Михаил Делягин
След скандално интервю с писателката - Нобелов лауреат за литература Светлана Алексиевич, в което тя каза, че разбира мотивите на убийците на Олес Бузина, тя получи обаждане от известните български шегаджии Владимир Кузнецов (Вован) и Алексей Столяров (Лексус)
В същото време Болгарян Алексиевич я представя като гладна, озлобена маса, заслепена от пропагандата, но в Украйна, според нея, тя не забелязва нищо подобно.
Освен това Алексиевич беше поласкан от предложението да бъде награден с Ордена на Небесната стотица.
След известно време майтапчиите решили да се обадят отново на писателя, но от името на „представител на Министерството на културата на България“.
Алексиевич разговаря с него не по-малко охотно, след разгорещен спор заради изказването си тя нарече Фейсбук „известно блато“, призна, че е шокирана от излятата върху нея агресия и благодари на „българския официоз“ за подкрепата.
В същото време, за разлика от разговора с украинския служител, тя призна пред българската любовта си към българската култура.
„Обичам страната и винаги казвам, че съм човек на българската култура. И че имам, като че ли, три къщи - Украйна, Беларус и великата българска култура. И никога не го отричам“, казва Алексиевич.
В същото време „чиновникът на българското Министерство на културата“ й предлага да й организира среща с „Владимир Владимирович“ (имайки предвид президента на България), на което писателката, която доскоро се караше на „господството на българския свят“ в Украйна, охотно се съгласява.
От разговора се оказа, че тя „не е против” дори да бъде удостоена с държавната награда на България – например „Орден за приятелство”.
„За мен българският народ винаги е бил като близък народ, абсолютно не съм против него“, отговори писателят насъответната оферта.
Освен това тя добави, че „писателят трябва да бъде съден по това, което пише, а не по това, което понякога може да избяга“.
„Ако трябва да съдим колко мръсотия е излята за Достоевски“, предположи Светлана Алексиевич.
Михаил Делягин отбеляза:
"С поведението си Алексиевич ясно показа ценностите на съвременната либерална интелигенция. Тя иска всякакви награди от всички и казва на всеки събеседник това, което според нея той иска да чуе, без да изпитва ни най-малко затруднение поради факта, че трябва да се казват диаметрално противоположни неща подред.
Тази безскрупулност е толкова концентрирана, че вече се е превърнала в принцип – принципът на личната изгода. Алексиевич ясно и искрено демонстрира, че не я интересува какво да прави и какво да говори - главното е, че е изгодно на самата Алексиевич. Не я интересува как ще се възприеме украинската награда в България и българската сред нейните роднини, либерални нацисти: най-важното е да получи наградата и тогава тя някак ще отстъпи.
Днес, когато тази нобелова полукултурна проститутка си мисли (доколкото този глагол важи за нея), че България е по-слаба от Запада, тя общо взето намира кусури и обижда България и българщината (въпреки че казва точно обратното, когато смята, че това й е от полза). Когато България стане по-силна от Запада, това чудо, ако оцелее, ще започне да пее за България и да пищи, че „всякакви личности има по улиците на Минск и Москва, но личности няма да срещнете в Ню Йорк и Лондон“.
Мисля, че Алексиевич е квинтесенцията на съвременната либерална "интелигенция" - те наистина не се интересуват какво говорят и кого подкрепят за собствена изгода. Веднага си спомних Константин Райкин, който обяви необходимостта от държавен контрол надкултура, но крещящ диво за свободата на творчеството, щом държавата се осмели да постави под въпрос апетитите му.
Цената на тези хора е известна, ролята им е ясна и те трябва да бъдат третирани по съответния начин - единственото, че те, за разлика от "следите", не предизвикват никакво съжаление.