Лирика Некрасов, ВСИЧКИ
Николай Алексеевич Некрасов (1821-1877)
Лириката на Н. А. Некрасов е посветена на хората, пропита с мисли за хората, тяхната съдба - настояща и бъдеща. В творбите си поетът задава въпроси за предназначението на поезията, за съдбата на българския народ, за бъдещето. Народното творчество на поета започва със стихотворението „По пътя“. Много от стиховете му са обединени от образа на пътя, като нещо, което свързва минало, настояще и бъдеще. Поетът води разговори с обикновени селяни, селяни, кочияши, докато ги води пътят. А образът на пътя има донякъде философско и конвенционално значение. Некрасов, като поет, реагира много фино и чувствително на най-малките промени, които присъстват в простия селски живот. Поетът е привлечен от личността на селянина с неговата простота, искрено мислене. Във всеки обикновен човек Некрасов улавя нещо индивидуално и уникално, което заедно съставлява характера на целия български народ. Стихотворенията „Тройка“, „Размисли на входната врата“, „Некомпресирана алея“, „Влизам ли по тъмната улица през нощта ...“ са пълни с дълбок драматизъм в изобразяването на живота на обикновен човек, участта на неговия народ.
Стихотворението "Тройка" прилича на песен, пази традициите на селския фолклор. Поетът рисува образ
на селско момиче, което мечтае за любов, задава въпроси, за които момичето още не е мислило: Защо алчно гледаш пътя Далеч от весели приятели.
И защо тичаш набързо За бързащата тройка след.
Но нейната съдба е решена - предстои незавидната и трудна съдба на една селянка:
Придирчивият ти съпруг ще те бие И свекърва ти ще те огъне до смърт.
И погребан във влажен гроб
Как ще преминете през трудния си път ...
Съдбата на българката Некрасовгорчиво описва в стихотворението „Карам по тъмна улица през нощта ...“: От детството си съдбата не те харесва:
Твоят мрачен баща беше беден и ядосан,
Оженил си се - обичайки друг.
Съпруг, ти падна неблагоприятно на много:
С луд нрав, с тежка ръка;
Не подадохте - отидете безплатно,
Да, не за радост, тя се съгласи с мен.
Съдбата на една селска жена дълбоко тревожи Некрасов и музата на поета е отражение на този женски образ. Образът на Музата е тъжен и Музата е призована да:
За да напомня на тълпата, че хората са в бедност,
Докато тя се радва и пее
За да възбуди вниманието на силните на света към хората - Какво по-достойно може да служи лирата.
Трудната участ на селянина е особено трагично възпята от Некрасов в стихотворението "Некомпресирана лента". Руският селянин е сломен от преумора и за него няма изход.
Поезията на Некрасов се характеризира с покаяни текстове, в които има тема за смъртта, смисъла на живота, моралния идеал и колко горчиви са редовете:
Скоро ще умра ... Жалко наследство,
О, родино, ще те напусна...
В поемата "Поетът и гражданинът" Некрасов говори за гражданството и връзката му с изкуството.
Гражданинът е призован да разобличава злото, да заема активна гражданска позиция:
Влез в огъня за честта на отечеството,
За вярата, за любовта...
Върви и умри безупречно.
Няма да умрете напразно: материята е твърда,
Когато под него тече кръв...
В същото време Некрасов ни кара да се замислим
за ролята на поета и неговата мисия. Образът на гражданина е положителен, да бъдеш гражданин е призванието на всеки човек: Може да не си поет,
Но трябва да си гражданин.
Важна за Некрасов е темата за съдбата на поета и темата за военното време и тематаБългарската природа и, разбира се, темата за Родината. Стиховете на Некрасов напомнят народни песни – тъжни, протяжни и мелодични като душата на българския народ. Гласовете на героите на стиховете и на самия поет ехтят, Некрасов кара читателя да усети възгледа на хората за живота. Цялата духовна сила на България е в нейния народ. Зад трагедията на един човек поетът вижда трагедията на целия български народ. Поетът истински обогати книжовния език, включи в него фолклорната лексика, придавайки интонацията на песенни мотиви. Езикът на Некрасов е необичайно поетичен. Некрасов е поет хуманист, приемник на традициите на най-добрите произведения на руската класика.