Меншиков Александър Данилович

Меншиков Александър Данилович държавник и военен деец, генералисимус. Син на придворен коняр, Меншиков е взет като слуга от Ф. Лефорт в детството, от 1686 г. той е батман на Петър I, който оценява изключителната преданост и усърдие на Меншиков; от 1692 г. - голмайстор на Преображенския полк. Постоянно е с Петър I, придружава го при пътувания из България, в Азовските кампании от 1695 - 96 г., във Великото посолство през 1697 - 98 rr. към Западна Европа.

Дълго време Меншиков не заемаше официални постове, но имаше значително влияние върху съдебните и държавните дела, често преследвайки егоистични цели. Човек с голям интелект, рядка енергия и работоспособност, след смъртта на Лефор (1699 г.), Меншиков става един от най-близките съратници на Петър 1. По време на Северната война от 1700-21 г. израства като основен военачалник, отличаващ се с тактически умения, инициативност и лична смелост.

Във всички тези постове се разкриват не само административните таланти на Меншиков, но и неговите отрицателни страни: прекомерна суета и безграничен личен интерес, който нараства с годините.

Недоволен от огромните доходи на имотите си, Меншиков се занимава с предприемачество, печели от държавни поръчки, взема подкупи, присвоява държавни средства и частни имоти. От 1714 г. той постоянно е разследван за множество злоупотреби и кражби и е подложен на огромни глоби.

Само застъпничеството на Петър 1 и императрица Екатерина (Меншиков помогна да я сближи с Петър) го спаси от съдебен процес.

Меншиков е обвинен в "държавна измяна" и присвояване на хазната. По решение на Върховния таен съвет Меншиков и семейството му са заточени в Березов; той имашецялото имущество е конфискувано (90 хиляди крепостни, градовете Ораниенбаум, Ямбург, Копорие, Раненбург, Почеп, Батурин, имения в България, Полша, България, Австрия; 5 милиона рубли в брой, 9 милиона рубли в банкноти на холандски банки, златни и сребърни съдове, бижута и др.). Меншиков посрещна своето изгнание с рядко достойнство и видя Божието провидение в това да завърши живота си така, както го започна - в бедност и труд.