Майсторът и Маргарита - Булгаков Михаил Афанасиевич, ул

Страница:36от 42
Размер на шрифта-/+
Тест цвят
Цвят на фона
Крия

Рюхин вдигна глава и видя, че те вече са в Москва и освен това, че над Москва се разсъмва, че облакът е осветен със злато, че неговият камион стои забит в колона от други коли на завоя към булеварда и че метален човек стои близо до него на пиедестал, леко наклонил глава и безразлично гледа към булеварда.

Някакви странни мисли нахлуха в главата на болния поет. „Ето пример за истински късмет…“ Тук Рюхин се изправи в целия си ръст на платформата на камиона и вдигна ръка, атакувайки по някаква причина чугунения човек, който не докосваше никого, „която и стъпка да предприеме в живота, каквото и да му се случи, всичко отиваше в негова полза, всичко се обръщаше към неговата слава! Но какво направи той? Не разбирам... Има ли нещо особено в тези думи: "Буря в мрак..."? аз не разбирам Късметлия, късметлия! - внезапно отровно заключи Рюхин и усети, че камионът се движи под него, - този белогвардеец стреля, стреля по него и смачка бедрото му и осигури безсмъртие ... "

Колоната се раздвижи. Съвсем болен и дори остарял, поетът влезе на верандата на Грибоедов след не повече от две минути. Тя вече е празна. Някаква компания допиваше питието си в ъгъла, а в центъра й беше познат артист с тюбетейка и чаша Абрау в ръка.

Рюхин, натоварен с кърпи, беше посрещнат от Арчибалд Арчибалдович много сърдечно и веднага избавен от проклетите дрипи. Ако Рюхин не беше толкова измъчван в клиниката и в камиона, вероятно щеше да се радва да говори за това как всичко е било в болницата и да разкрасява тази история.измислени подробности. Но сега нямаше време за това и освен това, колкото и наблюдателен да беше Рюхин, сега, след изтезанията в камиона, той за първи път рязко се вгледа в лицето на пирата и осъзна, че макар да задава въпроси за Бездомни и дори да възкликва „Ай-яй-яй!”, но всъщност той е напълно безразличен към съдбата на Бездомния и ни най-малко не го съжалява. „И браво! И с право! Рюхин помисли с цинична, саморазрушителна злоба и като прекъсна разказа си за шизофренията, попита:

- Арчибалд Арчибалдович, искам малко водка ...

Пиратът направи съчувствена физиономия и прошепна:

- Разбирам... този момент... - и махна на сервитьора.

Четвърт час по-късно Рюхин, съвсем сам, седеше приклекнал над рибата и пиеше чаша след чаша, осъзнавайки и осъзнавайки, че в живота му нищо не може да се поправи, а може само да се забрави.

Поетът беше прекарал нощта си, докато другите пируваха, и сега разбра, че тя не може да бъде върната. Човек трябваше само да вдигне глава от лампата към небето, за да разбере, че нощта е изчезнала завинаги. Сервитьорите набързо късаха покривките от масите. Котките, които дебнеха около верандата, имаха сутрешен вид. Денят се стовари върху поета неудържимо.

Ако на следващата сутрин на Степа Лиходеев щяха да кажат това: „Стьопа! Ще бъдеш застрелян, ако не станеш тази минута!" - Стьопа щеше да отговори с вял, едва доловим глас: "Застреляй ме, прави каквото искаш с мен, но аз няма да стана."

Да не говорим за ставане, струваше му се, че не може да отвори очи, защото само това ли направи, светкавица щеше да светне и главата му веднага щеше да се пръсне на парчета. В тази глава бръмчеше тежка камбана, между очните ябълки и затворените клепачи плуваха кафяви петна с огненозелен ръб, а на всичкото отгоре изглеждаше, че това гадене е свързано с някакви звуцидосаден грамофон.

Стьопа се опита да си спомни нещо, но само едно нещо му дойде на ум - че, изглежда, вчера и никой не знае къде стоеше със салфетка в ръка и се опитваше да целуне някаква дама и й обеща, че на другия ден, точно по обяд, ще дойде да я посети.