Митове за таксидермията
Изкуството да се правят плюшени животни - препарирането, чието име идва от две гръцки думи: taxis (подреждане, поставяне в ред) и derma (кожа, кожа) е официално известно от XVI век. Но несъмнено е много по-древен и произхожда от езическите култове на поклонението на тотемни животни. Дори в онези дни хората се опитаха да запазят и пресъздадат външния вид на звяра - покровителя на племето.
В египетските погребения археолозите откриват не само балсамираните тела на фараоните, но и мумии на свещени котки, жрици на великата богиня Баст (Бастет), жена с котешка глава.
Таксидермията се основава на възхищението и възхищението от естествената красота на създанията на природата, желанието да им се даде втори живот, да се увековечат. Това е естественото желание на смъртните да дадат вечен живот на красотата, въплътено от великия Гьоте в четири думи: „Спри, миг, ти си красива!“
От същия корен израства желанието на хората да създават паметници на изключителни представители на човешкия род, да оставят посмъртните маски на гении за спомен за потомството.
Трите най-разпространени мита за препарирането.
- Максим:Таксидермистите са жестоки и неморални хора, които убиват животни, за да правят плюшени животни за продажба.
- Отговор:Професионалните таксидермисти не убиват живи същества, освен най-нахалните мухи и комари. Работят с предоставения им материал. Тяхната задача е да възкресят животно, убито от ловец, за втори живот.
Наистина, колкото по-изкусно е направено плашилото, толкова повече състрадание буди у някои природолюбители. Парадокс! Защо никой не изпада в истерия, когато влезе в бутик с естествена кожа? За всяка убита на лов лисица се падат стотици лисици, отгледани във ферми за кожи с една цел - да бъдат убити, когато достигнат оптималната възраст, за да се получат ценни суровини за шиене на кожени палта.