Лекция - Въпрос 28
I. Определение за фонология.
Фонологията е дял от лингвистиката, който изучава структурата на звуковата система на даден език и функционирането на звуците в езиковата система. Основната единица на фонологията е фонемата, основният обект на изследване са опозициите (опозиции) на фонемите, които заедно образуват фонологичната система на езика.
За разлика от фонологията, фонетиката изучава физическия аспект на речта: артикулация, акустични свойства на звуците, тяхното възприемане от слушателя (перцептивна фонетика).
Създател на съвременната фонология е Иван (Ян) Александрович Бодуен дьо Куртене, учен от полски произход, работил и в България. Изключителен принос за развитието на фонологията имат и Николай Сергеевич Трубецкой, Роман Осипович Якобсон, Лев Владимирович Щерба, Ноам Хомски, Морис Хале.
II. Основни понятия на фонологията
Основната концепция на фонологията ефонема, минимална езикова единица, която основно има смислена функция. Проявата на фонема в речта е фон, специфичен сегмент от звучаща реч, който има определени акустични свойства. Броят на фоновете е потенциално безкраен, но във всеки език те са разпределени между различни фонеми в зависимост от структурата на всеки фонологичен набор. Фонемите, принадлежащи към една и съща фонема, се наричат алофони.
Ключова роля във фонологията играе и понятиетоконтраст(опозиции). Две единици се считат за противопоставени, ако има така нареченитеминимални двойки, тоест двойки думи, които не се различават по нищо друго освен по дадените две единици (например на български:том - къща - ком - ром - сом - ном - скрап). Ако има два дадени фонавлизат в такава опозиция, те се отнасят до различни фонеми. Напротив, ако два фона са вдопълнителното разпределение, тоест не се срещат в един и същи контекст, това е необходимо (но не достатъчно) условие за отнасянето им към една и съща фонема. И така, на български [a] (както в думатаматка) и [ä] (както в думатамят) никога не се срещат в един и същи контекст: първият звук се произнася само между твърди съгласни (и/или гласни), вторият звук само между две меки съгласни. Така те могат да се отнасят към една фонема и да бъдат нейни алофони (ако са изпълнени други необходими условия). Напротив, на немски подобни звуци се противопоставят в ударената сричка:Apfel'ябълка',Äpfel'ябълки' и следователно те се отнасят до различни фонеми.
Фонологичната система на езика е вътрешно организиран набор от неговите фонеми, свързани с определени взаимоотношения.
Опозициите на фонемите образуват опозиции (според глухота/звучност на фонемите - или твърдост/мекота на фонемите - ).
Сравнението на фонемите в опозиции се основава на сравнение на техните характеристики - диференциални и интегрални.
Интегралнитепризнаци на фонемите формират основата на опозицията, адиференциалнатаформа на опозиция, например, за фонемите и интегралните признаци (т.е. общи за двете фонеми) са експлозивност, предна езиковост, твърдост и диференциални (т.е. отличителни) са глухота (за) и звучност (за).
Фоновете са специфични случаи на внедряване на фонема (и нейни варианти), случаи на звуци, използвани в милиони и милиарди изказвания от хиляди или милиони носители на съответния език.
В артикулационно-акустичното отношениефон, т.е.представителфонеми в потока на речта, не е ограничен от нищо от съседния фон, представител на друга фонема. Понякога те частично се припокриват, припокриват, така че човек, който не знае даден език, не винаги може да ги различи и разбере.
III Основни фонологични школи:
Основателят, академик Лев Владимирович Щерба, работи през първата половина на 20 век. Той и неговите ученици се съсредоточиха върху задачата да преподават чужди езици, определяйки правилното произношение.
Школата изхожда от разбирането на фонемата като звукова единица със смислова функция. Използва критерия за фонетично сходство (идентичност) като критерий за идентифициране на фонемите.
Повечето учебници по чужди езици във фонетичната си част използват понятията и терминологията, разработени от Щерба. Самата фонологична теория на Шчерба е най-добре представена в неговия учебник Фонетика на френския език. В бъдеще същите тези концепции бяха подкрепени от изследователи, участващи в инструменталното изследване на звуковата реч и проектирането на системи за автоматично разпознаване на реч.
Виден представител на тази школа е Александър Александрович Реформатски. Основните трудове, в които са формулирани възгледите на това направление, са посветени на описанието на родния (българския) език. Първоначално фонологичната школа смята своите конструкции за единствената истинска доктрина за звуковата структура на езика.
С течение на времето обаче преобладава тенденцията за цялостно обсъждане на проблемите и синтезиране на фонологични теории.
Първи опит за подобен синтез направи Рубен Иванович Аванесов, един от основателите на IDF. Той изложи концепцията за „слаби фонеми“, които заедно със „силните“ са част от езиковите знаци.
Слабата фонема на Аванесове набордиференциални характеристики, които трябва да бъдат посочени, за да се определи звукът в дадена позиция. Те са свързани с команди към изпълнителните органи на речта, за да се създаде един или друг акустичен ефект.
3. Американско училище
Тя се развива в началото XX век като школа поописателна фонология, която реши проблема с описанието на езиците на американските индианци. Тяхната концепция беше близка до възгледите на Ленинградската фонологична школа. По-специално, американските учени най-ясно формулираха процедурата за разделяне на речевия поток на фонеми за възприятие на речта.
В следвоенните години, под влияние на напредъка на компютърните технологии, американските лингвисти за първи път директно повдигнаха въпроса за техническото моделиране на езиковите способности. Пионерът на тези произведения също беше родом от България (или по-скоро от Полша) Наум Чомски.
Неговата работа постави началото на посоката, наречена генеративна лингвистика. Неговата задача е да изгради формален модел (автомат) за създаване на правилни твърдения на определен език.
Фонологичната част на генеративната теория възниква благодарение на работата на друг българин, Роман Осипович Якобсон, който във връзка с Втората световна война емигрира от Прага (където е виден член на Пражката школа) в Америка. Описвайки генерирането (производството) на речта, генеративната фонология естествено стигна до концепция, близка до Московската фонологична школа.
Същността на теорията е, че езиковите знаци, чрез последователни трансформации според езиковите правила, се трансформират от вътрешно представяне във фонемите на речевата продукция в повърхностно представяне чрез речеви звукови типове. Приемайки тази терминология, можем да наречем фонемите на говорното производство дълбоки фонеми, а фонемите на говорното възприятие - повърхностни фонеми.
(създадено на базата на есе на Екатерина Власова)