Методологични аспекти на ултразвуковото изследване на съдовете на вертебробазиларната система
Различни патологични промени в артериите на вертебробазиларната система могат да бъдат причини за остра и хронична церебрална исхемия с образуването на преходен или персистиращ неврологичен дефицит. The most common of them are: atherosclerotic lesion, hypertensive angiopathy, extravasal effects (primarily inside the canal of the transverse processes of the cervical vertebrae), anomalies in the development of the vertebral artery (VA) (hypoplasia, abnormal entry of the VA into the canal of the transverse processes of the cervical vertebrae, lateral displacement of the ostium of the VA) [1–6]. Навременното диагностициране на тези процеси, последвано от адекватни терапевтични мерки, може да предотврати развитието на мозъчно-съдови инциденти.
За оценка на състоянието на артериите на вертебробазиларната система в момента се използва комплекс от диагностични методи, включително ултразвук, рентгеноконтрастност, радиоизотоп, магнитен резонанс [7-11]. Най-информативните от тях са ангиографските техники. Те обаче имат редица недостатъци, главно поради тяхната инвазивност. В тази връзка ултразвуковите съдови техники в момента придобиват водеща диагностична стойност. Въпреки ограниченията във визуализацията, те имат редица несъмнени предимства. Те включват: неинвазивност, способност за извършване на динамични изследвания както в покой, така и по време на тестове с натоварване, способност за диагностициране на функционални промени в кръвния поток, свързани с колебания в системните хемодинамични параметри и водещи до образуване на преходни нарушения на мозъчното кръвообращение, при липса наорганична патология на мозъчните съдове. Освен това само ултразвуковите методи дават пълна информация за състоянието на мозъчно-съдовия резерв, без което е невъзможно провеждането на патофизиологично обосновани терапевтични мерки.