Малкият бизнес е символ, но не и конкурент, гледна точка
Търговията и услугите са най-често срещаните сфери на малкия бизнес, те представляват повече от 72% от оборота на всички малки предприятия. За индустрията и строителството - 13.6% и 7%. Всички останали отрасли - под 10%. Склонността към функциониране на малки предприятия в некапиталоемки отрасли се определя от незначителността на капиталовите разходи за формиране на дълготрайни активи. Има стагнация в инвестиционната активност – инвестициите в малкия бизнес са малко над 3% от общите инвестиции в основен капитал, което отчасти се дължи на нестабилността на съществуването на субектите в този сектор. Броят на заетите в малките предприятия не надвишава 15% от трудоспособното население.
Средната заплата в малките предприятия традиционно е по-ниска от тази в големите. Това се дължи на факта, че те наемат по-малко квалифицирана работна сила, а тя включва повече работници, които са обект на дискриминация: млади хора, възрастни хора, селско население.
В САЩ разликата в средните заплати между големи и малки предприятия е 10-15%, в Япония до 40%.
Във Франция собствениците на малък бизнес са по средата между големите и малките търговци по отношение на доходите и между търговците и квалифицираните работници по отношение на личните спестявания и ликвидност. В Обединеното кралство средният годишен доход на отделен собственик е само 25% по-висок от средния доход на наемен работник с по-дълго работно време.
Всички развити страни се характеризират с правопропорционална връзка между брутните годишни доходи на служителя и размера на предприятието. И така, служител във фирма с до 100 души получава по отношение на служител, нает вголяма фирма (500 или повече души) в Германия 90% от приходите, в Япония - 77%, в САЩ - 57%. Високото ниво на заплатите в Германия се обяснява със съществуването на система от тарифни споразумения между синдикати и предприемачи, обща за всички предприятия в бранша.
Броят на извънредните часове на служител в малко предприятие е много по-голям от този на голям служител. Само финансово проспериращи малки предприятия са увеличили почасовите ставки за извънреден труд. В останалите часове извънреден труд се компенсират с „отпуск“ или изобщо не се компенсират.
В почти всички страни по отношение на производителността на труда малкият сектор заема подчинено положение. Според данни от Европейския съюз средната производителност на труда е по-ниска в сектори, доминирани от малки и средни предприятия, като строителството и търговията на дребно.
В Обединеното кралство МСП представляват 36% от работната сила в страната и само 21% от вътрешните продажби, за относителна производителност на труда от 58%. И това е като се вземат предвид средните предприятия, чиято ефективност е много по-висока. Ситуацията не е много по-добра в други страни: в Япония тази цифра е 67%, в Италия - 78%, в САЩ - 92%. В България производителността на труда в малките предприятия е 2 пъти по-ниска от общоикономическото ниво.
По този начин спецификата на малките предприятия обективно предопределя тяхната възвръщаемост на активите и рентабилност в сравнение с големите и средните. В някои случаи превесът на тези показатели в полза на малкия бизнес се обяснява с технологични и индустриални фактори, особеностите на гамата от произведени стоки, работи, услуги, както и институционални причини.(данъчни стимули, стабилна правна рамка, концесионно кредитиране, отношение на местните власти и др.).
Като цяло секторът на малкия бизнес се характеризира със сравнително ниска рентабилност, висока интензивност на труда, трудности при широкомащабното въвеждане на нови технологии, ограничени собствени ресурси и силна конкуренция.
Малките предприятия обикновено са по-малко печеливши от големите. Дори в сектора на услугите, който се счита за благоприятен за развитието на малкия бизнес, доминираща позиция заема едрият бизнес. Формирането на големи магазини-супермаркети се случва на фона на затварянето на малки, неефективни хранителни сергии. Подобна тенденция на изтласкване на малкия бизнес от големите се наблюдава в много страни, включително и в България. Тесният набор от предлагани стоки и услуги прави малкия бизнес лесно уязвим.
