина) показва значително повишаване на ефективността на диагностика и лечение на вестибуларни нарушения при преглед на пациент в специализирани "вертиго центрове".