Меден месец - История на думите
Особено лесно и бързо се заличават външните и вътрешни признаци на „заемане“ от калкирани изрази (Lehnübersetzungen), ако тяхната „вътрешна форма“ е оправдана от семантичната структура на самия български език. Изразътмеден месец(в смисъл на „първия месец от брака”) навлиза в българския книжовен език от френски или английски в началото на 19 век. 177 . Това е превод на английски honey moon или френски. la lune de miel (срв. немски Hönigmonat). Пушкин в „Изстрел“ използва съответния английски израз в речта на графа, оставяйки го без превод: „Преди пет години се ожених. „Първият месец,медения месецпрекарах тук, в това село.“
Известно е, че влиянието на английския език върху ежедневната реч на различни слоеве на българското образовано общество (извън професионалните, специални диалекти) става особено забележимо едва от десетите - двадесетте години на XIX век. Английските изрази по това време се използват в по-голямата си част като чуждоезични цитати. ср Пушкин в "Евгений Онегин":
Как е облеченdandyв Лондон.
Никой не можа да го намери
Фактът, че модата е автократична
Във високия кръг на Лондон
Може би именно тази вълна от английско влияние възражда изразаhoneymoon(медения месец), познат вече от френски източници (la lune de miel), в стила на висшите слоеве на българското благородство. Във всеки случай в българския книжовен език от 20-30-те години на XIX век. този израз все още носи отпечатъка на модния "европеизъм".
Но Марлински, който съзнателно се стреми да попълни запаса от български "крилати думи" с чужди, международни фразеологични обрати, добре насочени афоризми, поговорки, използва изразамеден месецбез да се посочва западноевропейският му източник. И така, в разказа на Марлински "Фрегата Надежда": "Тя все още ена медения си месецна брака."
Изразът на Гоголмеден месецвече се използва като общолитературен, станал актуален: „Като, така да се каже, вмеден месец, те седят като два ангела на чай“ („Мъртви души“, 2, 2). На книгата. П. А. Вяземски в „Автобиографичното въведение“ към „Събраните съчинения“: „Първитемедени месециот съжителството ми с Полевой минаха добре, работата беше в разгара си“ (Вяземски, 1878, 1, стр. 48). ср в „Кройцер соната“ на Л. Толстой: „- Така че всички се женят, така че аз се ожених и започна прехвалениятмеден месец. Все пак името е едно нещо, което е подло! — изсъска той ядосано. В романа на Мамин-Сибиряк „Милионите на Привалов“: „Меденият месецза младата двойка Привалови премина, оставяйки на хоризонта редица от онези гръмотевични облаци, без които едва ли се формира поне едно семейно щастие“ (част 5, параграф 4).
През 50-60-те години на XIX век. изразътмеден месецкато отделна фразеологична единица на речта придоби ново фигуративно значение: „първият блажен период от разцвета на нещо, началният период на обществен ентусиазъм за нещо“. ср Изразът на Херцен:медения месец на българския прогрес. В разказа на Н. Златовратски „Старият грешник”: „Те току що са преживелимедения месецна българския либерализъм” 178 . ср също и у Б. Маркевич в „Забравеният въпрос”: „Много правилно е казал някой, че всяко чувство има своямеден месец”.
В това разширено преносно значение изразътмеден месецсе превръща в неразривно фразеологично единство. Това е живо семантично движение на фразатамеден месецв българския книжовен език от 19 век. сочи, че тянапълно усвоени с чисто българска книжовна фразеология и загубени до 30-40-те години на XIX век. всички признаци на техния чужд произход. Вътрешната форма на този израз беше напълно съвместима с оживеното фигуративно използване на думатамед(срв.медени устни, медена речи т.н.; сравнете също ироничния образ: „Сахар Медович Патокин“).
Препечатано на машинопис с някои необходими корекции. -М. L4.
M. I. Mikhelson отбелязва, че произходът на изразамеден месец еперсийски и че Волтер в Zadig отваря този източник. Волтер пише: „Задиг научи от собствения си опит, че първият месец на брака, както се казва в книгата на Зенд, е месецът на меда, а другият месец на пелина“: „Le premier mois du mariage, comme il est décrit dans le livre du Zend, est la lune de miel, et. le second est la lune de l "absinthe" (Mikhelson, Walking words, 1896, стр. 201).
„Отговор“. Литературен сборник, Санкт Петербург, 1881. С. 252.