Малките предприятия също изостават във възприемането на нови технологии (въпреки факта, че повече от половината от големите изобретения и открития на 20-ти век са извършени от независими изобретатели или малки предприемачи).
В България съществуващата икономическа система на практика не позволява малките производства да покажат своите предимства. Малките и средни предприятия, експерименталните и пилотни производства в научноизследователски институти и неправителствени организации днес са един от най-изостаналите елементи на икономиката. Малките предприятия са по-лошо снабдени с ново оборудване и ресурси, имат лошо технологично оборудване, висок дял на ръчния труд и в резултат на това ниска рентабилност и насоченост към дребномащабно производство. В България все още има много малко технопаркове, техният брой и най-вече материалната и финансова база не позволяват да се реализира дори съществуващият интелектуален потенциал и да се задоволи търсенето наиновативни продукти.
Някои изследователи смятат, че перспективите за развитие на рисковото финансиране в България са обективно тясно свързани с развитието на финансово-промишлените групи. Тази ситуация стана възможна поради свръхнатрупването на капитал от най-големите монополни корпорации. Именно те създават тъканта на икономическите отношения, която е много сложна по своята тъкан, която би било грешка да се идентифицира само с малкия бизнес. Най-ярките, многостранни форми на рисково взаимодействие между монополния капитал и малкия бизнес се превърнаха в такива модерни инфраструктурни образувания като "научно-технически паркове", "технополиси". Установяването на взаимодействие на финансови групи с малки иновативни фирми и специални иновативни структури би помогнало за разрешаване на противоречието между липсата на търсене на огромния научно-технически потенциал и необходимостта от актуализиране на технологичната база на почти всички сектори на българската икономика. С други думи, развитието на рискови дейности, базирани на малкия бизнес, трябва да бъде подготвено от големия бизнес. Малкият бизнес е най-ефективен в областта на иновациите, където той може, като показва само присъщата си гъвкавост, да произвежда разнообразна продуктова гама. Успехът на малките фирми, работещи във високотехнологични индустрии извън технополисите, не е толкова впечатляващ.
Широкото развитие на франчайзинга, подизпълнителските форми на малък бизнес не говори за развитието на самия сектор на малкия бизнес, а за успешната дейност на големия бизнес в тази област, т.к. франчайзинг фирмите не са независими сами по себе си и са напълно зависими (често създадени) от големия бизнес. Стабилността на малките предприятия, интегрирани с големите, е относително ниска, тъй като съществуването на малки предприятия е напълнозависи от големия. В неблагоприятна пазарна среда фалират на първо място независимите малки предприятия, а след това малките предприятия, които си сътрудничат с големите. Малкият бизнес в този случай е вид амортисьор, способен да изглади пазарните колебания, предимно за големия бизнес.
Така малкият бизнес не може да бъде самостоятелен, устойчив сектор на една съвременна монополизирана икономика. Нуждае се от цялостна подкрепа от държавата и други органи. Без такава подкрепа малкият бизнес няма да може да стане формиращ компонент на икономическата среда, която се нарича пазарна икономика. Малкият бизнес е символ на свободната конкуренция, допринасяйки за икономическия растеж на страната, решавайки проблемите на заетостта, увеличавайки нейните доходи. Следователно малкият бизнес е необходим в съвременната икономика и се нуждае от подкрепа.
Въпреки това е необходимо да се прави разлика между малките предприятия, които си сътрудничат с големите и независимите. Подпомагането трябва да се предоставя само на независими малки предприятия, тъй като малките предприятия, които си сътрудничат с големите, се радват на подкрепата на последните.
Въпреки всичките си проблеми, малкият бизнес е необходим в икономиката, т.к. изпълнява многостранна роля в създаването на свободна конкурентна пазарна среда. Ето защо в повечето страни малкият бизнес получава цялостна подкрепа.