Липсва им драма в живота
Не много отдавна научих, че психолози от Тексаския университет са разработили въпросник за измерване на личностна черта, която те нарекоха „потребност от драматизиране“. Анкетираните са питани например дали са съгласни с твърдения като „Понякога ми доставя удоволствие, когато хората около мен са на ръба“ или „Винаги казвам каквото мисля, но след това трябва да си платя за това“.
На политическата сцена виждаме много ексцентрични хора, ярко изразени представители на този тип.Спомнете си например бившия кмет на Лондон Борис Джонсън (който води кампания за излизане на британците от Европейския съюз) или кандидата за президент на САЩ Доналд Тръмп.
Хората, склонни към драми, постоянно сменят статусите си във Facebook и правят голяма работа от всяка новина.
Около нас също има много хора с тази жажда за драма. Вземете например нашите приятели във Facebook, които постоянно променят брачния си статус от „Всичко е сложно“ на „в търсене“ и обратно. Или познати, които имат отговор на въпроса "Как си?" води до история за цяла плетеница от сериозни проблеми.
Тези хора сеят хаос около себе си и се наслаждават на бурята от емоции, която предизвиква.Трудно е да се устои на заключението, че нашата култура е все по-подвластна на тази „нужда от драматизиране“. Иначе защо все повече избиратели уж на шега избират дестабилизацията и демагогията? Възможно ли е създаването на буря да е единствената възможност, която тези, които се чувстват безсилни, виждат пред себе си?
„Нуждата от драматизация е голяма при хора с външен локус на контрол,“обяснява журналистката по психология Мелиса Дал. С други думи, хората с този тип личност вярват, че тези илидруги събития им се случват под влияние на външни обстоятелства, те не виждат своята отговорност за случилото се. Това е разумно обяснение - в случаите, когато събитията се определят от политици на власт или икономическа криза, избухнала в друга част на света.
Когато животът изглежда скучен, искаме да го драматизираме.
„Да чуеш Тръмп да казва, че ще построи стена на границата с Мексико, или лидерите на Brexit да казват, че няма да има повече имигранти в страната, е като да си купиш билет от лотария“, пише ирландският писател и журналист Финтан О’Тул.Не е нужно да вярвате, че със сигурност ще спечелите 100 милиона. Но само мисълта за такава фантастична възможност помага да се разсее скуката.”
Когато животът изглежда скучен и в същото време всява несигурност, не е изненадващо, че искаме да го драматизираме.
Вижте уебсайта на The Guardian за повече подробности.