Легенда за заклещената булка
И стари, и млади в село Вързилово, недалеч от което се строисателитният град Нови Ступи, но знае, че е невъзможно да се разхожда в парка на имението в полунощ. Дали е било отдавна или не, сега никой не може да каже. Един господин живееше сам в селото, но имаше дъщеря за женитба. Веднъж се разхождала из селището и един селянин я видял да коси тревата. Младите се влюбиха един в друг. Собственикът на земята разбра, че съюзът на единствената му дъщеря със селянина няма да доведе до нищо добро и й забрани да се среща с него.
В продължение на няколко месеца момичето тайно тичаше на срещи до езерото в парка на имението. Те щяха да се женят тайно, когато бащата съобщи, че е намерил добър жених за дъщеря си от близкото имение. Дъщерята напълно отказа да се омъжи за никого, крещейки, че е по-добре да вземе тонзурата. Майсторът решил да говори със свещеника, за да я разубеди, но разбрал за плановете на младите.
Бесният баща заключил дъщеря си в стаята й. Тя крещеше, отказваше да се храни и при първа възможност заплашваше да напусне дома си заради любимия си. Тогава собственикът на земята нареди да се изгради ниша в стената на главната къща. Когато нишата беше готова, поставиха в нея стол, тапициран с кадифе, и поставиха момичето върху него и положиха нишата с тухли, оставяйки малка дупка, през която бавачките избутваха храна на момичето, предаваха бележки от любимия си.
Бащата три пъти попита дъщеря си дали не е променила решението си? Но отговорът винаги беше един и същ: „Обичам го! И няма да се омъжа за друг!" Тогава бащата заповяда да направят дупка в стената.
Оттогава всяка вечер в полунощ в парка се появява момиче, облечено в бяла булчинска рокля. Сякаш лети през парка от главното имение до езерото, където е имала срещи с любимия си, а след това по реката обратно до имението. Тя я търсисгоден, надява се, че той все още я обича и някой ден ще дойде при нея на среща. Ако някой от живите хора я срещне по пътя, тогава човекът от един от нейните погледи моментално става сивокос.